Nobility Bg

То е закупено преди време от една от дъщерите на Малинов - Мария (Маня), - свекърва на Поли. От Маня наследяват екзотичната чуждоземска фамилия, фамилията на съпруга й - Ерих Фанта. Той е ав­стро-чех и работел в София във Франко-белгийската банка.Родоначалникът на фамилията Александър Малинов 35 години оглавява Демократическата партия, която до Втората световна война най-дълго управлява в България самостоятелно или в коалиция. Той става пет пъти министър-председател, което го прави абсолютен рекордьор (както и Петко Каравелов). Знаменателно е, че той е премиерът, когато България става царство (1908 г.), когато абдикира цар Фердинанд и когато на престола се възкачва цар Борис III. „Изключително прагматичен, разумен и умерен политик, Александър Малинов е от държавниците, които успяват сравнително лесно да намерят общ език с други партии“ - обяснява успехите му историкът доц. Валери Колев.Неговото име не се забърква в никакви скандални афери и комбинации, което е рядкост. Вероятно заради това, въ­преки че 40 години е в епицентъра на политическия живот, построява само една къща на ул. „Граф Игнатиев“. „Тя му служи и за адвокатска кантора, и за политически клуб“ - разказва Поли Фанта. След неговата смърт (1938 г.) близките му се съгласяват на мястото й да бъде вдигната висока кооперация. Сега за това напомня само мемориална плоча, която почти не се вижда зад многото сергии.ОТНОШЕНИЯ С ДВОРЕЦАС цар Фердинанд Александър Малинов има сложни и противоречиви отношения. Той е автор на официалния манифест, който Фердинанд прочита на хълма Царевец и обявява независимостта на България. В критичните години на Първата световна война Малинов е в дъното на тайните преговори в Лондон, за които днес не се знае почти нищо. Изглежда те са в основата на Солунското примирие, с което България излиза от войната. Явно в британската столица Великите сили дават да се разбере, че Фердинанд не може да остане повече на българския престол. Малинов е този, който съобщава лошата вест на царя с прословутата фраза: „Ако няма абдикация, ще има детронация.“ А в отговор Кобургът казва: „Защо онзи, който ми сложи царската корона на главата, ме гони от България?“ Въпреки това Малинов е от малцината, които изпращат Фердинанд на софийската гара. Приема възторжено новия български цар Борис III и като председател на Народното събрание става кръстник на първородното му дете Мария-Луиза.

СЕМЕЙСТВОТО

Александър Малинов прави стремителна кариера. Роден е в бесарабското село Пандъкли в дома на свещеник. Семейството му се изселва след Руско-турската война през 1829 г. Завършва право в Киев и едва след Освобождението идва да живее в България. По това време той е от малкото интелигенти с висше образование и това е сигурна предпоставка бързо да се издигне. Отначало работи като прокурор и адвокат.Политическата му звезда изгрява като защитник на Петко Каравелов в шумния процес за убийството на министъра Христо Белчев (1888 г.). Въпреки блестящата работа на младия адвокат, Каравелов все пак е хвърлен в Черната джамия, защото делото е предрешено. Малко преди смъртта си Петко Каравелов го посочва за свой заместник, „защото е способен, интелигентен, образован и честен“. От 1903 г. до смъртта си е начело на Демократическата партия.Малинов е женен за рускинята Юлия Малинова, която има и холандска кръв. Докато следва зъболекарство в Германия, тя е съквартирантка с Роза Люксембург. „Бабушка Юлия“, както с умиление я наричат в семейството, била забележителна жена. У нас тя разгръща широка благотворителна дейност и открива дом „Юлия Малинова“ на бул. „Цариградско шосе“. Заедно с Екатерина Каравелова яростно защитава правата на българските жени. Тя доживява 9 септември 1944 г. и заедно с г-жа Каравелова влизат в ОФ и дори подписват бележки за благонадеждност на съпартийците си.

