Nobility Bg

Асен Босев (1913-1997 г.), един от класиците ни в сложния жанр на поезията за деца, е най-прочутият представител на голямата фамилия. Цял живот той не изневерява на призванието си - отказва постове, бяга от "сладки" административни длъжности, щом усети, че пречат на мисията му да служи на децата.
Съпругата му - журналистката Росица Босева (1921-1998), е човек на красивия жест, на емоцията, но също и на дълга. На 21 г., през 1942 г., тя се омъжва за осъдения на смърт литератор Антон Попов, разстрелян заедно с поета Никола Вапцаров.
Синът на Росица и Асен - белетристът Росен Босев (1946-1988 г.) бе сред най-перспективните и обичани писатели на своето поколение (на 70-те години), но и сред най-уязвимите. Оная болезнено звънтяща чувствителност, белязала семейството му, достигна своеобразен пик при него и се оказа тъй непосилна, че прекъсна преждевременно земния му път през 1988 г. Брат му Красимир, художник и графичен дизайнер, ни връща днес назад, в дебрите на фамилната история, разлиствайки пожълтелите семейни албуми.
Предците на майка му са от с. Спасово, Чирпанско - типични възрожденци, все будни хора, даскали, политикани. Прадядо му е един от учредителите на първото Велико народно събрание, приело Търновската конституция.

Бащата на Росица - Христо Манолов - е бил министър

на железниците и пощите в кабинета на Александър Стамболийски. Депутат е от БЗНС в няколко парламента, но след 1922 г. става опонент на Стамболийски и основава десния БЗНС "Оранжев". "Бил е толкова много десен, че майка ми логично става лява", обяснява с усмивка фамилните превратности Краси.
Росица завършва Американския колеж в Ловеч. Старата й тетрадка от колежа е истински еталон за девическо образование - учели са момичетата на усет към красивото, как да съчетават цветовете и формите, постигайки хармония, създавайки уют. После Росица работи в Столичната библиотека, запознава се там с Никола Вапцаров и неговия пръв приятел - журналиста Антон Попов. Авторът на "Моторни песни" вече е помощник на Цвятко Радойнов в нелегалната дейност на ЦК на БКП и отговаря за минно-подривните акции срещу немския контингент у нас. Арестуват го през март 1942-а.
"Като го задържаха, майката на Кольо (Вапцаров) ми заръча да предупредя Антон Попов, с когото вече ни свързваха интимни чувства, че при обиска в дома им е иззета и Антоновата антифашистка поема "Слушай, фронт", пише Росица в спомените си. Но Попов отказва да напусне София и е арестуван през април. След няколко месеца инквизиция в полицията Вапцаров, Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев са осъдени на смърт на 23 юли. Минути след произнасянето на присъдата, с надеждата да отмени изпълнението й, Росица настоява за венчавка с Антон.

Бракосъчетават ги на самото лобно място -

в кухничката пред тунела-стрелбище на Школата за запасни офицери в "Лозенец". Тази необикновена, трагична предсмъртна сватба е единствената в българската история - вдигната в деня на разстрела на младоженеца. "Очакваната царска милост тъй и не дойде", пише впоследствие Росица. По-късно за тая "черна сватба" ще заснемат филма "Вула", а Евтим Евтимов ще напише книга за Антон Попов.
След 9 септември 1944 г. Росица работи в документацията на вестниците "Заря" и "Работническо дело" и там среща другата си голяма любов - Асен Босев, вече известен поет и журналист. Женят се, живеят в студентската му квартира, там се ражда и първият им син Росен. Росица работи дълги години в сп. "Жената днес" (като редактор на културния отдел) и в ръководството на СБЖ.
Още от 15-годишен Асен Босев пише стихове. Следва 2 висши - дипломация в Свободния университет и право в Държавния (СУ). Първата му книга "Радостен живот" излиза през 1941 г. Същата година, през септември, го арестуват - вече като журналист в "Заря" - и го интернират в концлагера "Еникьой". Месеци по-късно го пускат, за да го затворят отново през 1943 г. - в концлагера "Св. Врач". Там го заварва 9 септември.
Още от самото начало на творческия си път Асен Босев се профилира в детската литература.

