Равносметката на маркиза Жиларди
Златното момиче на българската художествена гимнастика Лили Игнатова изчезна от светските хроники.
След раздялата й с художествената гимнастика Лили направи собствено студио за пластика и танци, посрещнато от публиката с огромен интерес, като явление. Пресата обаче настървено следеше личния й живот - от срещата и бляскавата сватба с маркиз Пиеро Жиларди тя изтъка приказката за Пепеляшка и принца. Когато приказката завърши внезапно със смъртта на съпруга й, слуховете не я пожалиха - драматичната съдба на една звезда се оказа твърде вкусна хапка. Ето как самата тя описва живота си, сватбата си с маркиз Жиларди и смъртта му.
От това, че съм маркиза нито ставам по-красива, нито по-умна, богата или щастлива. Като се порежа от мен тече червена кръв. Дори от сините ми вени.
Нямам банкови сметки в Швейцария, нито наследство там. И се боря с живота със заплатата на старши треньор по гимнастика. Дали Жиларди е мъжът на живота ми ли?
Не обичам такива определения. Той беше невероятно готин. Забавен и кавалер. Точно като принца от приказките. Аз много го обичах.
Когато се запознахме, вече се бях отказала. Шест момичета се събрахме и направихме един танцов състав. В Албена някой ни запозна в един хотел. Три години не го виждах.
След това отидох в трупата на Театър 13. Мадам Оя дойде да ни гледа. Той пристигна заедно с нея. И пак тръгнахме. В пресата се писа, че тя ме е предупреждавала да внимавам с Жиларди. Тя наистина може да го е харесвала. Имала е някакви аспирации към него. Но никога не ми е размахвала да пръст и да каже: "Внимавай с този човек".
Някои се съмняват, че е починал. Ами аз какво да направя? Присъствах на погребението му в Лугано. Бях много нещастна. Плаках. Видях го, преди да го погребат. Категорична съм, че е той. Естествено, не му взех ДНК-проба, за да я изследвам.
Дали е бил международен аферист? Не се занимавах с детайлите от неговия живот преди да се запознаем. Той си отиде твърде рано и нямах желание да нищя безмисленото.
Бе невероятно коректен и се чувствах щастлива. Но всичко свърши за около две години. Това бе една от първите ми срещи със смъртта. Не я преживях леко. В никакъв случай не бях веселата вдовица, както писаха.
От Жиларди не съм обезпечена. Нямам нищо против, но не съм. Изписаха какво ли не за мен. Когато тръгнах да правя спектакъла си срещнах трудности. Щом отивах да търся финасиране ме питаха: "Ти, защо искаш? Нали имаш пари?"
Десетгодишната ми дъщеря Йоана тренира гимнастика. Вече мина първото й състезание. Като беше малка се готвеше при мен. Синът ми Павел е на 6 години. Искам и той да мине през някакъв спорт дори и да не стане състезател.
Аз съм разведена официално от февруари. Не го казвам от гордост, а като факт. И двете ми деца са от втория брак. Двама души като не се разбират по-добре да се разделят, отколкото да се измъчват взаимно.
Разводът се проточи година. Такива неща не минават леко. Съпругът ми си внуши неща, които не са верни. Не се разделихме с радост. Нямаше големи ексцесии, но не беше най-приятното нещо, което ми се е случвало в живота.
