Nobility Bg

Случайна ли бе тази среща? Питам го дали той не седи зад това решение на премиера. Отговорът му: "Той беше с англичани и французи и не бе мястото там да говорим какво да правим."
Срещата може и да е била случайна, но "царската връзка" в рода на Иван Станчов е на повече от 100 г. Баба му, Анна дьо Грено, произхожда от аристократична фамилия от френската провинция Савоя. Баща й Александър е наследствен благородник, а майка й е потомка на рода на кралското семейство Дела Киеза ди Чинцано, управлявало Савоя и Италия. Във втората половина на 19-и век дукът на Савоя става крал на Италия.
Когато жена му умира през февруари 1887 г., Александър разбрал, че в България избират Фердинанд за княз и опитал чрез своите приятели да влезе в неговия двор. Верният му маркиз дьо Бовоар един ден изпраща телеграма: "Очакват ви във Виена в неделя сутринта за сериозни съвещания с княгиня Клементина Орлеанска. Съветвам Ви да отидете."
Граф Александър поема със свитата на младия български княз,
който на всичко отгоре не е признат от Великите сили и

сам нарича себе си "Парият на Европа".

Александър е назначен за шеф на двореца. Грижел се е за всичко - за храната, за протокола, за баловете, че и за обзавеждането. Дъщеря му Анна учи музика и изкуство в Париж. Клементина решава да посети двореца на своя син. Фердинанд я инструктира да вземе за придворна дама дъщерята на граф дьо Грено. Анна за пръв път се сблъсква с Източна Европа и пише в дневника си, че Белград бил едно полукултурно село. От Ниш до Цариброд железницата още не е построена, но правят изключение за "царския влак". У нас тя отбелязва, "че съвсем погрешно България е считана за полуварварска източна страна".
В двореца Анна дьо Грено се среща с Димитър Станчов, шеф на политическия кабинет на Фердинанд. Той принадлежи към известен свищовски род. Станчов е завършил право във Виена. На всичко отгоре съпругата на Стефан Стамболов, Поликсени, е негова първа братовчедка, а пък сестра му Елена е омъжена за министъра на финансите Григор Начович. Според тогавашните, а защо не и днешните политически нрави, Димитър Станчов заслужено става шеф на кабинета.
Фердинанд на прием една вечер обявява официално годежа на Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, и Димитър Станчов.

Новината хвърля в ужас

две от най-богатите фамилии в България и Франция. Днес Иван Станчов съзира в този брак освен любов и намесата на Стамболов. Савойските й роднини намират за лудост да се установи в една страна с непознат език, чужди нрави и да се подлага на всевъзможни опасности от непостоянния и незаслужаващ доверие славянски темперамент.
Патриархалните българи в рода на бащата на Димитър, Яни Станчооглу - поборник за Освобождението, после търговец и един от най-богатите хора в Северна България, пък са разтревожени от въпроса: какво е това момиче, дето пристига от другия край на Европа, с баща уж граф, пък тръгнал за България? И съвсем не отчитат факта, че тя е аристократка. Проблемът бързо бил туширан - младите живеят далеко, а не в къщата на свекъра. Нямат собствен дом и обитават двореца. Едва след завръщането си от Петербург през 1908 година си правят свой дом.
Анна и Димитър Станчови повече от 30 години са отдадени на дипломатическа кариера. Станчов е пълномощен министър в Букурещ, Петербург, Париж, Рим. Тази кариера два пъти е прекъсвана. През 1906-1908 г., след убийството на Димитър Петков той става министър на външните работи и министър-председател, и през 1915 г., когато идва разрива с Фердинанд. Станчов е убеден, че България трябва да е на страната на Русия, Франция, Англия и Италия в Първата световна война. Фердинанд избира Германия и губи. Станчов е отзован в България и изпратен под наблюдение в къщата си във Варна. Там обаче градските първенци се разтревожат, че той е агент и може да изпраща сигнали да дебаркират руски кораби, пишат протестна нота и бившият дипломат се озовава в лагер за френски и английски пленници в Пловдив. След абдикацията на Фердинанд се връща към дипломатическата кариера в 1918 г. Съкрушително за него е подписването на Ньойския мирен договор, на което присъства заедно с най-голямата си дъщеря Надежда. После Димитър Станчов е дипломат в Париж и Лондон и напуска кариерата през 1924 година.

