Митови - все в енциклопедиите
Когато повече българи станат способни да кажат нещо за прадядо си, тогава ще спрем на всеки четирийсет години да вдигаме мавзолеи на поредния политически унес и после в същия унес да си ги бутаме.
- Ще станем, ерго, европейци - не по география, а по цивилизация. Защото европейската цивилизация се е иззидала с памет и броене, независимо дали и доколко това ни харесва.
- Засега скръбният модус вивенди на нашия чиляк е грубото: "Теле си се родил, вол ще умреш".
- Радиожурналистът Антон Митов може да каже нещо за прадядото на прадядо си.
- Този достоен мъж от ХVIII век е някой си старозагорски Гюро. Викали му Гюро Клатигората. Понеже бил много як и гръмогласен. (Вероятно поради наследен гласов ген Антон се е ориентирал към работа в радиото). Синът на Гюро - Бойчо, бил известно време градски ковчежник в Стара Загора - "сандък емини". В този род след време се раждат хаджи Стефан Митов (негов племенник е Георги Апостолов - знаменосец на Ботевата чета), и Антон Митов (1862 - 1930), известен наш художник, професор, създател на Рисувалното училище в България. Работата не свършва с това.
- Тези имена - Антон и Стефан,
- както Борис и Димитър, започват да се повтарят все по-често в семейното родословие и в нашата култура, заедно с фамилията Митов.
- Брат на Антон Митов е художникът Георги Митов, починал само на 25 години, но оставил ярка диря в живописта ни. Син пък на Антон Митов е професор Борис Митов, друг наш известен майстор на четката и педагогическите умения. Третият брат - също Борис Митов, е първият популяризатор на идеите на дарвинизма у нас, автор на учебници и директор на прогимназия. Неговият син - професор Димитър Митов (известен къто ДъБъ Митов), е мастит критик, редактор на "Литературен глас", преподавател в СУ по западноевропейска литература и ректор на ВИТИЗ от 1948 г.
- Дотук в рода говорим само за мъже.
- И само за такива - отдадени на художеството и хуманитарните увлечения. Затова е редно да споменем Калина Малина - детската ни писателка, която става съпруга на професор Д.Б.Митов, и сина му - Борис Митов, единствен избрал попрището на математиката. Сигурно от инат. Както той самият споделял - литературните и художествените среди, в които израстнал, не му импонирали с бъривостта и склонността си към клюкарство. Но и математикът Митов не издържал далече от родовата карма, и започнал да превежда книги.
- Почти всички в рода
- са следвали в чужбина. Дали това е добре или зле не се наемаме да кажем. Преценете сами. Още Антон Митов, по чудо избягнал турските кланета в Стара Загора през 1877 година, отива без пукнат грош в Цариград, а после във Флоренция, където успява да се запише в Академията, и за кратко време да натрупа несъмнени умения. Той е първият автор на статия по изкуствознание у нас - "По изящните изкуства", отпечатана през 1880 г. във в-к "Марица". В нея, естествено, се кахъри от сравненията между паметниците на Италия и България.
- (Без кахър на тия дошенгенски още различия е гледал само Бай Ганьо. Нали се сещате - торбата с динамита, и - нема го паметнико).
- Картините на Антон Митов са в златния фонд на българското изкуство.
- И друго нещо се случило за първи път на Антон Митов. През 1895 г. за първи път арттерористи нападат българска картина с нож. Девойка и двама младежи се нахвърлят върху платното "Обладаването на Исус" и я нарязват почти цялата. С което също се доближаваме до Европата - там тези неща не били вече сензация.
- Приятели на Антон Митов са Мърквичка, Петко Славейков, Димитър Благоев. Може би дружбата му с третия хвърля една сянка върху по-сетнешните потомци Митов, защото преди няколко години една улица в София, предвидена да носи името на професор Д. Б. Митов, ненадейно е наречена Калина Малина. Хем да не се обиди семейството, хем да не се поощряват бъдещи дружби с червени класици. Така де.
