Тегне ли проклятие над рода Петкови?
Мариана Първанова
Единственият род в България, който дава трима известни политици, е родът Петкови. Над тях като че тегне черна прокоба, защото първо е убит бащата Димитър Н. Петков (1907 г.), след това двамата му сина - Петко Д. Петков (1924 г.) и Никола Д. Петков (1947 г.).
Двамата са погребани един до друг в Централните софийски гробища, редом до могилата на Стефан Стамболов, близък приятел на Димитър Петков. А гробът на Н. Петков и досега остава неизвестен.Доскоро се смяташе, че смъртта на последния пряк потомък на Димитър Петков - Дими К. Петков (1994 г.) - слага край на една от най-известните политически фамилии у нас. Но срещата ни с Димитър Иванов - един от прапраплеменниците на Димитър Петков - е доказателство за противното. Поразителната прилика между двамата е първото нещо, което се набива на очи. „Моите синове Петър, Радимир и Никифор пък имат невероятно сходство с младия Димитър Петков и с Никола Петков като юнкер“ - казва нашият събеседник и показва архивни снимки в подкрепа на думите си. След това Димитър Иванов разгръща голямо родословно дърво, от което става ясно, че Петков има шест братя и сестри. Нашият събеседник е праправнук на най-малката му сестра Кина (Кула). Днес повечето от техните потомци живеят в Добруджа, в община Дулово - с. Окорш, Грънчарово, Междел и Черник.За такива хора като Димитър Петков днес казваме, че са „selfmadе men“, т. е. сами са постигнали всичко в живота. Като предпоследно дете в голямото семейство на Петко Николов от с. Башкьой (сега Николае Бълческу, Румъния) той няма възможност да учи. Баща му го дава чирак в Тулча и заради това не успява да завърши и втори клас. „Димитър Петков постига всичко, което на други се дава даром, с изключително трудолюбие и упоритост“ - започва разказа си Димитър Иванов. Отрано възмъжал, много силен физически, той се опитва да получи образование в Одеса. Връща се в Румъния и още юноша се включва в Сръбско-турската война (1876 г.) в четата на Панайот Хитов. От румънския период датира приятелството му със Стефан Стамболов. Щом избухва Руско-турската освободителна война, веднага се записва доброволец. „Отначало отказват да го приемат в опълчението заради младостта му и ниския му ръст. Но щом демонстрира военните си умения, го вземат“ - разказва неговият потомък. В боевете за Шипка губи едната си ръка, заради което получава прозвището Чолака. По време на военната кампания съдбата го среща с руския император Александър II, който лично го награждава с орден за храброст.След Освобождението Димитър Петков влиза в политиката чрез... журналистиката. Той става популярен с остро подигравателните си статии в издавания от него в. „Свирка“, заради които влиза и в затвора. По време на управлението на Стефан Стамболов е избран за кмет на София (1888-1893). Изключително енергичен и инициативен, той не се поколебава да използва твърда ръка, за да придобие столицата европейски облик. Въпреки избухналите спонтанни бунтове, нарежда да се съборят стари схлупени къщи и няколко църкви, за да се освободи място за улици, булеварди и площади. Именно заради това християните вярват, че черната прокоба над семейството му не е случайна. За петгодишния му мандат са построени Лъвов и Орлов мост, градът е разделен на 5 района, назначени са чиновници за чистота и кметът лично съдейства да бъде завършен проточилият се с години строеж на паметника на Васил Левски. Не бива да се премълчава и фактът, че Димитър Петков попада под ударите на закона заради това, че докато е кмет използва служебното си положение, за да закупи изгодно имоти и да построи няколко къщи. Обвиненията в корупция обаче не се доказват. Като министър-председател (1906-1907) Димитър Петков влиза в историята с това, че затваря университета след освиркването на княз Фердинанд от студентите. Убит е на 49 години на бул. „Цар Освободител“.Димитър Петков се жени за Екатерина Ризова, сестра на неговия приятел Димитър Ризов, известен деец на македонското движение. Едно след друго им се раждат четири деца (първото умира) - Софка, Петко и Никола, - но бракът им не е сполучлив. Развеждат се, което за времето си било доста скандален факт. „По време на посещението в родното си село Башкьой Димитър Петков взима двама племенника в София. Едното дете е Мария, дъщеря на сестра му Кина и моя баба“ - уточнява нашият събеседник. Но тя не успява да свикне със столичните порядки и се завръща на село. Другият - дете на брат му Марин - завършва военното училище и става адютант на цар Фердинанд, а синът му - на цар Борис ІІІ.Петко Д. ПетковГолемият син на Димитър Петков - Петко - е на 15 години, когато убиват баща му. „За мен Петко Д. Петков е образец за човек - изключително талантлив, образован и честен, той е можел да постигне много, ако не беше убит“ - продължава нашият събеседник. Петко Д. Петков следва правни науки в Сорбоната, но прекъсва, за да вземе участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Служи в Първа софийска бригада и е единственият награждаван пет пъти с орден за храброст. „Неговите шопи го боготворяли, защото той се грижел много за тях“ - казва Димитър Иванов самият бивш военен). По време на преговорите за примирие в Солун и за мир в Ньой е преводач от френски език. Чуждите генерали го взимат за французин заради перфектното му познание на езика.След войните Александър Стамболийски забелязва способния - с добро перо и дипломатически качества - младеж и го назначава отначало за първи секретар на легацията ни в Париж, а после във външно министерство. Предвид тежкото материално положение на страната ни Петко Д. Петков продава фамилната си къща на ул. „Раковски“ 66 в София, за да ремонтира легацията. Жени се за Ирина Миркович. Имат едно момче, което почива твърде рано.След убийството на земеделския водач през 1923 г. Петко Д. Петков се очертава като водеща фигура в БЗНС, става депутат. Неговата най-известна публична изява е през 1924 г., когато от трибуната на Народното събрание размахва кървавите ризи на сдружените земеделци, инквизирани в Сливнишките казарми и се провиква: „Вие сте убийци!“ Малко след това е застрелян на ул. „Московска“.Никола Д. ПетковИ неговият по-малък брат Никола Д. Петков завършва право в Париж. Той също наследява острото журналистическо перо на баща си и сътрудничи във в. „Земеделско знаме“. Издига се до заместник-председателския пост в БЗНС „Ал. Стамболийски“ („Пладне“). Изхвърлен е от парламента (1938 г.) за антифашистка дейност. Той е един от създателите на Отечествения фронт и влиза като зам. министър-председател без портфейл в първото отечественофронтовско правителство след 9 септември 1944 г. По-късно застава начело на опозицията в България. Арестуван е направо в заседателната зала на Народното събрание и е осъден на смърт от Народния съд (1947 г.). Не е женен.Единствено сестра им Софка оставя наследник и това е Димитър Краварев Петков (Дими), син от първия й брак. Той завършва средното си образование в Париж, после учи дипломация и работи в Министерство на външните работи. След 1944 г. е уволнен, а през 1950 г. емигрира през Югославия за Пъриж. После заминава за САЩ, където умира, без да остави деца.„Не съм съгласен, че над рода ни тежи проклятие. Въпреки убийствата на тримата Петкови нашата фамилия е много голяма, пуснала е здрави корени в България. Тя има потенциала отново да излъчи видни общественици и държавници“ - казва в заключение Димитър Иванов.
