Средновековните български гербове
Иван Войников
Тази статия е част от изключителното изследване на Иван Войников, посветено на българските държавни символи.Според учените генезисът на държавиня герб минава през няколко етапа. На първо място е появата на особено изображение (лъв, орел, лилия, грифон и т.н.), служещо като личен знак на даден владетел. Впоследствие той е възприет и от наследниците му, в резултат на което се превръща в династичен символ, а оттам с течение на времето и в държавен…
В 971 и окончателно след 997 г. Крумовата династия е заменена от тази на Комитопулите, за която Николай Овчаров предполага се, че е използвала като свой родов символ папагала (еритака). Хипотезата се базира на два факта. Първият е едно съобщение от 1040 г, в кеото се споменава за изказване на въстаническия цар Петър Делян, по адрес на съперника си Тихомир: “Защото, казвал той (Петъл Делян- б.а.), един храсталак не може да храни два еритака (папагала), нито пък една страна, която се управлява от двама началници, не ще бъде изведена на добър път.”
Другото доказателство е намереният в гроба на цар Самуил част от скъп плат с изобразени правилни редици от медальони с папагали. За съжаление липсват повече доказателства в подкрепа на тази хипотеза и затова на нея следва да се гледа резервирано.
През 1186 г. братята Асен и Петър вдигат въстание в Търново и полагат основите на Втората българска държава. По неизвестни засега причини през ХIII - ХIV в. се наблюдава своеобразен ренесанс на старите езически символи. Най-вероятно те са си останали сред провинциалната аристокрация и простолюдието и след покръстването, макар и да са изгубили религиозното си значение.
Проф. Богдан Филов в кингата си “Старобългарското изкуство” споменава за намерен емайлиран бронзов медальон от ХIII-ХIV в, в който са представени лъвица и бозаещо от нея лъвче, на червен фон.
Открити са значителен брой пръстени от периода ХIII-ХIV в, които изобилстват от лъвски изображения. Достатъчно е да се спомене само пръстенът на цар Калоян. Върху облеклото на Десислава от Боянската църква (1259 г) се забелязват медальони с изобразени в тях лъвски фигури.
Интересни сведения за тази епоха дава П.Абаджиев, който в 1902 г открива в постройка № VIII, в Трапезица, две фигури на войници, облечени с ризници и щитове.”На всеки от щитовете - пише той- има изобразен по един лъв “. През 1915 г археологът В.Димов, също проучва Трапезица и споменава, че гореописаните образи са били вече изличени , но пък открива в църква № Х други две фигури във военно облекло. Отдясно на едната има продълговат червен щит с лъвско изображение.
Поради невъзможността за точно датиране на въпросните находки трудно е да се определи дали става въпрос за владетелски знакове или просто за мода взаимствана най-вероятно от кръстоносците.
Наред с лъвовете, в изкуството от това време се срещат още и птици и грифони, но те са значително по-малко на брой. Въпреки всичко до времето на Михаил Шишман (1323-1330), върху монетите и печатите на българските владетели, липсват каквито и да било животниски образи, от където можем да се заключи, че все още няма обособени владетелски знаци, а описаните по-горе изображения вероятно са служили за украса. Едва Михаил Шишман, пръв сече монети с изображение на двуглав орел.
Двуглавият орел е един от най-древните символи, чийто произход се свързва със страните от Древния Изток и е познат по цилиндрични печати от Халдея ( Месопотамия) от VI в пр.Хр. и барелефи от Кападокия (Мала Азия) от IV-III в пр.Хр. През VI в. сл.Хр. вече се използва и в Сасанидски Иран, а от ХI в трайно са насажда в източната орнаментика.
Във Византия двуглавия орел прониква през ХI-ХII в. За пръв път се среща върху патриаршеското знаме от Паттмоския манастир (ХII в.) При последните Комнини (1081-1185), двуглавият орел се превръща в отличителен знак за принадлежност към императорския двор, но владетелски или династичен знак той не става никога. Не се среща нито върху одеждите, нито върху монетите, нито върху печатите на императорите. Наистина при последните Палеолози (1261-1453), двуглавият орел се среща върху отделни миниатюри, но със значението за принадлежност към най-висшите слоеве на византийската аристокрация.
Въпреки че двуглавия орел се среща върху капители с монограм на Георги I Тертер (1280-92), той става владетелски знак едва при цар Михаил Шишман (1323-1330), тъй като последният за пръв го използва върху монетите си. Според видния наш нумизмат Никола Мушмуов двуглавият орел е възприет първоначално като семеен знак, изразяващ родствените връзки между Андроник Младши (1328-1341) и българския цар, женен за императорската сестра Теодора, а едва по-късно е станал царски символ.
