Владетелски, лични и частни гербове на българските владетели през ХІХ и ХХ в.
Иван Войников
Тази статия е част от изключителното изследване на Иван Войников, посветено на българските държавни символи.
Наред с държавните гербове, в периода 1878-1946 г., приложение намират и личните гербове на българските владетели. Използването им се ограничава основно с орденските грамоти, фирмените знаци на придворните доставчици и фотографи, дворцовите екслибриси, посуда, бланки и украси. Въпреки всичко обаче дворцовата символика е тясно свързана с българската история.
В родната ни историография този въпрос не е разглеждан, поради което мнозина изследователи сместват дворцовите с държавните гербове. Така например във втори том на Енциклопедия България личния герб на княз Александър I е сметнат за държавен. Иван Иванов директно обвинява Фердинанд I в погазване на конституцията, използвайки личните си символи за държавни. Самият той, както между впрочем и Христо Дерменджиев, погрешно обявяват редица владетелски гербове за държавни.
Европейската хералдинчна практика по отношение владетелските гербове познава два варианта. При първият, който е и по-често срещан, има съвпадение на държавната с владетелската символика. Така е в Германия, Русия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Гърция, Румъния и т.н.. В държави като Испания, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Сърбия и други управляващите династии използват гербове, различни от държавните. Сред вторите се нарежда и нашата страна…
Още първият ни владетел след освобождението - княз Александър I (1879-1886) , позовавайки се на западноевропейската традиция , изработва около 1880 г. свой “фамилиярен герб”. По същество това е вариант на втория проект за български държавен символ публикуван в брой 538 от 1879 г. на руското списание “Всемирная илюстрация”. Представлява украсен немски щит с наложено в центъра малко испанско щитче, оцветено в синьо, с разположено върху него изправен и обърнат на хералдично дясно лъв,с раздвоена опашка, разкрасен в редуващи се червени и сребърни ленти, а над лъвчето сребърна турнирна порта.- гербът на принцовете Батенберг., чийто представител е и българския княз. Големият щит е разделен посредством сребърен лапчат кръст на четири полета. Първото и четвъртото са червени с поставен в тях по един изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв - символизиращ България, а второто и третото са зелени с разположен в средата им по един сребърен осмоконечен православен кръст - показващ основната религия в новосформираната държава.
Щитът се придържа от два лъва с раздвоени опашки, изобразени в анфас, взаимствани от герба на Хесенското велико херцогство. Те държат с едната си лапа турнирно копие с национален флаг и са стъпили върху акантов орнамент с преметнат върху него пергамент с надпис : “ Deus nobiscum” (лат.- Бог с нас).
Всичкото това е на фона на пурпурна мантия, подплатена с хермелинова подплата и увенчана в горния край с богато украсена шатра. Над щита и шатрата е поставена по една хералдична кралска корона. Макар и това да е в противоречие с официалния статут на българския владетел - васал на султана на Турция, безпорно е желанието за самостоятелност.
Около 1883 г. девизът е заменен с руското “Съ нами богъ”, представляващ буквален превод на латинския израз. Няма данни да са разработвани други форми на този герб.
На 2 август 1887 г. овакантеният, година по-рано български престол е зает от княз Фердинанд I. Това налага и промени в дворцовата хералдика. През същата година е разработен династичен герб за новия владетел. Всъщност това е гербът на княз Александър I , но централното малко щитче със символите на принцовете Батенберг е заменено с герба на Саксония. Тази промяна си има свое логично обяснение.
Княз Фердинанд произхожда от стария аристократичен род Веттин, чийто първи представители, известни от началото на Х в., са били дребни графове в Северна Германия. През 1423 г. техният наследник Фридрих I Сприхавия получава от имп. Сигизмунд земите на Саксен-Витенбергското херцогство, както и титлата курфюрст на Саксония. Оттогава Веттините стават саксонска династия и за свой родов символ приемат саксонския герб.
На 20 декември 1888 г. Фериданд I поставя личния си герб дори върху фасадата на двореца, където остава до 1944 г. Не правещи разлика между дворцова и държавна символика, българските граждани решават, че князът самоволно е нарушил чл.21 от Конституцията. Това води до грандиозен скандал. Критични статии се появяват и във вестниците “Търновска конституция” и френския “Temps”. Скандалът е предотвратен след намесата на министър-председателя Ст. Стамболов.
