Nobility Bg

 Това разказва наследникът на индустриалеца и продължител на рода, Йордан Джумалиев-младши, со­чейки към огромния портрет на своя праотец. Снимките и картините по стените, старинните виенски мебели, мраморните ажурни камини красноречиво говорят за някогашното великолепие на този дом.Фасадата на представителната сграда на „Славянска“ е украсена с кокетен ажурен балкон. В същия стил е изработена високата желязна ограда. Архитектурните детайли и декоративните йонийски колони показват, че къщата, построена през 1882 г., е в модерния за времето си необарок - стилът, в който и други богаташи построяват домовете си в тузарската част на София. Такива са Руският и Военният клуб, както и писателското кафене и кметството, които вече не съществуват.Проектът и цялостното вътрешно обзавеждане са дело на виенския архитект Петер Паул Бранг, който вдига и дома на министър-председателя д-р Васил Радославов на ул. „Ив. Вазов“ 42 (разрушена от бамбардировките над София). Фактът, че проектантът е един и същ не е случаен, защото родо­словното дърво на Джумалиеви има два основни ствола - на Николай Павлович и на политика Васил Радославов.Съдбата на един от първите светски художници и прочути книжовници Николай Павлович (чието име носи известно време Художествената академия) прилича на роман.Неговият баща Христаки Павлович е бил известна личност - един от първите български книжовници. Учи в Рилския манастир, след това в Атон. Един от обновителите на българския език, той издава първите печатни учебници и е един от създателите на прочутото светско училище в Свищов, в което учи П. Р. Славейков. Николай остава сирак, след като баща му умира от тиф. Получава добро образование във Виена и Мюнхен благодарение на своя благодетел (милионерът Петър Берон), който заплаща образованието му - срещу това младият художник трябвало да илюстрира научните му трудове. Благодарение на Николай Павлович днес ние притежаваме портрет на Берон, който той прави по памет след смъртта му. Това е единственият портрет на големия учен и дарител.Другият син на Христаки - Димитър Павлович - учи медицина във Виена и е един от основателите на Българското книжовно дружество. Успява да се изучи благодарение на чичо си Цанков (бащата на големия политик Драган Цанков). Държавникът се пада първи братовчед на братята Павлович по майчина линия.Пак по линия на Павлович Джумалиеви са свързани с още една известна личност - автора на химна „Мила Родино“ Цветан Радославов. Въпреки че носи фамилията на осиновителя си Чиляк Радославов, Цветан е издънка на семейство Павлович. Йордан Джумалиев говори с възторг за Цветан Радославов, братовчед на баба му, който идвал всяка събота и неделя на гости в къщата на „Славянска“. „Цветан е бил енциклопедична личност, знаел е 6 езика, дори санскрит“ - разказва той. Когато избухва Сръбско-българската война (1885 г.), напуска Виена и се връща в България. Щом зърва от парахода кулите на Баба Вида край Видин, съчинява свидните за всеки българин стихове: „Мила Родино, ти си земен рай. Твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край.“„Може да се каже, че последните часове на Цветан Радославов са свързани с нашата къща - продължава г-н Джумалиев. - Една събота, след обилен обяд, получава криза. Откарват го в Александровската болница, но не успяват да го спасят.“Другият известен представител на фамилията - адвокатът Васил Радославов - никога не е живял в къщата на „Славянска“, независимо че години се е скитал под наем от квартира на квартира, докато успее да вдигне къщата на ул. „Ив. Вазов“. „Въпреки че три пъти е бил премиер на България, няколко мандата е бил депутат и лидер на Либералната партия, дядо ми по майчина линия никога не се е облагодетел­ствувал от високия си пост“ - твърди неговият наследник. От поколение на поколение в семейството се предават думите на съпругата му, богата гъркиня, която често му натяквала: „Василе, я по-добре си вземи адвокатската чанта и иди да печелиш пари.“Въобще според Йордан Джумалиев д-р Васил Радославов е несправедливо очернен от марксистката историография. Известно е, че политикът е осъден като един от виновниците за националната катастрофа след Първата световна война. „Но съвсем тенденциозно му е лепнато петното, че е немски агент и е издържан в Германия от тайните служби. Както и че по време на бягството си от България изнася тайната каса на Външно министерство“ - възмущава се той. И дава за пример следният факт. Когато пристига в Берлин, след като напуска България, отсяда в хотел „Захер“, където го познавали още от времето, когато е бил министър-председател, и се обажда на дъщеря си, която живее в Берлин, да го прибере, защото няма пари. Години наред живее при нея, след това в пансион. В едно писмо до България от 1927 г. той пише: „Мизерията ми е много голяма, но никога няма да сваля цилиндъра си пред църквата да прося като руските емигранти.“ „Щеше ли да живее в такава бедност в последните години от живота си, ако казваното за него е вярно?“ - пита риторично г-н Джумалиев. Твърдят, че получавал пенсия и това доказвало, че е немски агент, но той никога не е получавл пенсия - категоричен е неговият наследник.„Не е вярно и това, че дядо ми е избягал в Германия с Фердинанд след националната катастрофа“ - продължава Джумалиев. Те толкова се мразели, че бившия цар на България дошъл да го види само веднъж - на смъртното ложе в болницата през 1929 г., където Радославов умира от рак.Сега се премълчава и фактът, че шефът на Либералната партия бил реабилитиран от Андрей Ляпчев още през 20-те години, продължава Джумалиев. След смъртта му българ­ското правителство плаща за балсамирането му, а общината отпуска място в Централните гробища. „Имало е седемдневно поклонение над тленните останки и тръжествено траурно шествие до гробищата, за което днес никой не пише“ - раз­крива неговият правнук.Васил Радославов е любим персонаж на Христо Смирненски, който го описва в доста от фейлетоните си. Прозвището Сопаджията, според нашият домакин, е измислено от руснаците. В размирните години в края на ХІХ в., когато руснаците извършват десант край Шабла, Радославов съ­брал верните си хора и казал: „Вземете сопите и отивайте на брега!“, като същевременно изпратил телеграми до западните държави с призив да не допуснат руснаците „да стъпчат невъоръжени хора“. Заради този случай му лепват прякора сопаджията“. Примабалерината на Народната опера Цвета Джумалиева е друг известен представител на рода. До 1979 г., когато заминава за Италия да преподава балетно изкуство, тя живее в семейната къща на „Славянска“ 18. „Въпреки че Цвети много пътуваше и бе канена да играе на най-известните сцени, положението й в операта бе станало непоносимо“ - обяснява заминаването й нейният брат Йордан Джумалиев.Неприятностите за прочутата ни балерина идват от „не­благонадеждния“ й произход. Баща й Димитър е един от двамата синове на Йордан Джумалиев-старши. Следва инженерство във Франция, през 1942 г. се завръща у нас. Четири години по-късно е хвърлен в затвора за една година. „След излежаване на присъдата баща ми никога повече не се съвзе“ - продължава синът му. Става общ работник и се пенсионира като водопроводчик в БАН.Другият син, Станчо Джумалиев, учи право във Виена, но е хвърлен в немски концлагер. Освободен е от американските войски. След това започва работа във Външно министерство, но е уволнен през 50-те години.Новото ръководство на дипломатическото ведомство се сеща за опитния юрист, знаещ няколко езика, години по-късно, когато България е замесена в международен скандал с израелски самолет. Тогава Станчо Джумалиев по спешност е издирен и докаран в министерството направо от строителната площадка. За една нощ той проучва документите по делото с Израел и диктува по телефона пледоарията на българската държава на няколко езика. България е извадена от конфузната ситуция, а за благодарност Станчо Джумалиев е назначен за библиотекар на Юридическия факултет. „Това му даде глътка въздух и възможност да живее по-нормално“ - завършва неговият племеник.След 9 септември 1944 г. Джумалиеви, за разлика от други „собственици на едра градска собственост“, са оставени да живеят в къщата на „Славянска“ 18. Но отчуждават двора, както и другата сграда на семейството на ъгъла на „Пиротска“ и бул. „Мария Луиза“, имоти, заемащи голяма част от „Подуене“, къща в центъра на Русе и още много земи.Въпреки превратностите на времето, наследниците на рода Джумалиеви достойно продължават семейните традиции. Синът на Йордан Джумалиев, по примера на Васил Радославов, следва право. Самият Йордан Джумалиев завър­шва филм за оперната ни звезда Райна Кабаиванска. Зад гърба си има 34 години работа в Българска национална телевизия. Режисьор е на много игрални филми, сред които са приключенията на Авакум Захов, много телевизионни театри и филми-портрети - на П. Владигеров, А. Вайсенберг, за балета и т. н.