Михаил Шишмановият наследник -Иван Александър (1331-1371) макар да не сече монети с орли, по всичко личи, че продължава традицията. Двуглавият орел присъства върху намарена край Шумен матрица-печат с неговия монограм; върху саркофага му, а също и върху обувките и подножника му от портрета от Лондонското четвероевангелие. Интересното тук е, че подобни изображения липсват при портретите на останалите представители на царското семейство, което говори, че този символ е бил привилегия единствено на владетеля.
Във втората половина на ХIV в. двуглавият орел, вероятно вече се е наложил като владетелски знак, тъй като се открива върху монети на цар Иван Страцимир (1337-1396) и на Добруджанските деспоти. Последните поставят върху гърдите на орела кръгъл византийски щит с изобразена в профил мъжка глава.
Другият Иван Александров син- Иван Шишман (1371-1395) възприема за свой символ - лъвът. В султанската обществена библиотека в Мароко се пази препис на ръкопис, от анонимен арабски пътешественик, посетил гр.Търново, малко преди падането му под османска власт. В него се казва следното: “Върху щитовете на царските войници са изобразени лъвове.....Върху кръглия щит са изобразени един под друг три червени лъва върху позлатен фон.” Това много е впечатлило авторът, тъй като е оставил и рисунка. От нея се вижда елипсовиден златен щит с разположени един под друг три тичащи червени лъва, като средния е най-голям, а останалите два по-малки.
Единствените данни за цветни лъвски изображения от времето на Втората българска държава (медалиона и двете фрески от Трапезица) са златен лъв на червено поле…
Трита лъва най-вероятно са символизирали Видинското и Търновско царства и Добруджанскто деспотство или както пише участникът в Никополската битка, баварския рицар Йоханес Штилберг: “Бях в три земи и всичките три се наричаха България.”
Какво е било положението на видинския и добруджански владетели, спрямо търновския цар не може със сигурност да се каже, но големия изследовател на “фамилията на Асеневци” Иван Божилов предполага, че“ по своят особен статут Видинското царство би могло да бъде съпоставено единствено с византийска Морея – деспотите на Мистра (т.е. Морея - б.а.), макар и твърде свободни в своите действия, все пак са били изцяло подчинени на константинополсикя василевс, единственият самодържец на империята.” Положението на Добруджанската държава едва ли е било по- различно. От тази констататция може да се направи извода, че Иван Шишман се е ползвал със статута на наследник на престола и върховен владетел на “всички българи“, а владетелите на останалите две Българии са му били васали. Може би точно заради това средния лъв е по-голям от останалите два.
За това, че лъвът е бил владетелски символ на цар Иван Шишман, може да се съди и от факта, че той единствен сече монети с изобразен върху тях обърнат на дясна хералдическа страна, изправен лъв. Причините, поради които търновския цар не е наследил бащината си емблема, както това прави брат му, не е известна.Много възможно е лъвът да е бил символ и на някой друг, управлявал по-рано владетел, но тази въпрос не може да се даде ясен отговор. Така или иначе именно личният знак на Иван Шишман става първооснова за изобразяването на българския герб в по-късните времена…
През средновековието хералдиката така и не успява да се наложи сред балканските владетели. Причината за това се крие както в липсата на традиции, така и в отсъствието на развита и стабилна поземлена аристокрация, подобно на западноевропейската. След като османските турци покоряват по-голямата част от полуострова, с което застрашават венецианските владения, Унгария и дори Австрия, Балканите влизат в полезрението на европейските държави. Организират се кръстоносни походи (1396; 1443-44),избухват османско-венецианските войни (1423-30,1463-79; 1499-1503; 1537-40; 1570; 1645-69) а през 1538 г. е учреден и т.нар. Свещен съюз, водещ през 1571-81 тежка борба с турците. Всички тези събития повлияват и върху хералдиката. Съставителите на гербовници вече, наред със западноевропейските, започват да включват и гербовете на балкански области и държави. По този начин началото на балканската хералдична традиция е положено извън самите Балкани и то в периода, когато те са под чужда власт. Ето защо фактът, че първият истински български герб се появява в немско съчинение от началото на ХV в. съвсем не е случаен.