През януари 1945 г. основава детския в. "Септемврийче"

заедно с Камен Калчев и му става главен редактор. Кани Елин Пелин за почетен редактор в него през 1948 г. Това е начин да се извади от забвението и да се подпомогне материално големият писател, низвергнат по онова време от властта заради прежната му близост с цар Борис III.
През 1949 г. се ражда и вторият син на Асен и Росица - Красимир. От 1953 до 1955-а семейството живее в Москва (Босев е културен аташе там) и през тези ключови 2 г. той се запознава и сприятелява с най-значимите представители на руския литературен елит. Когато го местят във Финландия и му предлагат да стане български посланик там, поетът неочаквано отказва поста. Мотивът: "Искам да се върна в България и да пиша за деца." Така и прави.
Асен Босев издава стотици стихосбирки и печели куп награди, в Младежкия театър поставят пиесата му "Вълшебен дар", а през 1960 г. основава и оглавява Дома на детската книга. През 1961 г. го назначават за главен редактор на хумористичния в."Стършел" - много високо и ветровито място за времето си. "Не съм виждал човек да се кахъри толкова, че е главен редактор", спомня си днес Краси Босев. Разказва, че баща му бягал съвсем целенасочено от администрирането и властта, пред злобата на деня и суетата предпочитал тихия пристан на творчеството. Тъй съветвал и покойния си син Росен:

"Пиши си литературата и не се забърквай в друго."

Тънкият познавач на детската психиха обичал да хвърля обществена енергия за глобални каузи, но не и в междукланови литературно-политически битки. Затова през 1965 г. напуска сам "Стършел" - "за да си опази мира", както казва днес Краси.
През април 1972 г. Асен Босев основава българската секция на Международния съвет по детската книга (IBBY) към ЮНЕСКО. Тя се превръща в прозорец и мост на родните творци, пишещи за деца, към колегите им по света. Сред близките приятели на Босев са Сергей Михалков, Джани Родари, Самуил Маршак - те често му гостуват в София. Той е преводач на всички книги на Михалков, излезли у нас. Руският литературен колос пък превежда стиховете на нашия поет.
Първородният син на Асен и Росица

Росен Босев продължава семейната традиция

и става първо журналист. От 1969 до 1975 г. той е кореспондент на "Стършел" във Враца, Бургас, Сливен. Смята този свой период за най-оплождащия го. "Нескрито човечен", идеалист, бохем, човек на порива, умеещ да обединява - така го помнят писателите от неговото поколение (Владо Зарев, Янко Станоев, Виктор Самуилов, Димитър Шумналиев и др.).
Първият му сборник с разкази "Напред към росата!" му дава летящ старт, следват нови разкази, новели, романите "Небесен дом" и "Портрети на небесни тела", посрещнати възторжено от критиката. Росен Босев става председател на Клуба на младия писател към СБП, зам.-главен редактор на "Литературен фронт", директор на издателство "Народна младеж". "Този административно-управленски период го вкара в дисонанс със себе си. Той не издържа на усещането, че системата го обсебва, манипулира, пробва да го постави в своя услуга. Чувстваше, че това го души и му обеднява метафората", разказва брат му Краси. На 18 януари 1988 г., притиснат и от лични проблеми, Росен напуска доброволно този свят. "На тази възраст (42 г. - б.р.), за завист на някои литературни лакомници той можеше да има всичко - слава, пари, власт. Но той страстно желаеше, искаше, изискваше много повече - съвършенство в общуването между хората. И когато разбра, че това е непостижимо,

животът стана безсмислен за него.

И той замълча...", пише Мариана Тодорова от БАН в книгата "Един много зеленоок човек" (1996 г.), посветена на Росен Босев. "В прозата си - добавя Тодорова - той беше ни подсказал истината: "Само заради тази наша мърлявост дирижабълът не е излетял тогава - небето не ти е земя, небето не може да приеме всичко."
Днес синът на писателя от актрисата Елена Димитрова - Росен Босев-младши, следва спортен мениджмънт в Гренобъл, Франция. Алпинизмът и екстремните ски-спортове са неговият адреналин.
Самият Красимир Босев пък се занимава с графичен дизайн и дизайн на опаковката, има серия награди в областта си. Като художник-график той бе председател на секция "Дизайн" към СБХ (1994-98 г.) и заедно с колегата си Александър Радославов учреди Дружеството за защита на авторските права в областта на визуалните изкуства (ИЗА-АРТС). "Каузата ни е да възпитаме респект към интелектуалната собственост", обяснява Краси. Дружеството работи за просветата на гилдията - как не само художниците-дизайнери, но и фотографите, сценографите да защитават правата си.
Родът има и още един виден представител - журналистът-пътешественик и дипломат Крум Босев, 82-годишният чичо на Краси. Той е

първият българин, стъпил на Северния полюс,

на Памир и в Макао. Бил е посланик в Китай по време на "културната революция" на Мао, както и първият ни посланик в Испания след падането на диктатурата на Франко. Автор е и на много книги, в които описва преинтересните места, където е бил.