Nobility Bg

Но въпреки че къщата бе пълна с хора, не съм чула кавга или някой да повиши тон“ - започва неговата внучка Евгения Стоилова. Възрастната дама ни посреща в спретнат, свежо боядисан дом на ул. „Венелин“. На входната врата стои табелка: „Д-р Константин Стоилов“, по стените висят негови и на съпругата му Христина снимки, старинните шкафове говорят за приемственост в семейството. „Това е само незначителна част от богатото фото- и книжно наследство на дядо - обяснява г-жа Стоилова. - Всичките документи дарихме на Централния държавен архив, а огромната му библиотека - на Столична библиотека.“Всъщност Константин Стоилов никога не е живял на ул. „Венелин“. Къщата е построена доста след смъртта му от неговата съпруга Христина, която я изплаща дълги години. Надписът пред стълбището показва, че годината е била 1925 г. Известният политик е живял в една от най-красивите столични къщи на ъгъла на ул. „Шипка“ и „Христо Георгиев“ (по-късно семейството я продава) по времето, когато тази част на София е почти незастроена. Сега на нейното място се издига северното крило на университета.

ДОМЪТ НА НАРОДНЯКА

Днес в София почти никой не си спомня къде се е намирал този „дворец“, както го нарича в далечната 1896 г. Алеко Константинов - за разлика от неговия роден град Пловдив, където паметта му се тачи. В Града на тепетата е поставена паметна плоча на сградата, на чието място е била къщата на родителите на Стоилов - Мария Моравенова (баба Хаджийка, както ласкаво я наричат близките) и Стоил Зааралията. Баща му се занимавал с търговия и земеделие, а майка му била издънка на видния копривщенски род Моравенови, преселили се в Пловдив. Константин Стоилов, който бил много религиозен, грижовен син, дори и когато станал известен държавен мъж, имал обичай сутрин да посещава майка си.В Пловдив улицата пред черквата „Св. Богородица“ носи неговото име. А в София няма нито паметник, нито мемориална плоча. Дори не е възстановено старото наименование на улицата „Константин Стоилов“, която е била в отсечката между бул. „Дондуков“ и Сточна гара. Името му е сложено в частта от бул. „Сливница“ до ул. „Козлодуй“. Това е една от големите болки на неговите наследници. „За нас е обидно, че тази неугледна част на София носи името на един от най-ерудираните и висококултурни строители на България. Но от общината останаха глухи за молбите ни. Длъжници сме на дядо ми, въпреки че през последните години доста се направи за неговото дело“ - твърди потомката му.

ФЕРДИНАНД И ПЪРВИЯТ МИНИСТЪР

Константин Стоилов отрано навлиза в политиката - става секретар на Батенберг, а после началник на политическия му кабинет. Той е един от тримата сановници, натоварени през 1886 г. да издирят сред кралските дворове в Европа подходящ канидат за българския престол. Въпреки това не е от любимците на цар Фердинанд, който не понасял самостоятелно мислещите хора. В семейството се предава следната случка. На един от официалните приеми Кобургът влиза в залата, подминава всички министри, без да ги поздрави, и подава ръка само на Константин Стоилов. С това демонстрира презрението си към целия кабинет. Стоилов обаче не оставя нещата така и когато царят произнася тронното си слово, започва да бели ябълка - отговаря му с подобен жест. Заради влошените им отношения през 1899 г. Стоилов си подава оставката.Почива твърде млад, само на 48 (през 1901 г.), както повечето от техния род. Жени се на 35 години, вече като доста популярен политик и бивш премиер, за Христина Тъпчилещова, дъщеря на Христо Тъпчилещов от Калофер (един от най-видните дейци в борбата за църковна независимост). Показателно е, че венчалният обряд е извършен от самия Екзарх Йосиф. Четиримата му синове също като него учат в Германия, всичките отиват на фронта в Първата световна война и имат ордени за храброст. Самият Стоилов участва в Сръб­ско-българската война през 1885 г. За разлика от баща им синовете не се занимават с политика.

НАСЛЕДНИЦИТЕ

Най-големият - Стоил - става дипломат, работи в представителствата ни в Рим, Будапеща и Белград (почива там през 1941 г.). Семейството му не се завръща в България след 9.IХ.1944 г.; потомците на дъщеря му Христина живеят в САЩ.Евгения Стоилова е дъщеря на сина му Христо, който като баща си по професия е юрист. От 1934 до 1944 г. е помощник-кмет на София. Той е този, който успява да разчете из­ключително ценния дневник на баща си, писан на старонемска стенография, със зашифровани имена и съкращения. За това отива целият му живот, като дори изучава старонем­ски, консултира се със специалисти от Германия, дава някои от текстовете на френски език на преводачи. Подрежда огромния архив в специални сандъци. През 1960 г. в дома му нахлуват хора от Държавна сигурност и с прокурорска заповед изземват всичко заедно с оригинала на дневника. Но Евгения успява да скрие разшифровката и най-ценната част от семейните документи. „В Държавна сигурност така и не успяха да разчетат дневника, въпреки че знаем, че са канили специалисти от Германия. Той бе издаден едва преди няколко години“ - отбелязва Евгения Стоилова. В онези трудни за семейството години тя става фотограф на свободна практика и тъй като не работи към монополиста „Българска фото­графия“, може да снима само неофициално. Тя прави портрети на актьори, като най-често в обектива попада Таня Масалитинова. През 1965 г. г-жа Стоилова заминава за Дания и оттам за Германия, работи в радио „Свободна Европа“. Преди две години се за­връща в България.Другият син на Константин Стоилов - Петко - е архитект, а най-малкият - електроинженерът Борис - остава ерген. Единствената дъщеря Мария се жени за морския офицер Карл Трнка (от семейство на емигрирали у нас чехи), който бил изключително талантлив авио- и корабостроител. Едната им дъщеря Христина почива миналата година, а другата - Анна, по професия историк - написва историята на рода им. Нейният син Константин живее в нюйоркското предградие „Лонг Айланд“ и е женен за дъщерята на биофизика проф. Георги Марков. И трите им деца говорят български, ходят на неделно българско училище; най-малкият - седемгодишният Любчо - е играл в пиесата „Изворът на Белоногата“.