Nobility Bg

В семейството преобладават травматолозите - баща, син, дъщеря и зет. Изключение правят майката, която е педиатър, и снахата - фармаколог.
Първият лекар в рода е проф. Кънчо Кънев. Въпреки че е отдавна пенсиониран, телефонът в дома му не спира да звъни. Търсят го от цялата страна, дори от чужбина. Обаждат му се както благодарни пациенти, които е успял да спаси преди примерно двайсетина години, така и внезапно закъсали за помощ.

За него се разказват
даже легенди,

някои от които той развенчава с усмивка. Като тази: преди години Кънчо Кънев закъсал с коляното. Решил да го оперира сам, без упойка и без никаква чужда помощ. Успял да си смени капачката на коляното и всичко било наред.
"А не е точно така. Наистина започнах тази операция, но не успях да я завърша. Пробвах, но не стигнах доникъде. Никой не може сам да се оперира! Но пък сам си заших пръста на ръката. Бях на село и просто нямаше кой да ми помогне", разказва професорът. И като нямало какво друго да прави, той захапал конеца със зъби и с помощта само на едната си ръка успял да оправи нещата. За упойка въобще и не помислил.

Да стане лекар било
голямата мечта на Кънчо Кънев

Когато навършил 7 години, се наложило да бъде опериран. Вместо да се изплаши от "чичковците с бели дрехи и страшен вид" и да ревне като повечето деца, малкият толкова се впечатлил от болницата и от хората там, че след като го изписали, заявил на родителите си: "Ще бъда лекар!" И не се отметнал нито веднъж от решението си. А можел да стане учител като майка си и баща си. Или да избере нещо друго - по-специално.
Малцина знаят, че в жилите на проф. Кънчо Кънев тече революционерска кръв.

Дядо му по бащина линия
е бил опълченец

и замалко да участва в историческата битка на връх Шипка. "Когато стигнали подножието на планината, го върнали обратно. Него и още една група опълченци. Били твърде млади, нямали и 20 г."
А прадядо му по майчина линия е бил в прословутата чета на поп Харитон. Убили го в боя при Дряновския манастир.
"Тази чета била съставена най-вече от мъжете от селата Бяла черква, Михалци и Мусина. В Мусина имало всичко 100 къщи. И от тях 33-ма мъже отишли в четата. За жалост повечето загинали."
Всъщност има и още една причина Кънев да избере хуманната лекарска професия. Тайната разкрива неговата съпруга. "Родителите му често боледували и

той все мечтаел
да ги лекува"

Преди Девети септември вуйчото на Кънчо Кънев бил известен търговец на вино. Той също насърчил младежа да учи медицина. Двамата дори кроели планове как, като завърши, ще направят клиника. Но до това не се стигнало. Кънчо завършил медицина и сам си проправил пътя.
Като всеки млад лекар започнал от провинцията. Най-напред работил в едно военно поделение в Стара Загора. В София дошъл през 1952 г. Попаднал във Военна болница при изключителни специалисти.
"За един лекар е много важно къде ще започне и кой ще му бъде учител в практиката.

Аз имах късмет, тъй като
попаднах при проф. Бойчев

във Военна болница. Освен от него се учех и от другите двама специалисти там - Семерджиев и Недков. И тримата са завършили в чужбина."
Според Кънев е важно също така и кой ще ръководи определен сектор. "Сега обаче всичко е много объркано. Няма я тази академичност, която я имаше преди в "Пирогов". А младите лекари никак не са лоши."
Във Военна болница Кънчо Кънев работил 23 години. Там станал доцент, а после и завеждащ клиника. Тъй като вече се прочул из цялата страна, го поканили да работи и в "Пирогов". Там станал професор. И заработил като

завеждащ клиника и завеждащ секция
едновременно в двете болници

"Тежко беше", признава си той.
Пенсионирали го, когато навършил 65 години. "Работата поеха младите", казва с известно съжаление и завист проф. Кънев.
Съпругата на Кънчо също е лекар, но с по-различна специалност. Тя е педиатър. За разлика от него Стефанка имала известни колебания в избора на професия. Много харесвала учителската. Дори записала немска филология. Но желанието да лекува надделяло. Постъпила в Медицинска академия в София. И отново била изправена пред избор - медицина ли да следва или стоматология.
"Добре, че не записах стоматология", категорично заявява тя. Окончателно се насочила към педиатрията.

"Предпочитам да
се занимавам с деца

Много добре се разбираме."
През 1955 г. Стефанка Кънева станала главен лекар на детските ясли на ул. "Оборище", където работила до 1970 г. След това била ординатор към XVII поликлиника. "Имала съм всякакви пациенти. Но и най-капризните бързо свикват, когато усетят, че някой ги обича."
Сега и тя е пенсионер като съпруга си. Но често й се случва да я спрат на улиците благодарни родители или пораснали пациенти, които да припомнят отминалите години.
Същото се случва и с проф. Кънчо Кънев. Него обаче го търсят и по спешност. Така

неотдавна в дома му
пристигнал един мъж,

когото бил оперирал през 70-те години. "Беше си навехнал рамото и искаше точно аз да му помогна", разказва Кънев. Мъжът обаче знаел само стария адрес на професора. Попитал в "Пирогов" за новия и попаднал на Кънев. Но не на професора, а на сина. "И ме откри", разказва Кънчо.
А съпругата му показва щастливо купчина картички, които получили за Нова година. "Хиляди хора ни поздравяват за празниците. Не ни забравят. Най-много се радваме на картичките."
Ако някой мисли, че двамата лекари живеят в луксозно жилище, греши. Апартаментът на Къневи е много стар и много беден. Въпреки че професорът е най-търсеният и уважаван травматолог у нас. Въпреки че е

бил консултант за София, после за
цяла България, а накрая и международен

Апартаментът не е богат, но е пълен със спомени. Признателните пациенти винаги подарявали по нещо дребно на своя лекар. Сега всички стени и етажерки са отрупани с вещи, които радват повече от всичко семейството.
"Излекувал съм над 50 хиляди души. После спрях да ги броя. Един сътрудник изчисли, че годишно правя толкова операции, колкото 7 души."
Проф. Кънев смътно си спомня първата операция. "Май беше на коляно." Но не е забравил най-трудната - двойна ампутация на краката на 17-годишно момиче. "Оживя, но бе много тежко, въпреки че с времето се претръпва."
"Вечер разказваше за трудните случаи, изживяваше ги повторно", допълва съпругата му.
Проф. Кънев се

заклел, че ще направи
децата си лекари

И бил много щастлив, когато разбрал, че те сами са решили да продължат семейната традиция.
По ирония на съдбата синът му Валентин попаднал на същото място, където и той дълги години работел - 8-ия етаж на "Пирогов".
"Преди търсеха мен, а сега него - гордо казва бащата. -
Но аз бях на голяма длъжност. Ръководех 5 клиники. А синът ми засега е главен асистент, т. е. научен сътрудник първа степен."
В "Пирогов" работи и дъщерята Ваня. Но в детска травматология. А зетят, който също е травматолог, е във Военна болница.
"Можем да направим семейна клиника. Но затова трябват пари и база. Може би синът ще направи нещо, но засега си харесва работата в "Пирогов", завършва професорът.