ДЕЦАТА

„Най-ужасна за семейството е била 1923 г.“ - разказва Поли Фанта. Една година Александър Малинов заедно с Андрей Ляпчев и Никола Мушанов лежат в Шуменския затвор с политически обвинения от земеделското правителство. В размирните дни около преврата на 9 юни, когато ражда дъщеря й Мария (Маня), „бабушка Юлия“ е сама, прикована на легло. А 11 дни след появата на внука й Александър баща му - Ерих Фанта - внезапно умира. По-късно за Александър се грижи дядо му Александър Малинов.Александър Малинов има общо 5 деца - три дъщери и двама синове, - над които сякаш тегне зла орис. Най-голямата - Ана - се жени за белгийския дипломат Андре Мод, който е бил пълномощен министър в България. Двамата живеят в Белгия, нямат деца.По-малката - Вера - умира доста млада, на 30 години. Тя пътува много по света заедно със съпруга си - англичанина Къникгам, представител на марката автомобили „Студебейкър“. Имат двама синове. Във Втората световна война участват като летци от британската армия. Ричард и Александър изчезват безследно над африканските пясъци. Едва след 40 години по-малкият - Александър - открива роднините си в Белгия и разказва история, която звучи като сценарий за филм. Ричард наистина загинал във войната, а той попада в плен. След това митарства в Аржентина, после се прехвърля в САЩ, където се жени за американка.След 9 септември Маня Фанта, като чужда поданичка, успява да замине на Запад (в Швейцария, а после в Белгия), но в България остава синът й Александър, тогава 21-годишен. Без съд и присъда той е интерниран заедно със съпругата си Поли и живеят 13 години в Своге. Принуждава се да работи като катранджия, компресорист и шофьор. Пенсионира се като инструктор на професионални шофьори. С майка си Маня се срещат след 32 години разлъка и отново се събират през 1983 г., когато тя се завръща да живее в България. Умира на 92 години.Единият от синовете на Александър Малинов - Павел - е финансист. Няма деца. А най-малкият - Александър Малинов - е адвокат и не е женен. Сега в част от неговия апартамент на „Графа“ живее синът на Поли Фанта - Александър, - който е последният наследник на големия политик и държавник.

