Nobility Bg

Зет на Йордан Соколов и кумец на премиера Иван Костов- това бяха първите квалификации, с които се свърза името му при назначаването му за един от заместниците на търговския министър Валентин Василев. Тези два факта насочиха общественото внимание и най-вече медийния фокус върху фигурата на непознатия до този момент инженер.

А всъщност данните за корена на Христо Михайловски датират от 1683 г. Тогава малоазиатския предшественик на фамилията Андроник стига заедно с турската армия до Виена. Оттам той се връща назад към нашите земи и дава началото на четири поколения, мнозина от членовете на които са останали в българската история. Пра-пра-прадядото на Христо, Стоян, има 9 деца. Един от тях е пра-прадядото на Михайловски - Михал. Прочутият банкер Атанас Буров е внук на сестрата на Михал - Станка. Т.е. Христо Михайловски се пада племенник на Буров по бащина линия. Внуци на брата на Михал, Христо, са Петко и Мина Тодорови.

Брат на прадядото Михал е Стоян Михайловски, известен в българската история като Иларион Макариополски. Друг брат на Михал е известният литератор Никола Михайловски. Негов син пък е Стоян Михайловски, известният български баснописец и поет, автор на химна "Върви, народе възродени" .

В многолюдния род има предприемачи, артисти, търговци.

Типично за потомците на Андроник е, че никога житейската им цел не е била политиката. Но когато е имало нужда от тях, мнозина са се потапяли в бурните политически води. При покана да участват в решаването на важни проблеми винаги са се отзовавали. Поетът Стоян Михайловски три пъти е бил избиран за член на Народното събрание. Иларион Макариополски остана в българската история като човека, водил за първи път през 1862 г. службата на Великден в Цариград на български език.

Литературният критик Атанас Натев дава най-вярното определение за Стоян Михайловски - "неприспособимият" . Христо Михайловски разделя хората в рода си на два вида - хора с политическо отношение към действителността и хора, неприспособими. Иларион Макариополски е от първите, девизът му е "Дето народът, там и ние" . Стоян Михайловски е от вторите, житейското му кредо е "Ако ще паднеш, прав падни" . Типично доказателство за моралните устои на Стоян Михайловски е следната любопитна случка. Поетът присъства на сватба, при която министърът на правосъдието Димитър Греков удря един от гостите. Пострадалият, който е печатар, пише жалба до съда. Стоян Михайловски в качеството си на съдия издава наказателна присъда и съобщава писмено на министъра да напусне министерството, защото е осъден. Побеснелият Греков, разбира се, го уволнява незабавно.

Сред неприспособимите Христо Михайловски

поставя и баща си, д-р Иларион Михайловски. Той е бил един от най-добрите акушер-гинеколози в София. Проблемът му обаче бил, че винаги изразявал гласно несъгласията си с властта. Освен че му навличала непрекъснати предупреждения, тази му черта го лишила от професорска титла въпреки многобройните благодарни пациенти и доказаните професионални качества.

Родът на Михайловски по майчина линия също е доста интересен. Предците от този клон са търговци и предприемачи. Дядото на Христо основава на 34 г. фабриката "Агрия" в Пловдив. Тя произвежда химически продукти на базата на тютюневи отпадъци - продукти за селското стопанство, сапуни и т.н. Дядото на Михайловски раздавал 13-та заплата на работниците си, осигурявал им безплатна храна, пари за почивка и други социални придобивки. Заради всичко това той си спечелва обичта на работниците. След като на 9-ти септември национализират фабриката, работниците заключват собственика й, за да го спасят от унищожение, успяват да го наложат и за зам. директор. Директорът пък, назначен от народната власт, е неграмотен човек, който се подписва с палец. В Южна България това е единственият случай, при който бившият фабрикант остава в управлението на фирмата след 9 септември.

Малшансът за Христо Михайловски и брат му е, че производството на "Агрия" е преместено от първоначалните сгради. При реституцията им връщат само сградите и земята. Никой няма възможност да стопанисва фабриката и през 1990-91 цигани я разграбват. Кабели, трафопост, тухли - всичко е изкрадено. И Христо, и брат му по това време са в чужбина. Майка им тежко преживява съсипването на имота. Тя е завършила немска филология, преди 9-и септември е учила в "Дойче шуле" . В годините след 9 септември са я карали преди всеки час да става и да казва "Аз съм предател" пред съучениците си.

