Родът на първия български премиер Тодор Бурмов
Мариана Първанова
„Никога не се занимавайте с политика“ - завещал първият български министър-председател Тодор Бурмов на своите деца и внуци.
Отвратен от политическите нрави след Освобождението (жертва на които станал и Стефан Стамболов), бившият губернатор на София и Пловдив, а по-късно и премиер, се оттеглил от активна държавна дейност и се отдал на проучване на близкото ни минало. Неговите трудове за църковните борби на българите през Възраждането залегнали в „Българския Великден“ на Тончо Жечев - разказва днес прекият наследник и правнук на Тодор Бурмов проф. Стоян Данев. Той носи името и фамилията на зетя на Тодор Бурмов - д-р Стоян Данев.„Любовта към историята и филантропията се предават от поколения в нашия род. Вероятно защото моят прадядо Тодор Бурмов и дядо, д-р Стоян Данев, са били толкова бедни, че без помощта на техните спомоществователи никога не биха могли да се изучат и да постигнат нещо в живота“ - подчертава правнукът на първия министър-председател на България. Разговаряме в скромния дом на лекаря, бивш завеждащ Клинична лаборатория в Медицинска академия и един от основателите на ензимната диагностика у нас, в кв. „Лозенец“. Портретите, снимките, антикварните мебели и старинните книги говорят за славното минало на този род, който има разклонения в Германия, Италия, Русия, Швейцария, Великобритания и Южна Америка.За съжаление днешните потомци не могат да се радват на великолепната фамилна къща в центъра на София на ъгъла на улиците „Париж“ и „Врабча“. След 9 септември 1944 г. фамилията била принудена да я продаде на безценица. Сега в красивата триетажна къща има детска градина, само паметна плоча напомня за бившите й собственици.Навремето тя е била една от най-големите и представителни сгради в София. Тук Тодор Бурмов приемал многобройните посетители и приятели, тук отсядал граф Игнатиев, който бил много близък на семейството. Тук се родили внуците му.„Прадядо ми Тодор Бурмов е бил разностранно надарена личност. От малък мечтаел да стане учител. Оценявайки неговото ученолюбие, габровските големци го изпращат да следва в Духовната семинария в Киев“ - започва разказа си проф. Данев. След като я завършва, Бурмов се връща в Габрово, а после заминава като учител в Цариград. Освен че взима участие в църковните борби, успява да списва няколко вестника и да води сметките на руската болница в Цариград.„Лично княз Александър I посочва Бурмов за първи премиер на Княжество България. Той е бил добре познат като активен участник в църковните борби в Цариград, популярен заради умерените си политически възгледи и голямата си култура“ - продължава неговият правнук. Вероятно от значение е и фактът, че преди Освобождението Бурмов работи като преводач и съветник по българските въпроси в руското посолство в Цариград. По време на Руско-турската война (1877-1878) заема важната длъжност ковчежник на княз А. Черкаски. После е назначен за вицегубернатор на Пловдив и за губернатор на София. Бурмов остава само шест месеца на премиерския пост. Оттегля се от политиката в полза на науката. Неговият зет д-р Стоян Данев, шеф на Прогресивнолибералната партия, председател на Народното събрание, министър-председател, министър на външните работи и на финансите, също не остава очарован от политиката.„Младият Стоян Данев става началник на Бурмов и така двамата се запознават. Те се сприятеляват въпреки разликата във възрастта. Сближава ги общата им житейска съдба и това, че са съпартийци. После Данев се жени за едната дъщеря на Бурмов - Рада“ - връща се към онези години проф. Данев.Другата дъщеря на Бурмов - Анна - е омъжена за генерал Христофор Хесапчиев, героя от Сливница. Изключителен теоретик на военното дело, той така разполага нашите позиции, че България печели Сръбско-българската война (1885 г.). Хесапчиев е един от първите ни дипломати. Няма деца и завещава цялото си имущество на фондация, която насърчава талантливи ученици и студенти от Габрово.
Стоян Данев