Най-старото известно изображение на български герб се среща в съчинението на Улрих Рихентал – “Хроника на Констанцкия събор”, писано около 1420 г. В края на книгата са поместени няколко стотин гербове на участниците в самия събор, както и на останалите християнски държави, които на са участвали. Балканите са представени от символите на Константинопол (т.е.Византия), Хърватия, Далмация, Босна, Сърбия и България Гербът на “императора на България”(Der kayser von Bulgarien) представлява, разположени един над друг три тичащи черни лъва върху испански щит със стилизирана корона с обръчи отгоре.
На Вселенския събор, състоял се в немския град Констанца между 1414 и 1418 г, наред с делата на католическата църквата и отхвърляне учението на Ян Хус, се е обсъдил и въпроса за организирането на поход срещу турците. Липсват каквито и да е данни там да са присъствали някой от синовете на Иван Страцимир и Иван Шишман - Константин и Фружин, макар че и двамата по това време (след 1413) са живеели в Унгария. С титлата “император на България” в Европа е известен Константин. В едно писмо от 1404, унгарският крал, а по-късно и император на Свещената Римска Империя, Сигизмунд го нарича “Константин, прославен император на България”. Фружин се споменава само като “господар на Загоре”.
Тъй като щитът от представения в хрониката герб е идентичен с този на търновските войни, може да се заключи, че Улрих Рихентал е ползвал автентични данни. Не е ясно защо титлата на сина на видинския цар стои над герба на търновския владетел. Само може да се предполага, че на-вероятно Фружин или някой близък до него е източник на информацията, послужила при съставянето на герба.
Съществува и още една загадка около това съчинение. В съседство на българския символ, е изобразен герб, представляващ испански щит с поставен в него изправен и обърнат на хералдично дясно, коронован лъв. Над щита има кралска корона и надпис “Rex Caldeorum”, т.е. крал на Халдея. Под двата герба стои още по неясното изречение ”Императорът на България, който има за пълномощие един представител от ордена и владее също кралство Халдея”.
Всъщност от това съобщение става ясно че т. нар. “император на България”, зад който са се криели Константин или Фружин не е присъствал лично на Констанцкия събор, а е изпратил свой пълномощник, който бил и член на някакъв орден, вероятно рицарски.Също така се е титулувал ощи и крал на Халдея. В титулатурната практика на българските владетели от средновековието липсват каквито и да е било данни за обозначаване на чужди небалкански кралства, още по-малко източни. В западната практика по това време обаче, е било често срещано използването на фантастични титли като например “господар на Барбария”(т.е. Северна Африка), крал на Африка и т.н. Въпросното “Rex Caldeorum”, също следва да се разглежда в същата насока. При пребиваването си в Западна Европа някой от претендентите за българската корона е получил и тази титла , която обаче е само титла. Гербът на Халдея вероятно е бил създаден от самия български “император”, поради което е с лъвско изображение.
В Баварската държавна библиотека в Мюнхен под №145, се съхранява ръкописният “Allgemeines Wappenbuch” (Общ гербовник), съставен през 1483 г. от Конрад Грюненберг. В него наред с гербовете на немските държави са дадени и гербовете на Византия, България, Сърбия, Босна Хърватия и Турция. Българският герб е идентичен с този от “Хрониката на Констанцкия събор”, която вероятно е послужила за негов първообраз.
Една от тези две творби е станала първоизточник при съставянето на герба на “императора на България” в “Miltenberger Wappenbuch” (Милтенбергски гербовник), съставен около 1486-1500 г.. Различното тук е, че лъвовете са златни на черен фон, а и над щита е поставен шлем с надшлемник и лентовиден намет, закрепен за шлема с помоща на рицарски венец (брулет). Надшлемникът представлява два един срещу друг обърнати триъгълни щита, поставени с долната си част на горе. Между щитовете се показва бюст на български владетел. Всъщност това е оригинален начин да се вкара българският герб в нормите на западната хералдика.
Балкански гербове срещаме и в още две съчинения, издадени в Западна Европа през ХVI в.Това са Космографията на Себастиан Мюнстер, отпечатана в Базел през 1544 г. и гербовникът на Виргил Солис, издаден в Нюрнберг през 1555 г., но български герб и в двете съчинения липсва.
Малко известно у нас е, че българския герб няколко века присъства в унгарската, а за кратко време и в австрийската хералдична практики. Причината за това се крие в завоевателните стремежи на унгарските крале от ХIII -тото столетие спрямо нашите земи. През 1202 г. крал Имре (1196-1205), с помощта на сърбите окупира владените от цар Калоян Белград и Браничево. Макар и да успява да ги задържи само до следващата година той все пак се провъзгласява за “rex Bulgariae“ (крал на България). Тази титла е рядко използвана и в периода 1202-1270 г. се среща само в четиринадесет документа.