Ротарианецът Николай Николаев

„Животът ми се дели на две части. Първата е прекрасното ми детство в София, а втората - в Швеция, където живея от 62 години“ - подчертава Камен Николаев, внук на министър-председателя Теодор Теодоров. Срещнахме се с наследника на една от най-видните столични фамилии през 2004 г ., когато той си беше дошъл през лятото за кратко у нас. За съжаление няколко месеца след нашата среща Камен Николаев почина.Малко преди това тримата наследници се споразумяват да се разделят с фамилната къща на ъгъла на ул. „Славянска“ и „Добруджа“ и я продават.Емблематичната сграда на ул. „Славянска“ е известна на няколко поколения софиянци като ресторант „Крим“, или Руския клуб. Великолепната къща е построена през 1910 г. от дядото на Камен Николаев - Теодор Теодоров, лидер на Народната партия, депутат, премиер (1918-1919), министър на правосъдието, на финансите и на външните работи. Тук през 1933 г. е учреден първият български Ротари клуб и един от основателите е зетят на Теодоров (Николай П. Николаев, баща на нашия събеседник).Съпругата на Теодоров - Рада - е пълновластен господар в къщата и управлява с желязна ръка голямото домочадие, прислужниците, готвачите и гувернантките. „Тя беше шефът. Това създаваше непрекъснато напрежение между баба и баща ми д-р Николай П. Николаев, който бе заврян зет в дома на Теодоров“ - спомня си Камен Николаев. Рада Теодорова е от стар чорбаджийски род и е дъщеря на Найден Геров, един от най-уважаваните българи, просветен и обществен деец, руски вицеконсул в Пловдив и губернатор на Свищов. Получила добро образование и светско възпитание, тя говори отлично френски и немски език. Честичко отскача ту до Париж, ту до Женева. Преди да почине, нейният внук подарява на Националната художествена галерия портрета й, рисуван от големия художник Борис Георгиев, а на Пазарджишката галерия - три портрета от Станислав Доспевски на жените от фамилия Герови. Тези картини са особено скъпи на семейството - разказва Камен Николаев, - защото са от малкото вещи, оцелели след най-голямата бомбардировка над Германия в началото на 1944 г. Тогава Николаеви пътуват с влак към Швеция, където баща му е назначен за посланик. По пътя вагонът с багажа им попада под огъня на англо-американските бомбардировачи. Само личните им вещи, сред които са и портретите, остават невредими.Теодор Теодоров има още двама братя и 4 сестри, които също са щастливо задомени. Станка се омъжва за банкера Г. Губиделников, Екатерина - за политика С. Бобчев, Мария - за политика М. Маджаров, Роза - за Никола Буров от известната банкерска фамилия. Единият брат бил лекар, другият пък е минният инженер Петко Теодоров, собственик на златни мини в Перник, който за кратко е и кмет на София.Рада и Теодор Тедорови имат две деца - Анна-Мария и Иван. Синът им остава да живее в България. Неговата дъщеря Надежда Теодорова от години живее във Виена.Николай П. НиколаевНа фона на заможния Теодоров род зетят Николай П. Николаев е в по-неизгодна позиция. Въпреки че е от видната старозагорска фамилия Сливкови, дядо му се разорява по­край освободителната Руско-турска война. Поради липса на достатъчно средства малкият Николай се записва във Военното училище, а после учи в Генералщабната академия в Русия. Участва в Балканската и Първата световна война. Бракът му с Анна-Мария Теодорова слага начало на политическата му кариера, а след преждевременната смърт на стария Теодоров той заема мястото му в Народната партия, грижи се и за семейния чифлик „Кафка“ край Бургас, оставен още от Найден Геров. Освен ротарианец и масон, депутат, министър на народното просвещение и на вътрешните работи, Николаев се изявява като журналист и главен редактор на официоза „Ла Бюлгари“ на Министерството на външните работи (той е главен секретар на Министерството).Политическата му дейност е белязана с няколко достойни постъпки.По време на дебатите в Народното събрание той смело заявява от трибуната, че законът срещу евреите е „пакостен и глупав“. В знак на протест Николаев напуска парламентарната комисия по вътрешните работи. По-късно е от малцината депутати, подписали се под декларацията на Димитър Пешев срещу депортирането на българските евреи. Той остава демонстративно да седи на мястото си, когато в пленарната зала с аплодисменти е посрещната новината за присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г.„Със сестра ми Рада бяхме възпитавани под строгия надзор на баба в дома на „Славянска“, защото родителите ми, особено баща ни, често пътуваха. Бяхме поверени отначало в ръцете на австрийска, после - на френска гувернантка. Затова в къщи се говореше на немски, а после - на френски език“ - връща се в спомените си Камен Николаев. 73-годишният потомък разказва как веднъж баба му извикала майстори да ремонтират покрива. Той бил силно заинтригуван и по цял ден се навъртал около работниците. Подавал им я пирон, я чук, за да им е от помощ. Баба му Рада случайно го видяла и му вдигнала страхотен скандал. „Ти знаеш ли чий внук и син си? Не бива да си цапаш ръцете с такива неща“ - смъмрила го тя.Най-щастливите детски спомени са му останали от вилата в Чамкория (сега Боровец), където като деца прекарвали цяло лято. „Беше истински рай - тишина, спокойствие, опияняващ въздух“ - с вълнение си спомня г-н Николаев. Малко преди да заминат за Швеция, в един студен зимен ден в Чамкория на мотоциклет пристигнал княз Кирил. Неочакваното посещение имало за цел да даде секретни ин­струкции на баща му. Като посланик пред него стояли две задачи - да търси начини за по-бързото излизане на страната ни от Втората световна война; и, второ, да изглади търгов­ските отношения с Швеция. За да изпълни първата деликатна мисия, Николаев се сближава с една от най-видните руски дипломатки - Александра Колонтай, по онова време посланик на СССР в Швеция. Владеенето на руския език и познаването на руската култура изиграват голяма роля. Тук го заварва новината, че на 9 септември 1944 г. властта в България е взета от ОФ.Николай П. Николаев е осъден задочно на смърт от Народния съд. В Швеция той получава куриозно писмо от София. Най-учтиво Николаев е помолен да се върне в родината си, за да бъде изпълнена присъдата. В писмото дори пишело, че българската държава може да поеме пътните разноски. Това писмо дава основание на Швеция да даде политическо убежище на семейството на Николай П. Николаев; за тях започват трудни дни. Сестра му Рада по­стъпва на работа в радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. Там умира преди няколко години. Камен е женен за шведка и има две деца и четири внучета, които обаче не знаят български език. Въпреки влошеното си здраве Камен неуморно работи за активизиране на отношенията между Швеция и България. Съдейства за навлизане на шведски инвестиции у нас, в настоятелството е на Американския университет в Благоевград. Той е вписал в завещанието си, че оставя всичките си книги на български на университета в Упсала, където неговият баща е преподавал родния език. Днес този университет е последното огнище на българистиката в Европа, след като останалите два центъра са закрити през последните години.