Nobility Bg

С него започват учебниците по литература и всички антологии на българската поезия в чужбина. Фамилията Вазови обаче не се изчерпва само с най-големия ни народен поет. Неговите роднини и съребрени наследници също са прочути хора. Някои от тях са живи и до днес, а най-малкият продължител на рода - Александър - се появи на бял свят преди седмица. "Най-голямата ми радост е, че станах прадядо" , хвали се режисьорът Януш Вазов. Той е роднина на Иван Вазов по бащина линия. Дядо му е прочутият генерал Георги Вазов, който е брат на писателя.

"Историята на генерала е много интересна" , разказва днес внукът му Януш. Той си спомня своя дядо, но много бегло. Повечето неща за него знае от роднини.

Най-впечатляващи са разказите за неговото следване в Санкт Петербург, където е завършил военна академия. За да си вземе дипломата от там, Георги Вазов трябвало да изпълни една важна и тежка задача - да участва в укреплението на военна база на руско-иранската граница. Българският генерал прекарал на далечното място около 4 години, за което време израснал град Ашхабад, столица на Туркменистан. И до ден днешен една от улиците носи името на Георги Вазов.

След това генералът се връща в България. Той

ръководи битката при Одрин

по време на балканските войни, след което се заселва в София. В столицата Георги Вазов си построява къща, която обаче не е запазена. След смъртта на генерала неговата съпруга Мария наема предприемачи, които да построят кооперация на мястото на старата къща на ул. "Раковски" . Тя е завършена през 1938-1939 г., а днес е обявена за паметник на културата от местно значение. Част от сградата е разпродадена още при строежа, а 4 апартамента остават за децата на генерала - Вера, Зора, Митко и бащата на Януш - Александър, който също е бил режисьор.

"Баща ми веднага продал всичко. Трябвали са му пари, за да прави театър и кино" , разказва Януш, който днес притежава само едно таванско ателие от кооперацията на баба си.

Александър Вазов също е известно име. Той е сред основоположниците на българското кино. Роден през 1900 г., Александър е първият представител на фамилията Вазови, който се насочва към седмото изкуство и става режисьор.

Той е основател на първия Съюз на кинодейците

Създател е и на първото кино-студио в България, в което са снимани няколко филма.

"Прекрасен човек" , спомня си днес Януш. "Той ми е пример в живота. Работеше много и го правеше не толкова за себе си, колкото за другите. Той буквално се раздаваше на хората."

Януш си спомня още, че последните думи на баща му са били свързани с неговата работа в киното. Александър починал през 1972 г., когато се разболял от бронхопневмония. Вечерта, преди да се помине, той казал на Януш: "Обади се на консултантите, че утре ще закъснея" .

Освен че е направил много за българското кино, Александър Вазов е работил известно време в Унгария и в Германия. В кариерата му е помагала неговата съпруга - полякинята Мелания. От брака им е Януш. Той е

роден в полския град Познан,

но израства в София

"Бях голямо авантюристче като момче" , спомня си той. "Винаги правех някакви пакости. Изключиха ме от училище, когато бях второ отделение."

По-късно обаче той се заема сериозно с учението и по примера на баща си се насочва към киното. През 1943-1944 г., когато завършва Първа мъжка гимназия, става стажант-ученик в единствената за времето си киностудия "Българско дело" . Висшето си образование по кинорежисура завършва в академията за изкуство в Прага. Там Януш среща първата си съпруга - режисьорката Лада Бояджиева, една от дъщерите на известния по това време адвокат Анто Бояджиев.

"Преди да дойде в Прага, Лада е учила в Париж, но заради прогресивните си убеждения е била екстрадирана от френските власти" , разказва Януш. "Много усилия положих, за да спечеля сърцето й."

Първото си кино Януш Вазов снима през 1952 г. в България. Това е документалният филм "Труд в мир" . Оттук насетне кариерата на младия режисьор има доста противоречиво развитие...

"Бях смятан за "буржоазно копеле"

заради фамилията ми,

свързвана с името на "буржоазния поет и писател Иван Вазов" . Казвам ви го направо. Така пише и в досието ми, което наскоро видях" , разказва Януш Вазов.

Някои от филмите му са забранявани по времето на Тодор Живков. Тайното му досие се свързва с един от тях - "Катина" с Катя Паскалева, който трябвало да пресъздаде образа на работническата класа. Когато бившият Първи го изгледал, казал сърдито: "Та това ли е нашата работническа класа?" . След това критиката страшно оплюла филма, спомня си с огорчение режисьорът.

Януш Вазов е автор и на други творби, които хич не били по вкуса на управляващите. Един от тях е неговият любим филм "Завръщане" , в който участват Петър Салабаков и Наум Шопов. Това е разказ за подводничарите - българи емигранти от Русия, които се завръщат в родината, за да организират военната съпротива на комунистите срещу тогавашните власти. Филмът е направен по мемоарите на Кирил Видински, който е бил един от тези подводничари. За реализацията му помага писателката Свобода Бъчварова. Въпреки това веднага след като се появява на бял свят, той е заключен по решение на Политбюро.

"Тогава Пенчо Кубадински ми каза: "Момче, историята във филма си е точно такава, но не му е сега времето да я показваме" , спомня си Януш.

С един от филмите си, посветен на кукерските ритуали, Януш Вазов

печели първа награда в Сиена, Италия

От чужбина той има и други отличия, най-престижните от които са за документалния филм "Сянка на празника" . С него той печели "Сребърен лъв" от Венеция и "Сребърен гълъб" от Лайпциг.

Последният игрален филм, над който се е потил Януш, се казва "Степни хора" - заснет през 1987 г. Оттогава той не се занимава с кино, ако не броим документалния му филм за събитията от 1989-1990 г.

След 40-годишна кариера в киното режисьорът се насочва към книгите.

Той не пише и никога не се е пробвал,

но притежава книжарница, с която са обвързани още племеникът му Александър Иванов и втората му съпруга Правда, лекарка по образование. В малкото магазинче Януш предлага най-доброто от българската литература, в това число и някои от произведенията на своите роднини.

"Всичките деца на генерала, даже и баща ми, пишеха" , казва Януш. Леля му Вера Вазова има 3 издадени книги, най-известната от които е "Иван Вазов и неговите близки" .

Редом до произведенията на класиците Януш е поставил бюста на човека, дал му своя пример в живота - Александър Вазов. Книжарницата е направена в негова памет.