През 1891 г. са извършени нови промени във владетелския герб. Сребърният кръст, както и православните кръстове са премахнати. Горното ляво поле е пресечено в горната 1/3. Главата на полето е оцветена в синьо и в нея са поставени хоризонтално две златни корони. Останалата му част е четирикратно разсечена, с редуващи се три червени и два сребърни стълба. Долното дясно поле е червено, като от лявата и дясната му страни се подава по една ръка държащи златна корона. Девизът върху лентата също е нов - “Съединението прави силата”. Останалите елементи са същите.
Двете нови полета са взети от герба на Романия[i][v] поместен в Жефаровичата “Стематография”. Техният смисъл в двороцовия герб е да символизират Източна Румелия, тъй като според официалния си статут, българския владетел е едновремено и неин генерал-губернатор. На фона на това девизът е прекрасно допълнение към тази смиволика.
Около 1900 г. в големия владетелски герб на Фердинанд I са извършени нови промени. Щитодръжците са в профил и короновани, а короната върху щита е царска. След обявяването на независимостта на страната ни на 22 септември 1908 г. и промяната на титулатурата на българския владетел - “по божията милост и народна воля цар на българите”, гербовия щит отново е изменен Причината за това е, че източнорумелийските символи стават излишни. Затова върху щитът е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв. Върху лъва е наложен саксонският щит. Разбира се всички корони са царски. Премахнат е и девиза.
В 1891 г. наред с голямата форма са разработени още и средна и малка форми на династичния герб. Първата представлява, червен германски щит с изобразен върху него изправен златен коронован лъв с наложен върху него саксонски щит. Над големият щит е поставена царска корона. Щитодръжците са короновани златни лъвове в профил, стъпили върху акантови клонки ,към които е прикрепена девизна лента с надпис “Вярност и постоянство”. Това е буквален превод на девиза от “Херцогския саксонски ернестински династичен орден “- “ Fideliter et constanter “- чието голямото огърлие е провесено под щита.
Този орден е създаден като най-више отличие за херцогствата принадлежащи към Ернестинскя клон на Веттинската династия, сред коите е и Саксен-Кобург-Гота. Смисълът вложен в ордена и девиза е да обозначи принадлежността на българския владетелски дом към ернестинците.
Върху каретата, с която влизат в София през 1893 г княз Фердинанд I и княгиня Мария Луиза е изобразена интересна разновидност на средния герб. Щитът тук е идентичен с този от голямата форма, т.е.със символите на Румелия и България. Тъй като на други места този вариант не се среща може да се заключи, най-вероятно става въпрос за временно хрумване на българския владетел.
Малката форма на дворцов герб от 1891 г. включва щитът, короната и орденското огърлие от средния герб. Чрез комбинацията лъв със саксонски щит, Фердинад I се опитва да създаде символ на основаното от самия него българско разклоние на Ветините.
От едно критично подмятане на Александър Теодоров-Балан става ясно, че главен архитект на дворцовата хералдика от 90-те години на ХIХ в. е френският граф Амеде де Форас- хофмаршал на двореца и главен интендант на цивилната листа на княза. За него Анна Станчова пише: “един привлекателен мъж , високо културен и вещ по всички въпроси от историческо и археологическо значение”. Вероятно любовта му към историята са му помагнали да създаде оригиналните си гербове.
През 1912 година във връзка с честванията на 25 годишнината от възцаряването на Фердинанд I е създаден изцяло нов династичен герб…
Гербът представлява червено оцветен, бароково украсен, немски щит, върху който е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно, златен коронован лъв. Върху лъвът е поставен, френски щит, с наложен в средата испански щит върху, който е представен герба на Саксония. Френският щит е четири частично разделен. Горното дясно поле е червено и в него е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно коронован лъв, с монтиран върху него саксонски щит. Това е символ на българската царска династия. Горното ляво поле е синьо и в него са разположени три златни френски лилии с поставена над тях сребърна турнирна порта. Това е гербът на Бурбон-Орлеаните, към които принадлежи майката на Фердинанд - принцеса Клементина.
Долното дясно поле е също синьо, но е оградено от червен външен бордюр. В центъра на полето са изобразени три златни френски лилии. Христо Дерменджиев определя това поле като символ на херцозите на Парма-Пияченца, от където произхожда княгина Мария-Луиза, първата съпруга на Фердинанд и майка на четирите му деца. При по-внимателен поглед обаче се забелязва, че в пармския герб бордюрът е обсипан със сребърни миди, а тук те липсват. Пренебрагването на тази особеност е заблудила Христо Дерменджиев и другите след него, които съвсем погрешно са прилепили това поле към пармските херцози. От друга страна и правилата на хералдиката недопускат в герб на мъж да има символи на съпругата му. Ето защо, обяснението следва да се търси в друга посока. В действителност това е символът на испанските бурбони, явяващ се родов знак и на кралете на Двете Сицилии, а както е известно бабата на Фердинанд I по майчина линия - Мария Амалия е дъщеря на сицилийския владетел Фердинандо I (1816-1825).