През 1263 г. видинският деспот Яков Светослав, който по това време е притиснат от нахлуващите византийски войски, иска от унгарския престолонаследник Ищван (бъдещия Ищван V) военна помощ. Цената за услугата е признаването на върховенството на маджарския владетел. Самият Яков Светослав макар и да се самопровъзгласява за” imperator Bulgarorum “ се признава за васал на унгарската корона. Възползвайки се от пламналата през 1264 г. гражданска война в унгарското кралство между крал Бела IV (1235-1270) и сина му Ищван, Яков Светослав преминава на страната на българския цар и дори отнема от маджарите Северинската област.
След приключването на размириците, победилият Ищван решава да накаже непокорния си васал и през юни 1266 г. с голяма войска нахлува в Светославовите земи. Бързо падат Видин, Оряхово и Плевен. За да избегне пълния си разгром видинския деспот отново приема сюзеренитета на маджарския крал. Владенията му са обособени като отделно символично кралство - “Bulgaria”, васално на Унгария.
Този факт обаче дава повод на станалия вече крал Ищван V (1270-1272) да се провъзгласи през 1270 г. за “rex Bulgariae“ (Stephanus dei gracia Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rame, Seruie, Gallicie, Lodomerie, Cumanie Bulgarieque rex - т.е.Стефан (Ищван-б.а) по божията милост крал на Унгария, Далмация, Хърватия, Рама (дн. Босна-б.а), Сърбия, Галиция, Лодомерия, Кумания и България). От тогава тази титла завинаги остава в титулатурите на всички унгарски крале, включително и Хабсбургите чак до 1918 г., когато е провъзгласена републиката.
Фактът, че България става част от “земите на короната на Св. Ищван” намира отражение и в хералдиката, макар и с няколко века закъснение. В края на ХVI в. и през ХVII в. върху някои географски карти на нашите земи се появява нов български символ, представляващ изправен и обърнат на хер. ляво черен, коронован лъв върху златен щит. От хер. лявата страна на лъва е поставена шестлъчна звезда, а от дясната полумесец.
За пръв път този герб се среща в Хрониката на Улрих фон Рихентал (1420 г.) като знак на рицаря “Thebemur” от Влахия. Единствената разлика е в цвета на щита-червен. Повече от век по-късно (1543 г.) същият герб се появява вече като символ на Влахия в “Космография”-та на Себастиан Мюнстер. Вероятно в това си качество той присъства и в големия герб на влашкия господар Петру Водъ Черчел (1583-85). През ХVIII в. гербът сменя собственика си и става символ на България, а през ХVIII в. на символичното кралство Кумания.
Изследвайки превъплащенията на този герб, румънския хералдик Дан Черноводяну разчита странно зучащото “Тебемур” (“Thebemur”) на Добромир и свързва неизвестния рицар с района на Малка Влахия. Тази територия, оградена мехду Дунав, Олт и Карпатите е известна още като Северински Банат или Олтения. Интересното в случая е, че в края на ХVI в. някои западноевропейски картографи (Дж. Касталди-1584, А.Ортелиус) наричат областта с името България. А именно точно това е и времето, когато добромировия герб става български. Едва ли е случайно това съвпадение. Възможно е въпросният Добромир да е бил българин по произход, все пак името е със славянски произход, и да се е смятал за български владетел. Вероятно негови наследници, подвизаващи се из италианските картографски среди са дали информацията за името на областта и герба.
В “Стематографията” на Витезович се казва, че унгарските крале са използвали този герб като български символ, което подсказва, че родния ни знак вече е започнал да присъства и в унгарската хералдична практика.
В началото на ХVIII в. обаче, по неизвестни причини унгарците прикачат въпросния герб към Кумания- символично кралство, създадено от кр. Бела IV в 1239 г. Един от най-ранните документи отразяващи промяната е издадената праз 1734 г. “Унгарска география”. За български символ започва да се използва ново изображение- златен щит със син пояс по средата с поставена в него сребърна хрътка или вълк. Над пояса и под него са поставени по две червени ивици. В по-късни интерпретации от ХIХ в. поясът е червен, щита-син, а ивиците-сребърни. От досега известните у нас източници първото зафиксирано срещане на герба е “Карта на кралство България” съставена от холандеца Ян ван дер Бруген в 1737 г. Като се има предвид, че и цитираната по-горе “Унгарска география” също е от това време, може да се предположи, че въпросният български символ е влязъл в употреба някъде около 20-те- 30-те години на ХVIII в.