Христо не изневерява на родовите традиции -

взел е и от двете линии по нещо. Роднините му го смятат за "малко дръпнат" . Заявява, че не е професионален политик. Но когато нуждата зове, той е на линия. Активно участва още през 1989 -1990 г. в организацията на предизборни кампании. С удоволствие си спомня, че при първите избори в Пловдив успява да елиминира Анжел Вагенщайн от битката за парламента. Завършил е инженерство, после управление на обществените отношения, защитава и магистърска степен по бизнесадминистрация. Първо е бил научен сътрудник във ВМЕИ, след това си прави частна фирма, която се развива добре. След това става зам.директор на "Кеърсбек" .

На въпроса не са ли изиграли стратегическа роля за сегашната му позиция близките му отношения с Иван Костов и Йордан Соколов, той отговаря, че с Костов се познават от 70-те години. "Тогава нито Костов беше премиер, нито аз - зам. министър. А за жена ми се ожених през 1994 г. Тогава пък Йордан Соколов, който ми е тъст, не беше председател на парламента" , обяснява Михайловски и определя стечението на обстоятелствата като добър свой нюх.

Оценката за Йордан Соколов като тъст е лаконична:

"Професионалист с чувство за хумор и доказано добър адвокат" . Името на шефа на парламента сега носи внукът му, тригодишният син на Христо и Катерина. Дъщерята на Йордан и Ева Соколови е адвокат. Съпругът й разказва с гордост за професионалните й изяви. Дори си приписва заслугите за един спечелен от нея конкурс. Той погледнал технически-прагматично на съставянето на автобиографията й за конкурса, като й предложил да напише колко са успешните й дела. Процентът бил невероятно висок и конкурсът бил спечелен. "Живеем добре, но се виждаме твърде малко, надяваме се да вкараме нещата в ред. Сутрин се виждаме за 10-15 минути, вечер се прибирам страшно изморен към 8,30-9 ч." , разказва Михайловски.

Сред най-приятните му занимания са вечерните игри с Данчо. Баща му е твърдо решен да го прави тенисист и скиор, за да гарантира доброто физическо развитие на детето и да се запълни времето му, за да се предпази от вредни среди.

Сега Данчо е решил да става доктор. Това обаче не е проява на заложени гени от дядо му Иларион. Причината е доста прозаична. Детето било ухапано от куче, водили го по болници и му харесала професията на хората в бели престилки.

Малцина знаят, че Христо Михайловски е първият българин, професионален съдия по тенис. Той е първият нашенец, свирил мачове от турнирите "Уимбълдън" и "Ролан Гарос" . Когато през 1988 г. го приемат да съдийства в Асоциацията по тенис за професионалисти, съдиите от соцлагера са само 4. От това време са останали спомените за прекрасните пътувания, добрите приятелства и натрупаният опит. Когато започва работа в "Кеърсбек" , му се налага да забрави това увлечение. Страстта по тениса обаче остава. Играе и с министър Валентин Василев от време на време. На въпроса кой е по-добър тенисист, Михайловски дипломатично отговаря: "Аз съм играл по-дълго време." И, за да не се засегне началникът му, допълва: "Но нямам неговата борбеност."

За отношенията между кум и кумец с Иван Костов

Михайловски е по-пестелив в разказа си. Признава, че премиерът му дава ценни съвети. Със съжаление констатира, че срещите извън политиката стават все по-редки и по-редки. Променили са се и отношенията им. Това се обяснява с огромната ангажираност на Костов. Кумецът му прощава липсата на време за срещи, тъй като съзнава, че премиерът се е заел с неща от огромно значение за целия народ. Когато се появила публикацията за петте директорски стола на Михайловски, Костов знаел, че тя не е вярна. Въпреки това зам.- министърът си имал проблеми. Същите, както преди време, когато се понесъл слухът, че има апетити към стола на Валентин Василев. Началникът му добре знаел, че той няма подобни амбиции, но въпреки това му било неприятно.

Христо Михайловски заявява, че не иска да става министър. Споделя, че ще се оттегли от политиката, когато си свърши задачите, които е поел. А те са доста тежки. Много дини под една мишница- и търговско-икономическите отношения с Русия, и приватизацията на външнотърговските дружества, и "Булгартабак" , и "Кинтекс" . Но както своите именити предшественици, и той се отзовава винаги, когато мисли, че може да бъде полезен. И е убеден, че като Иларион Макариополски винаги реализира целите си.