Friday, December 22, 2006

Поп Минчо оставил 1800 потомци

Родословното дърво на семейство Нейкови от някогашното с. Арабаджиево (сега Коларово) включва общо 1811 имена.

Уникалният документ с размери 2,40 на 1,40 метра ще бъде показан на изложбата "Моето родословие - кои са дедите ни?", която отваря врати в края на месеца в Националния исторически музей.
Автор на фамилното изследване е Жельо Тенев. "Знам си корените до девето коляно", хвали се с усмивка 69-годишният краевед от старозагорското с. Коларово. А сред предците му е и авторът на "Видрица" поп Минчо Кънчев.

"Ако не беше "Видрица" на нашия поп Минчо Кънчев, никога нямаше да стигна до корените на семейството ни", признава Жельо Тенев. Той прочита първата книга на своя прочут родственик още преди две десетилетия. Тогава видяха бял свят самородните записки на попа бунтар от Коларово за дните на робството и турските зандани в Диарбекир.
Колко пъти е прехвърлял тези грапави, но истински случки за "турските варварщини и българските опачини", както сам авторът ги определя, Жельо вече не може да си спомни.
Пожълтелите страници с протрит на места текст показват, че в техния дом "Видрица" е била семейната библия. Тъкмо в нея краеведът среща и скъпоценно свидетелство за един от своите предци.
"... Най-напред вари и знамето носи Теньо Господинов, когото в този ден пред бюрото го удариха с камен в главата, та му пробиха черепа. Той умря на 21 ноемврий 1896 г... Опях го и законно погребах..." Така поп Минчо описва гибелта на прапрадядото на Жельо Тенев, за когото са му разказвали още като дете. Според дядото и бащата на краеведа въпросният Теньо е бил убит "заради политиката" след Освобождението на митинг в Стара Загора. Описаната във "Видрица" трагична случка под наслов "Некролог" потвърждава това. Тя има и не по-малко драматично продължение. Три дни след погребението при поп Минчо неочаквано дошли властите. Те му поискали сметка защо е опял мъртвеца, преди да изминат 24 часа от кончината му, и близките са го погребали, преди да приключи разследването. Следователят поискал ексхумация на тялото.

"Д-р Коджейков и един фелдшер го изровиха, направиха "операция" и пак го погребаха", пише поп Минчо.
Освен покъртителния разказ за мъченическата смърт на Теньо Господинов във "Видрица" неговият потомък Жельо открива и точни данни за рода си. Според тях Теньо е роден през 1834 г. от православни родители - Господин Кънев и Гаркина Райкова. И тук вече идва изненадата: според поп Минчо неговият баща, Кънчо Стоянов, и Господин Кънев са деца на двама братя. "За мене вече беше лесно да стигна до основата на този голям род", казва Жельо. Авторът на "Видрица" пише кога е побил кол в с. Арабаджиево основателят му Кольо Нейков - около 1688 г. Споменава и че Кольо имал четирима синове - Стоян, Нейко, Тодор и Къньо, и две дъщери - Злата и Маша.
Много по-трудно обаче се оказва да се разкрият издънките на този внушителен род.
Противно на логиката Жельо Тенев започва отзад напред. Първо намира човек, който ще нарисува родословното дърво, за да е сигурен, че трудът му няма да отиде на вятъра. "Аз пари не вземам, ти само събери данните, нямаш проблем", успокоява го председателят на краеведческия клуб "Род и памет" в Стара Загора Васил Станчев. Жельо се връща в Коларово, купува голяма тетрадка и тръгва от къща на къща. През деня записва родовата хроника на баби и дядовци, вечер сверява с "Видрица" и други краеведчески изследвания от региона. Не навсякъде го посрещат с охота и разбиране. Малцина са и съхранилите родовия си корен като Костадин Грозев. Той му предоставя готов изцяло дела на своя род - прапрабаба му Неша е сестра на поп Минчо. Така след малко повече от година тетрадката на Жельо Тенев побира цялата родова памет на с. Коларово.

Posted by nobilitybg at 12:59:36 | Permanent Link | Comments (0) |
Comments
Write a comment