Nobility Bg

Единият от тях, Емил Кошлуков, е отдавна в политиката. Другият - Васил Петров, вече е забравил стачките. Сега той се занимава със свободна финансово-посредническа дейност във Вашингтон. Васил завършва политология във Вашингтон и прави магистратура на тема "Банково дело и мениджмънт".
Първата му любов е историята, но животът го насочва към друга специалност. Неговата съпруга Виржиния обича славистиката и е завършила полска история. Тя учи български от книгата на белетристката Анна Каменова "Напиши за този род". Анна е любимата баба на Васко. Когато е малък, той й помага да преодолее скръбта си след смъртта на съпруга й академик Петко Стайнов. Детето е неотлъчно до нея, дори спи в леглото на дядо си. Двамата разговарят непрекъснато за рода на "баба Анче". Днес Васил се гордее със своя род, но казва: "Потомъкът трябва сам да си заслужи мястото в живота."
Васил Петров е правнук на големия български политик, общественик и писател Михаил Маджаров (1854-1944 г.), който е родом от Копривщица. Вуйчо на Маджаров е Георги Бенковски. Копривщенецът завършва Роберт колеж в Цариград, а по-късно взема участие в Съединението на България. Маджаров работи в Пловдив като директор на финансите (1884-1885), като кмет на града и като редактор на в."Марица". На 35 г. той е един от изявените водачи на Съединистката партия.
Като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на д-р Константин Стоилов Маджаров влага познания и опит за построяването на първите у нас жп линии. Близо седемдесет години дейно участва в изграждането на младата българска държава - неколкократно като министър, като посланик в чужбина, народен представител, редактор на вестниците "Новини", "Мир" и на списанията "Юридически преглед" и "Българска сбирка".
"Разностранна личност и същевременно монолитна" - така артистът Петър Петров, бащата на Васил, определя своя роднина. Професор Петров, който е преподавател в НАТФИЗ, разчита дневниците на Маджаров, както и непубликуваните му спомени и ги подготвя за издаване. През 2004 година се навършват 150 г. от рождението на големия копривщенец. "Дневниците са едно необятно море от събития, случки, лица и характеристики. Те са писани от първите дни след Освобождението ни до последния ден на 1943 година."
Когато зрението на Маджаров силно отслабва, той кани за свой секретар вкъщи поета Веселин Андреев. Тогава му диктува и своите спомени за Съединението, за Александър Батенберг, за Сръбско-българската война и за пътуването си до Божи гроб. Според признанията на Андреев Маджаров го спасява не само от полицията, която го издирва, но му осигурява хляб и пари, необходими за неговия живот и следване.
Копривщенецът е и първият толстоист у нас. Той винаги е поддържал максимата, че на злото не бива да се отвръща със зло. Маджаров превежда и пръв у нас романа му "Война и мир". На 10 януари 1944 г. домът на Михаил Маджаров в София, на ул. "Славянска" 22, е бомбардиран. В него загиват дъщеря му Василка, синът й Петко Войников и неговата съпруга Сашка Пундева. Остават сирачета двете им дъщери Мария и Михаила, които са осиновени от леля си Анна Каменова и от съпруга й акад. Петко Стайнов. 13 дни след бомбардировките, на 23 януари, умира и раненият Михаил Маджаров - 8 дни преди да навърши 90 години.
Останалите деца на Михаил, Иван и Георги, също умират рано. Иван завършва право в Женева и участва в Първата световна война. Убит е в боевете край село Лахна, Гърция като адютант на полковник Ушев (бащата на Вела Ушева, по-късно съпруга на Ангел Каралийчев).
Георги завършва политически науки в Париж и се връща в София. Става кмет на столицата. Той е един от видните представители на народняшката партия. Убит е през 1925 година от политическите си противници.
Мястото на рано загиналите синове в семейството на Михаил Маджаров се заема от зетя Петко Стайнов, с когото Анна Маджарова сключва брак през 1919 година. Женитбата оказва влияние за разгръщане на възможностите й като творец и Анна (1894-1982 г.) приема литературния псевдоним Каменова. Преподавателят по административно право Петко Стайнов насърчава съпругата си да стане редовен сътрудник на "Златорог". От 1920 г. тя помества на неговите страници разкази, пътеписи, есета и рецензии за културни събития. През периода 1924-1929 Каменова завежда рубриката "През световния прозорец" във в."Свободна реч" и печата във в."Слово", "Женски глас" и сп. "Съвременник". Дъщерята на Маджаров присъства в културното битие на българина с интелигентното си перо повече от 60 години.
Анна посещава бащиния си дом в Копривщица за първи път през 1925 г. От този момент градът заема неизменна част в живота и творчеството й. С особена гордост копривщенката подчертава, че женското дружество в града е едно от първите у нас, което се занимава с революционна дейност.
Писателката има и голям принос относно организирането, пренасянето и полагането в родна земя на костите на Димчо Дебелянов на 23 август 1931 г.
Анна е тази, която настоява пред скулптора проф. Иван Лазаров да направи и открие паметника на майката на поета на 19 август 1934 г. По нейна идея тогава се учредява и "Димчов ден", посветен на нежния лирик.
Каменова създава и първия музей в Копривщица, открит в родната къща на Тодор Каблешков. Дъщерите на писателката Мария и Михаила растат в София и в Копривщица, като особено са обичали времето, прекарано в старата копривщенска къща. Тя е пълна с история, с вещи на баба Груевица, майката на Бенковски, с ръкописите на Михаил Маджаров, с ерусалимите по стените, които разказват за пътуванията на фамилията до Божи гроб. Затова неслучайно Михаила се занимава с културна история на Балканите. Тя е автор на няколко книги, между които "Османски изкуства по Балканите 15-18-ти век", а също така и на стихосбирката "Зелено стакато". За съжаление внучката на Михаил Маджаров, която носи неговото име, умира млада.
Нейната сестра Мария е архитект и от 1939 г. живее в Хамбург. Съпругът й проф. д-р Иван Секулов е дългогодишен ректор на Хамбургското техническо училище. Дъщеря им Анна Секулова, която е братовчедка на Васил Петров, е актриса по образование. Тя е позната на българската публика с главната си роля във филма на Радослав Спасов "Сирна неделя".
Мечтата на Анна и Васил е да възстановат копривщенския дом на своя прадядо Михаил Маджаров, който през 2001 г. беше обхванат от случайно изникнал пожар. "Къщата се умори да живее и трябва да изградим нова", казват внуците на Анна Каменова.