Долното ляво поле е синьо и в него е изобразен изправен и обърнат на хералдично дясно златен коронован лъв с раздвоена опашка, който е стъпил върху планина и държи в едната си лапа меч. Христо Дерменджиев прибързано обявявява, че това е символ на династията Ройс-Кьостриц, към която принадлежи втората Фердинандова съпруга Елеонора. Вярно е, че в родовия герб на тази династия има лъв, но той е на черно поле, не е с раздвоена опашка, не е стъпил върху нищо и не държи нищо.
Инж. Николай Грънчаров неизвестно защо, определя лъвът за сребърен и го причислява към герба на Кобург-Гот, макар и там да няма подобен лъв.
Като сима предвид, че в съседното на това поле е изобразен родовия знак на Фердинандовата баба по майчина линия, то логично е тук да е симолът на другата му баба - принцеса Антония Кохари. Проверката показва ,че действително става въпрос за гербът на унгарската аристократична фамилия Кохари цу Чабраг и Сцитня.
Големият (германски) щит на българкия герб от 1915 се държи от два златни лъва изобразени в профил, стъпили върху кръстосани клонки с прикрепена към тях сребърна пергаментова лента фланкирана с червена и зелена ивица в гориния и долен край… Под щита е провесено голямото огърлие на най-висшия български орден “Св. св. равноапостоли Кирил и Методий”, а над него е поставена царска корона украсена с две трикольорни ленти завършващи със златни пюскюли.
Към този герб е разработена и малка форма включваща щитът, короната и орденското огърлие. За автор на герба, Н.Грънчаров сочи художника декоратор Стефан Баджов. Предположението има основание, тъй като самия Баджов е близък до двореца, а от неговите услуги често се е ползвал българския владетел…
В периода 1915-20 г той се използва и като държавен символ… За разлика от държавния му вариант девиза тук е познатото вече “Вярност и постоянство”, превърнал се в девиз на българската царска династия.
Този герб продължава да се използва и от цар Борис III (1918-1943), чак до 1927 г., когато е въведен нов династичен символ, представляващ модификация на държавния герб (от 1927 г.). Разликите с последния са в прибавянето на голямото огърлие на ордена “Св.св. равноапостоли Кирил и Методий” и на девиза - “Вярност и постоянство”. Към този герб също има разработена малка форма съставена от щита, короната и ордена.
На 28 август 1943 г. за цар на българите е провъзгласен шестгодишния Симеон II. До обявяването на страната за република, на 15 септември 1946 г., промени в дворцовата хералдика не са правени…
В европейската практика при сватби на аристократи се изработват специални гербове, включващи родовите символи на младоженците. В последствие тези гербове обикновено стават лични символи на съпругата. У нас липсват данни за гербовете на българските княгини и царици. Единствената податка е екслибриса на царица Йоана, в който е изобразен герб почти идентичен със сватбения й. Това дава основание да се преположи, че споменатата по-горе традиция е съществувала и у нас.
Първият ни следосвобожденски владетел княз Александър I, по времето на своето властване не сключва брак. Това той прави в 1889 г., когато се оженва за Йохана Лойзингер, впоследствие графиня фон Хартенау.
В края на януари 1893 г. вторият ни владетел след 1878 г.се сгодява за Мария-Луиза-Пиа-Тереза-Ана-Фердинанда-Франсоаз-Антоанета-Маргарита-Жозефина-Каролина-Бланш-Люция-Аполония, принцеса де Бурбон и на Парма-Пияченца (1870-1899). Тя е дъщеря на последния херцог на Парма-Пияченца - Роберто I и на Мария-Пиа де Бурбон- Сицилийска. Венчавката между княз Фердинанд I и Мария-Луиза се извършва на 8/20.04.1893 във Вила дел Пианоре, близо до италианското градче Специя.