Българин е включен в завещанието на руският император

Собственикът на къщата на „Славянска“ 18 Йордан Джумалиев-старши с право може да се нарече строител на съвременна България. На младини е бил близък приятел с Ангел Кънчев и влиза в тайните завери на хъшовете и революционните организации. Взема участие в Червеноводското и Априлското въстание (1876 г.).На 16 години научава, че руските освободители приближават към България и тръгва пеша по брега на р. Дунав, за да преброи войските и топовете. Стига до Свищов, където научава, че руските войски се готвят да преминат реката. Пре­плува до отсрещния бряг и поисква среща с руския император. Отначало военните не приемат насериозно младото българче, но щом чуват какво иска да им съобщи, го завеждат при руския император. Александър ІІ много харесва будния юноша, подарява му златен часовник и го прави свой адютант. Така заедно с руските войски Йордан Джумалиев-старши стига до Стара Загора и дори участва в боевете за Шипка. За проявена храброст получава орден „Св. Станислав със златни мечове“.След Руско-турската освободителна война императорът не го забравя. Нарежда да го издирят и го кани в Санкт-Петербург. Предлага му да учи и българинът постъпва в модерното за времето си пощенско училище в града на Нева. Той е един от малцината избрани студенти, които следват със стипендия на руския император. Когато наскоро Александър ІІ е убит и отварят завещанието му се оказва, че там фигурира солидна сума на името на Джумалиев.В семейството се разказва, че с тези пари патриархът на рода се връща в родината си в началото на 80-те години и успява да завърти успешна търговия. Строи първите железници и заедно със Захари Стоянов и княз Батенберг създава първата официална масонска ложа у нас. Това е времето, когато построява и къщата на „Славянска“ 18.