Nobility Bg

И така властта почти винаги се е оказвала в ръцете на най-добре ориентиралите се парвенюта след поредния преломен момент.
Въпреки изпълнената ни с превратности история все пак и у нас има хора, които могат да се гордеят със своето родословие. Такъв например е настоящият депутат от ДПС Ариф Агуш, който е потомък на известния в Родопите Агушев род. Мнозина туристи знаят за Агушевия конак в село Могилица, който е една от забележителностите на планината на Орфей.
Съществува версия, според която началото на рода Агуш идва от древен български болярски род, приел доброволно исляма. Според родовата памет обаче нещата стоят по друг начин. През XVIII в. братята Хасан, Пертеф и Салих Агуш са високопоставени сановници в Османската империя. Хасан е валия на Палестина, Пертеф - на Измир. Салих пък е офицер, който участва в неуспешен опит за преврат във Високата порта. За да се спаси, той напуска Истанбул и се установява в Родопите. Салих заживява на територията на сегашния смолянски кв. "Райково". Тук той построява първия си конак, който е бил на мястото на сегашната гимназия, за чието построяване през 1912 г. родът Агуш дарява мястото. Малко по-късно Салих Агуш и синът му хаджи Исен построяват летен конак в махала Черешево и известния зимен конак в с. Могилица. Това строителство е завършено в средата на XIX в.
Хаджи Исен има трима синове. Първият е хаджи Салих Сами, който е бил мюфтия на областта и много учен за времето си човек в областта на ислямската теология. Хаджи Салих е бил и изключително толерантен, тъй като именно по негово време християните в областта са получили право да строят църкви. Мюфтията има заслуги и за това, че не позволява разправа с местното население по време на Априлското въстание. Той не допуска в района и четите на Сенклер по време на Руско-турската война.
Хаджи Салих Сами е имал и най-голямата частна библиотека на Балканите. В нея е имало книги от VI в. След 9 септември обаче сградата на Агушевия конак става за кратко казарма. Аскерът е ползвал ценните ръкописи за подпалки, разказва Ариф Агуш. Един арабист обаче в крайна сметка успява да спаси голяма част от документите. В момента те се съхраняват в библиотеката "Иван Вазов" в Пловдив и в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". И в двете книгохранилища има Агушев фонд.
Вторият син на хаджи Исен е Рашид, който се е занимавал със земеделие. Третият е Тахир, който е бил скотовъдец и е притежавал 16 хил. овце.
Агушевият род успява да запази своето влияние и по време на Третото българско царство и участва в политиката. Ариф Агуш, който е дядо на сегашния депутат от ДПС, е бил народен представител от БЗНС по времето на Александър Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. той е осъден на смърт. Събитията обаче го заварват в Турция и той се задържа там, докато отмине бурята. По-късно става близък с Атанас Буров. Брат му Афуз Емин Агуш пък е депутат по времето на Андрей Ляпчев. Политици и генерали от Агушевия род има и в Турция.
След 9 септември 1944 г. родът Агуш споделя съдбата на всички семейства, обявени за неблагонадеждни, тъй като не са с работническо-селски произход. Родът е изселен в Еленския край, а по-късно се установява в Русе. Заради публично изявено несъгласие с политиката на ОФ бащата на Ариф Агуш лежи в Белене от 1949 до 1953 г. През 60-те години обаче народен представител е Емин Афузов, чиято майка е от Агушевия род.
Самият Ариф Агуш е роден в Русе. Завършил е Техническия университет в Русе, учил е мениджмънт и управление. Като млад специалист е работел в завод "Мадара" в Шумен. Впоследствие е преподавател в Техническия университет в Русе. От 1990 г. живее в София, бил е председател на съвета на директорите в "Кремиковци".
Ариф Агуш се включва в политиката още през 1990 г., когато става член на новосъздаденото ДПС. Поради лични проблеми обаче известно време е на заден план, макар че е е бил член на централното оперативно бюро на партията. През този мандат е за първи път депутат от Смолян. Макар, че е роден в Русе, Ариф Агуш признава, че винаги е бил привързан към Родопския край. И очаква мига, в който България ще влезе в ЕС, защото според него в момента границата между Родопите и Беломорието пречи на региона. Навремето целият икономически живот в Родопите е бил обърнат на юг, разсъждава Ариф Агуш. Той обяснява, че до Беломорието се е слизало за един ден, докато до Пловдив е била необходима цяла седмица. Чрез пристанищата на Бяло море стоките, произвеждани в Родопите, са влизали в международния търговски оборот. Стадата в тази планина никога не са били на ясла, защото през зимата са били на паша в Беломорието, а през лятото са се връщали обратно в планината, обяснява Ариф Агуш. По крайбрежието е имало рибарски селища на родопчани. Господ е създал този район така, че да бъде обединен, смята депутатът от ДПС. И пресмята, че като падне границата, ще имаме излаз не само на топло море, но чрез него и на Ламанша.
Границите на Балканите ограничават икономическия живот, смята Ариф Агуш. Той мисли, че най-големият проблем е, че в нашия регион хората се страхуват от различията Трябва да се научим да празнуваме различията, не да се страхуваме от тях, убеден е Агуш. Според него етническите проблеми се решават най-лесно с икономически средства. В момента депутатът е сред 9-имата наследници на Агушевия конак, който наскоро им бе реституиран. Конакът представлява три затворени двора, всеки от които е бил на единия от тримата синове на хаджи Исен. Постройката е ансамбъл от жилищни и стопански сгради и се намира близо до извора на река Арда. Според специалисти архитектурните й качества я определят като едно от най-големите достижения на българската архитектура и е образец дори със световно значение. Най-забележителна в това отношение е източната фасада на конака.
Любопитен факт от неговата история е, че той е единствената национализирана къща след 1944 г., защото национализацията е обхванала предимно средства за производство, предприятия и т. н. След национализацията той претърпява известна реставрация и става етнографски музей.
Когато идва демокрацията, конакът дълго време е обект на реституционни спорове. Това го лишава от възможността да получи средства по програмите "Красива България" и "Историческо наследство", защото за тях изискването е да е категорично изяснен собственикът на обекта.
Конакът ще остане музей със сигурност, категоричен е Ариф Агуш. В момента той е затворен, защото не е в добро състояние, тъй като от 1974 г. насам по него не е правено нищо. Депутатът обаче твърди, че скоро той ще бъде отворен.
Съдбата на конака в Черешево е доста по-трагична. След 9 септември той е използван от местното ТКЗС за склад за изкуствена тор. От изпаренията сградата прогнива, събаря се и до ден-днешен е в руини. Възможно е и този конак да се възстанови, но ще трябват прекалено много средства, тъй като там ще се почва от нулата, смята Ариф Агуш.