- Фамилията се отнесла към това с хумор.
- Фамилията въобще тачи хумора,
- остроумието, както и някои земни услади. Антон Митов обичал да се фука с родния си град Стара Загора, като казвал, че в Стара Загора домакините затискат зимнината си с римски капители. Синът му - професор Борис Митов, пък имал друг странен навик. Подреден и дисциплиниран човек, той до края на живота си поддържал връзка с две приятелки. За да има яснота във взаимоотношенията, с едната се срещал само в понеделник, сряда и петък, а с другата - във вторник, четвъртък и събота. Неделя си оставял за самотни занимания и почивка. Това траело години. Чак на края на живота си, когато силите му почнали да отслабват, професорът запуснал малко дисциплината. И почнал да излиза и с двете едновременно. Съвременниците му го виждали по "Руски" подръка с дамския тандем. Те явно преодолели временно ревността си в името на дружбата с големия човек.
- Братовчед му - професор Д.Б. Митов,
- пък "бил един от най-елегантните българи"
- според Радой Ралин. Друга голяма чудатост му е дружбата с Кирил Христов, неомрачена до края на живота му. Защото с мизантропа Кирил Христов е било много трудно да си приятел задълго, знае се сприхавият му нрав.
- Самият Д. Б. Митов специализира в Париж,
- и по-късно е един от малкото носители на престижното френско отличие "Палма академик" - за принос в популяризирането на френската култура. Освен многобройните си научни работи професорът не се е гнусял от превода - под неговото перо са излезли на български произведенията на Дюма-баща и Дюма-син, на Зола, Метерлинк, Рембо и много други. Той самият също е имал своите екстравагантности. Един от доказаните му приноси е умението му да стимулира в хората литературния талант.
- Правел го без особени задръжки. Разказват, че връзвал приятеля си Веселин Ханчев, за да пише, защото вярвал в дарбата му. Тихият уж Ханчев по него време се бил увлякъл по нощния живот, и кабаретата му изпивали цялата творческа енергия. Когато се запознава с бъдещата си жена Калина Малина, тя вече пишела, но скачала от псевдоним на псевдоним, и била една от многото малкоизвестни литературстващи особи. Д.Б. Митов, според семейството, създал нейния литературен характер. Пък псевдонимът и прилегнал след похвалата на Дора Габе, която казала веднъж: "Има една Калина Малина - добре пише, и името и хубаво."
- Политическата ориентация на повечето Митови
- е - с две думи - "не ме учете какво да правя". Антон Митов е бил върл антистамболовист - фейлетоните му ядосвали властта, а известният му фейлетон "Габралия" се изучава във факултета по журналистика и днес. Д. Б. Митов е франкофон и русофил, но несектантски скроен човек. Печатал е в "Литературен глас" Людмил Стоянов, Крум Пенев и Тодор Павлов, когато дугаде не са им давали да се изявяват.
- Заедно с Антон Страшимиров и Асен Златаров членува в Комитета за защита на евреите и работят заедно за тяхното спасяване. Внукът му - Антон Митов, сега смущава рахатя на властта, защото се кани да участва в "Постфактум" на Виза Недялкова - най-нелюбимото радиопредаване на всяка блага и ръководна демократична душа.
- И двамата внука на Д.Б.Митов обаче -
- Антон и Димитър - оператор в БНТ, отдавна са проумели хумора и иронията на всяка политическа привилегия. Малък урок им преподала смъртта на дядо им. Като ректор и професор той бил контингент дълго време на Правителствена болница. Когато се разболял сериозно обаче, вече не бил контингент, и, естествено, отказали да го лекуват там. Десет години след смъртта му - през 1962 г., от болницата позвънили и поканили вече мъртвия професор да си даде данните и да се яви - пак бил станал контингент!
- Както се казва, без хумор не само на прочутата фамилия Митови, и на по-непрочути хора би им писнало!