Подобно на своя предшественик той също има няколко превъплащения. В първоночолния си вид той е символ на Кумания и е представлявал изправен по диагонала и обърнат на хералдично дясно златен вълк на червен фон. За пръв път се среща в печатие на крал Матиаш Корвин (1458-1490). В “Стематографи- ята” на Витезович куманският герб е видоизменен- щитът е син с червена лява превръзка, а вълка сребърен. Превръзката е оградена от двете страни със сребърни ивици, символизиращи вероятно реките Дунав и Тиса. Именно “Стематографията” е най-вероятния първоизточник на българския символ.
През 1766 г. във Виена е отпечатана книгата на Франсиско Кароло Палма -“Heraldicae regni Hungarie specimen “. Като приложение в края авторът дава гербовете на всички земи числящи се към короната на Св.Ищван. Сред тях разбира се е и България, чийто герб обаче представлява зелено оцветен испански щит с поставени върху него една под друга три тичащи сребърни хрътки.
Историята на този герб е изпълнена с много неясноти. Подобен на него, само че с три червени хрътки на сребърно поле, е старият символ на кралство Славония, появил се за пръв път в “Хрониката” на Рихентал (1420г.) и повсеместно използван в илирските хералдични сборници от ХVI-ХVIII в.
На 8 декември 1496 г. унгарският крал Ласло VI (1490-1516) издава грамота, с която утвърждава различен герб на Славония, представляващ син щит, върху който със сребърни лъкатушещи линии са изобразени реките Сава и Драва, а между тях на червен фон тичаща златка в естествен цвят със златна шестлъчна звезда над нея.
Павел Ритер-Витезович прави разделение между двата герба, които реално се отнасят за една и съща област. Гербът от 1496 г. той поставя на реалната Славония (“Днешна Славония”), а този на Рихентал прикрепя към измислената от самия Витезович “Славония Дунавска”.
На свой ред Франсиско Палма преработва Витезовичия герб, като сменя фона от сребърен на зелен, а хрътките от червени стават сребърни и го прикача към България. Много възможно е върху решението на Палма, влияние да са оказали изобарженията на родния ни символ от съчиненията на Рихентал и Грюненберг
През краткото си управление предпоследният император на Свещената Римска империя- Леополд II (1790-1792) спомага много за издигането на унгарците като един от основните народи във владенията на Хабсбургите. По негово време е съставен за пръв път герб на императора в качеството му на унгарски крал.Върху гърдите на двуглавия орел е поставен голям щит разделен на 30 полета, в които са изобразени символите на отделните неунгарски владения на империята.Интерес за настоящото изследване представлява наложения в средата двукратно разсечен и трикратно пресечене по-малък щит.
В центъра му е поставен гърбът на Унгария, на първия ред са изобразени символите на Далмация[i][v] ,Хърватия и Славония, а на втория ред на Рама (Босна) и Сърбия. Третия ред е допълнително разсечен в средата и в така образуваните четири полета са поместени символите на Кумания, Галиция, Лодомерия[ii][vi] и България. Българския герб представлява червен фон, върху който са поставени три сребърни хрътки., т.е. наблюдава се корекция на изображението на Палма. В този си вид родния ни знак се запазва и при последващите корекции на унгарския имперски герб от 1804, 1806 и 1836 г.
През 1860 г. е съставен изцяло нов голям унгарски герб, представляващ щит (двукратно разсечен и трикратно пресецен), придържан от два ангела. Над щита е поставена короната на Св.Ищван. Балгарския символ, отново е с трите сребърни хрътки на червен фон и се намира в долното хер.ляво поле. През 1874 император Франц Йозеф I (1848-1916) издава указ, регламентиращ гербовете, които следва да се използват от унгарската адмиинистрация. В него не се споменава нищо за голям герб, което напрактика означава и отказ от неговото използване.
През 1806 г. австрийския император Франц I (1804-1835), прави изменение на личния си герб, във връзка с териториалните промени, настъпили след Пресбургския мирен договор (25 декември 1805 г.) Тук за пръв път се появява и символ на България. За разлика от унгарския вариант обаче, родния герб е идентичен с този на Кумания от Стематографиите. Причините за двойнстевното изобразяване на българския знак в австрийския и унгарски модификации на имепрския герб се крият вероятно в хералдичния спор, кой е истинския символ на България.
През 1836 г. император Фердинанд I (1835-1848) извършва поредната промяна в големия имперски герб на Австрия, но българското поле остава непроменено. Следващият хабсбургски владетел Франц-Йозеф I (1848-1916) се отказва от по-нататъшното изпозване на големия герб, с което се слага и край на родното присъствие в австрийската хералдика.