Във връзка със сватбата е сътавен и сватбен герб, представляващ поставени един до друг два германски щита. Десният е взет от герба на българския княз (с румелийските и българиски символи), а левият от големият герб на херцогството Парма и Пияченца. Над двата щита е поставена царска корона украсена със синя лента завършваща с пюскюли. Десният щит се придържа от коронован лъв изобразен в профил и държащ в едната си лапа турнирно копие с прикачен в горната му част български дворцов щандарт. Левият щит се държи от ангел облечен с френски херолдски костюм, държащ в ръката си копие с флага на пармските херцози. Щитодръжците са стъпили върху акантов орнамент, на който е провисена пергаментова лента с надпис “Съединението прави силата” Всичко това е на фона на пурпурна, с хермелинова подплата мантия увенчана с пищно украсена шатра, с поставена върху нея царска корона.
Към този герб са разработени още средна и малка форми. Средната представлява долепени един до друг щита от средния герб на Фердинанд I (короновано лъвче със саксонския щит върху него) и герба на Пармските бурбони (окантован с червен бордюр син щит с трите лилии и мидички върху бордюра). Щитодръжците са същите както и в голямата форма, само че нямат копия. Над щитовете е поставена царска корона. Девизът тук е “Вярност и постоянство”. Малката форма се състои само от двата щита с короната над тях.
По време на властването си Фердинанд I сключва брак и с Елеонора-Каролина-Гаспарина-Луиза (1860-1917), принцеса фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц. Тя е дъщеря на принц Хайнрих IV фон Ройс цу Шлейц-Кьостриц и принцеса Луиза фон Ройс цу Грейц.
Тъй като Елеонора била протестантка, а Фердинанд I- католик, се извършили два венчални обряда - католически на 28.02.1908 г. в Кобург и протестантски на 01.03.1908 г. в семейния дворец Остерщайн край Гера.
За втората владетелска сватба след Освобождението също е разработен сватбен герб. Съставен е от два долепени един до друг щитове.Единият е червен с поставен в него изправен и обърнат на хер. дясно златен коронован лъв с монтиран върху него саксонски щит - символ на българските Кобурги. Вторият щит е гербът на династията Ройс. Между двата щита е поставена царска корона. Те самите се придържат от два златни короновани лъва в профил. Лъвовете са стъпили върху акантов орнамент, към който е прикрепена пергаментова лента с изписан със златни букви девиз-“Вярност и постоянство”.
На 04.10.1930 г. министър-председателя Андрей Ляпчев обявява годежа на българския цар Борис III с италианската принцеса Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария (1907-2000). Тя е дъщеря на италианския крал Виторио-Емануеле III и черногорската княгиня Елена.
Венчавката се извършва на 25.10.1930 г. в базиликата на Св.Франциск в градчето Асизи (Италия) . Ролята на нотариус при подписването на брачния акт изпълнява лично министър-председателя Бенито Мусолини. Младоженците пристигат в София на 31.10.1930 г, където са благословени от митрополит Неофит.
Сватбеният герб е скромен. Съставен е от щитовете на българската (коронован лъв на червен фон) и савойската (сребърен хералдичен кръст на червен фон) династии. Над тях е поставена царска корона, а под тях върху две кръстосани клонки е провисена девизната лента с познатото вече “Вярност и постоянство”.
Подобен герб, без клонките и девиза, присъства върху екслибриса на царица Йоана.
В страните от Западна Европа и Русия съществува традицията всеки представител на владетелското семейство също да има собствен герб. Има данни, че тази практика е съществувала и у нас.
В книгите от дворцовата библиотека е запазен герб на престолонаследника княз Борис Търновски, представляващ големият герб на Фердинад I от 1900, от който са премахнати копията със знамената.
В екслибрис на княгините Евдокия (1898-1985) и Надежда (1899-1958) както и върху посуда принадлежала на Евдокия, е изобразен и личния им герб. (ф.116) Състои се от дамски ромбоиден щит с френска корона на принц над него. Щитът е разсечен, като в хер.дясната му половина е изобразен герба на Саксония, а в лявата този на испанските Бурбони. В екслибриса е допусната грешка като двете полета са с разменени места.
Смисъла на герба е ясен. Саксонския символ олицетворява Фердинанд, а този на испанските Бурбони- Мария-Луиза, майка на княгините.
Евдокия не се омъжва и запазва до края на живота си този герб. Надежда обаче сключва барк на 24.01.1924 г. с вюртемберския херцог Албрехт Ойген. Това води до промяна на личния й знак. За съжаление не успях да открия данни как е изглеждал той.
За княз Кирил Преславски (1895-1945) също не успях да намеря информация относно личния му герб. Същото се оказа и положението с княгиня Мария-Луиза (р.1933 г.), дъщеря на Борис III и Йоана.