Анна и Димитър имат пет деца

Първородният им син Александър умира на 11 месеца и е погребан в България. Надежда се омъжва за лорд Александър Мюир, шотландски лорд. Тя е първата българска дипломатка, но се отказва да служи във Външно министерство заради убийството на Александър Стамболийски. Втората сестра е Феодора. Най-малката е Елена, която е женена за холандец, но дълго време живее в Лондон. Синът им Иван се жени за американка и също живее в Лондон, връща се в България и емигрира през 1943 година. Богдан Филов го смята за англофил, а по това време такива политически пристрастия са опасни. Така Иван Станчов-баща се озовава в Галац, после е изпратен в Истанбул като генерален консул и през 1945 г. емигрира в Лондон.
Негов син е шефът на предизборния щаб на Петър Стоянов Иван Станчов. Той е бил дълго време е директор на Ай Би Ем в Бразилия и Париж. Съпругата му е англичанка, но от десетгодишна възраст живее в Шотландия край Абърдийн. Тримата му братя са в САЩ, двете му сестри - във Франция и Италия. Родът е пръснат във Франция, Англия, САЩ и Канада. Иван Станчов е единственият, който се е опитал да направи родословно дърво, което включва стотици представители -

от Савоя до Вашингтон

и от Ванкувър през Лондон до Париж. Българската му връзка е с рода Паница. Прадядото Яни Станчооглу се жени за Ефросина Паница, сестра на братята Паница, банкери и търговци във Виена.
"Животът ми е бил фантастичен, смята днес Иван Станчов. Наистина е клан, защото като си навън, като си чужденец, трябва да се държиш в рода. За жалост, малцина от българите го знаем." Самият Иван Станчов има четири деца - те са в Лондон, Вашингтон, Ванкувър. Имената са "семейни", казва Иван Станчов - Димитър, Ана, Иван, Надежда и най-неочаквано - Феодора, името на дъщерята на Иван и Анна Станчови, родена в Петербург.
Една фамилна реликва показва интересен спомен. Иван Станчов в Париж си купува гоблен, на който е изобразена свободата с два лъва отстрани. Изписана е и годината на направата му - 1877-а. България още е под турско робство, а от цар няма и помен. Свободата и лъвовете обаче са изобразени с корони.
Търговецът арменец по блясъка в очите му разбира, че това е впечатлило купувача, и вдига цената. Станчов плаща. Сега гобленът стои зад гърба му в кабинета. Историята има и своето продължение. По време на пренията за герба, дали лъвът да е с корона, или не, Елена Поптодорова взема този гоблен и в защита на короната го показва в Народното събрание. Така се решава гербовият български лъв да е с корона.
Благотворителността е другата характеристика на този род. Още Яни Станчооглу е бил спомоществовател на читалището и на негови разноски в Свищов пристига първият учител. Иван Станчов продължава тази традиция. Преди десетина години

дари родовата къща във Варна

за дом на деца с увредено здраве. Само във Варна те са 150 - от няколкомесечни до 18 годишни. Освен училище, те преминават и курс за съответната терапия. Идеята е да си останат до семейството.
Фондацията на Иван Станчов е поела грижата за всички тях. "Не е вярно, че пари за благотворителна дейност няма. Важното е да умееш да ги търсиш", твърди Иван Станчов.
Над 60-годишен, в политиката го вкарва Желю Желев. В очите на много хора минава за "царски" човек. Твърди, че е демократ и много често цитира думите на баба си: "Най-големият лукс за един политик е да е независим демократ", към което, съобразно нашите политически нрави, трябва да добавим - който малцина могат да си позволят. Със Симеон Сакскобургготски се познават още от деца, когато като по-големи пазели, по думите на Иван Станчов, "малките дечурлига в Евксиноград да не правят бели".