Nobility Bg

В румънската историография съществуват големи противоречия относно народностния произход на този княз. Напоследък немският историк Франц Бабингер, след дълги и упорити изследвания, установи с две съобщения пред Румънската академия в 1927 година, че Василий Лупу действително е роден в село Арбанаси, но не в това до Търново, както погрешно мислеха румънските историографи, а в това при Разград, наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес прекръстено Пороище. От името на селото - Арбанаси, се вадеше заключението, че Василий Лупу е от албански произход. Обаче днес вече е установено, че в това село е имало заселници македонски българи от Костурско.

На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдавски княз от Високата порта срещу големи парични суми. Като такъв той престоява близо 20 години, което е било рядкост по онова време. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.** В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г.

Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир "Зограф" в Света гора. В една черква в молдавския град Васглуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата "Св. Георги" в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир "Добровец" с обширните негови имоти.

С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство през времето на Иван-Асен II, който ги е пренесъл в Търново, поради което и светицата наричат Света Параскева Търновска. Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм "Три светители" в Яш на 13 юни 1641 г.* В тази църква се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

При храма в Яш Василий Лупу създава училище и установява първата печатна преса през 1639 г., където е издадена първата печатна книга в Молдовското княжество, а през 1640 г. той открива там академия "Василиана" - висше училище за латински и славянски езици.)

Василий Лупу не забравя и своето родно село. В специално решение на Цариградската патриаршия селото Арнауткьой до Разград, днес Пороище, е било извадено от властта на владиката от Червенска епархия и освободено от всякакви парични и други задължения към нея, като го обявяват за "патриаршеско и ставропигално място", което е било особена чест за него време. Също така той нарежда да се отпечатат редица църковни книги на български език, предназначени за отвъд Дунава.

Василий Лупу е починал през април 1661 г. в Цариград. Княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода се намират в построената от Василий Лупу църква "Три светители" в Яш.

Този бележит българин е бил полезен не само за Молдавия, но и на своя български народ.

Бележки:

* Княжество Молдова се създава към средата на ХIV век с главен град Яш. От 1387 до 1497 г. било васално на Полша, а след 1511 станало васално на Турция.

През 1594 г. Михаил Храбри преминава Дунава и достига Разград, като в неговита войска е участвала и българска доброволна конница.

** Маргос, А., "Полъх от вековете", в. "Народно дело", В., 1975 г.: "Варна се е славила в миналото с многобройните си чешми, някои от които уникални архитектурни паметници. Такива са били чешмата при старата пристанищна порта и особено тая, която се е намирала пред сградата на днешната опера.

Една от забележителните чешми на града е била "Богдановата". Тя се е намирала в един от най-живописните кътове на града - "Вароша", недалеч от Римските терми. Засенчена под широката корона на вековен кавак, от нейния чучур е бликала изобилна, студена и пивка вода. По предание, запазено сред старите варненци, чешмата била построена със средства, дадени от Богдан бей. Върху чешмата били вградени два надписа, които по-късно са прибрани от братя Шкорпил във Варненския музей, където се съхраняват и досега. Тяхното съдържание осветлява историята на чешмата.

Първият надпис, който е изсечен с релефни църковно-византийски букви, гласи: "С благодатта и милостта на висшето провидение, аз, Василий, господар на цяла Молдовлахия, помолен от много жители на Варна, поради липса на вода, която ги измъчва, и от милост към християните дадох сто турски лири, за да се направи това добро дело и да се отличава от светилищата на преславна Варна. Това го направих, както те желаеха не само с мои разноски, но и с иноверни. Всичко, както се е почнало, така се е и свършило. Вие, които пиете, споменете и Бога и помолете опрощение на нашите грехове. Година на Спасителя 1646, ноември 5."..."