Nobility Bg

"Той е участвал в десетки изложби, както у нас, така и по света. Носител е на престижни награди за скулптурна пластика, но въпреки това не обича да се вдига шум около него, разказва синът му Слави, който не се различава особено от баща си. Минеков-младши е не по-малко талантлив в занаята, но също обича да скромничи.

Историята на фамилията Минекови започва през 1928 г. Тогава се ражда Величко в пазарджишкото село Мало Конаре. Той завършва пазарджишка гимназия и през 1948 г. вече е студент в Художествената академия. Дипломира се 6 години по-късно, като негови учители са двама от класиците на българската скулптура - Андрей Николов и проф. Любомир Далчев, който в момента живее в Щатите.

Първата значима задача, която получава младият Величко, е архитектурното оформяне на площада в Търговище. През 1955 г. той спечелва конкурс заедно с арх. Иван Николов. Двамата изграждат пред градския театър композицията на фонтана "Орфей" и "Делфини" .

През 1964 г. Величко Минеков става

преподавател в Художествената академия,

а през 1976 г. е избран за ректор на учебното заведение. Междувременно, той се представя на Първото световно младежко биенале в Париж през 1958 г., на младежкия световен фестивал в Москва. Прави още куп изложби из цялата страна. До 1980 г. Величко Минеков има над 10 престижни награди, а негови творби достигат чак до Иран.

"Ние с баща ми сме два различни типа художници" , обяснява Слави. "Той е известен със скулптурите си. Всички ги знаят. Аз пък съм по-популярен с името си, но малко хора имат представа какво точно правя."

Сред най-известните творби на Минеков-старши са паметникът на хан Аспарух в Толбухин, релефите в Панагюрище, Арката на свободата в Троян, паметникът на Спартак в Сандански.

"Всеки ден "пипате" негова скулптора" , шегува се синът му. "Това е паметникът на Съединението в Пловдив. Ако не сте ходили там, със сигурност сте го

забелязали на банкнотата от 5000 лева

Навремето Величко Минеков прави един от най-известните портрети на Людмила Живкова. Бившият първи дори му гласува доверие да извае надгробната плоча на Живкова през 1982 г.

Най-голям помощник на Величко е неговият син Слави. Още от малък той прекарва цели дни в ателието на баща си. Бъдещият наследник в занаята на Величко Минеков има участие в повечето му работи. Слави завършва художествената гимназия в София, а после съдбата му не се различава особено много от тази на баща му. Той е приет в Академията, където по-късно се връща да преподава. Единствената видима на пръв поглед разлика е, че Слави работи малка пластика, а Величко е по-известен с монументалната.

"Естествено, че мечтата ми е да правя по-големи скулптури, но в тези времена е просто невъзможно" , оплаква се Минеков-младши. Той

сам се снабдява с камъни,

повечето от които струват около половин милион лева.

Първата изложба на Слави е в Германия, където живее майка му Елена Полонова. Тя е цигуларка и от 1984 г. се изявява в град Ахен. През 1988 г. синът й показва свои творби в Хамбург, а девет години по-късно се връща от Германия без нито една фигура.

"Да продадеш всичко - това е най-големият успех за един скулптор" , казва Слави. По семейна традиция той също има доста награди. Последната е от симпозиума в Будузо, Сардиния.

Освен че имат една и съща професия, Слави и Величко са си избрали и еднакви хобита. Бащата е запален ловджия и често ходи в Балкана. Когато е по-свободен, Минеков-младши си събира прилежно такъмите за риболов и чака слука по няколко дни край язовир Батак.

Сега той прекарва повече време в ателието си, за да направи няколко фигури и за себе си. Истината обаче е, че не може да се концентрира особено върху работатата си, защото съпругата му, дъщерята на режисьора Рангел Вълчанов, всеки миг ще го дари с първата им рожба.