Nobility Bg

Той живее на ул. "Стефан Караджа" и в рода е запазен споменът, че е първият, който оказва медицинска помощ на бившия министър-председател.
Откарва Стамболов с файтон в Александровската болница и там, за да спре кръвоизлива от жестоко насечените му ръце, ги ампутира. След два дни Стамболов умира от многобройните си рани, а д-р Петров е потресен от зловещото политическо убийство.
Кой е този лекар, чиято съдба го среща с умиращия Стамболов? "Дядо ми е роден през 1862 г. в Плевен. Той завършва гимназия в прочутия тогава лицей "Свети Сава" в Букурещ и медицина в Монпелие, Франция, с отличен успех", разказва за него внучката му, архитект Елена Петрова-Генчева. Тя е потомка на стара възрожденска фамилия, чието име в Плевен и до днес е на особена почит. Прадядо й - чорбаджи Маринчо Петров - е роден в началото на XIX век. Той е един от видните обществени дейци на Плевен. Председател е на общинския и на епархийския съвет. Едновременно е училищен и църковен настоятел. Дарил е собствена земя за строителство на първите обществени сгради в града.
Чорбаджи Маринчо не случайно насочва сина си Асен да учи медицина в Монпелие. По това време Франция се слави с известни хирурзи. Учители на младия българин стават светила като хирурзите Льобрьой и Тедна. По-късно той специализира хирургия в Париж и Виена при професорите Терие, Реклю, Гюйон, Тюфие, Вертхайм. Когато д-р Петров се завръща в България през 1889 г., в страната ни все още липсват квалифицирани специалисти, затова ръководител на хирургичното отделение е швейцарецът д-р Роберт Щирлин. След неговото заминаване на д-р Щирлин през 1898 г. Асен Петров завежда хирургичното отделение на Александровската болница и е на този пост 25 години.
Още в самото начало на своята работа д-р Петров изпъква пред останалите си колеги като ерудиран специалист и постига европейска известност. В своята практика той въвежда съвременни и прогресивни методи, които са новост и за най-напредналите страни.

За първи път в България д-р Петров извършва

резекция на стомаха (1896 г.), различни видове резекции на червата, оперативно лечение на артериалните и артериовенозните разширения. Той е един от първите в света, които интервенират по спешност при комбинирани коремно-гръдни наранявания. При необходимост той оперира веднага, като у него говори научният изследовател. Хирургът е автор на повече от 80 труда в областта на коремната хирургия, ортопедията, лицевата хирургия, черепно-мозъчната хирургия, онкологията и кожната пластика. Някои от тях са с оригинален принос и са цитирани в международната литература. Той е създател и на нови хирургични инструменти и на оригинални оперативни методи, възприети от хирурзите в много страни. Името на д-р Асен Петров надраства пределите на България.
През 1897 г. той докладва на Международния медицински конгрес в Москва нов начин за зашиване на черва. Избран е за почетен председател на хирургичната секция на XVI международен конгрес в Мадрид през 1903 г., а също и на първия югославски конгрес по оперативна медицина в Белград през 1911 г.
Към Александровската болница започват да се отправят болни от цяла България, Беломорска Тракия, Европейска Турция и Сърбия. Налага се да чакат по десет дни, за да бъдат оперирани лично от д-р Петров. Внучката му архитект Елена Петрова-Генчева споделя, че

дядо й бил спокоен и толерантен човек

и не излъчвал припряност нито преди, нито след операция. "Създава хирургична терминология на български език, включително за инструментите", разказва Елена. С нисшия персонал се е държал бащински. Поради тази причина всички го обичат и го възприемат като естествен авторитет.
Дейността на д-р Петров като организатор на военни болници и като военнополеви хирург по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война го прави съпричастен на страданията на войниците. По негово нареждане проф. Асен Златаров извършва изследване на войнишката храна. Хирургът организира и отлично подредена военномедицинска мисия по време на руско-японската война. За това е награден от руското правителство с ордена "Света Ана". Асен Петров е
член на Върховния медицински съвет у нас, на управителния съвет на дружество "Самарянка", председател на дружеството на хирурзите. Той е един от най-неуморните ни

радетели за създаването на медицински факултет в София.

Когато се обявява конкурс за първи професор в хирургичната клиника, д-р Петров е най-сериозният кандидат. Изборът му е направен, но по котерийни причини не е потвърден от академичния съвет на Софийския университет. Това невероятно тежко огорчение прекъсва живота на 58-годишния д-р Асен Петров.
Известният хирург е баща на три деца - Мария, Марин и Милка. От тях Марин (1904-1981 г.) има призвание към медицината и става професор по хирургия. Той също следва в Монпелие, а после в Париж. Подобно на баща си се връща в България и става доброволен асистент. Живее в хирургията, храни се с болнична храна и получава малко пари, но затова пък приема нещо по-ценно - любовта и признателността на пациентите си. Неговата съдба е свързана тясно с Медицинска академия, където той изминава целия път до професор-директор на Първа хирургия. Той се утвърждава като световноизвестен хирург, активен член на многобройни чуждестранни академии и дружества, между които Френската академия по хихургия и Френската академия по медицина. Той е единственият носител на ордена "Офицер на Почетния легион" между българските медици.
Неговата дъщеря, архитект Елена Петрова-Генчева, казва, че

родът й е дал общо над сто години на Медицинска академия

Тя включва и своя дядо по майчина линия - първия аптекар на Медицинска академия Панчо Накашев. Сестрите на Марин Петров са продължителки на филологичната традиция, започната от майка им Елена Радева-Петрова. Мария се развива като полиглот.
Талантливата писателка Милка Петрова-Коралова (1906-1944 г.) завършва славянска филология във Франция и е състудентка на Роже Бернар. В своите книги "Сама по света", "Незабравими дни", "Мраморната статуя" и други тя се изявява като интересна белетристка и авторка на пътеписи. Нейните произведения трябва тепърва да бъдат преиздадени, за да се усети неповторимият им свят и тяхното актуално звучене.
Милка произхожда от богатия род на Петрови и си разрешава да пътува като студентка по света. Обикаля почти цяла Европа и стига до Египет и Африка. По-късно тя публикува свежите си наблюдения във в. "Мир". След като става съпруга на големия ни белетрист Емил Коралов, тя дава средства и заедно с него започва да издава "Весела дружина". С това списание, което излиза до 1947 г., израстват няколко поколения български деца. За съжаление тя умира едва на 37 години.
Елена, голямата дъщеря на проф. Марин Петров, завършва архитектура в София, учи реставрация в Рим и история в София. На разкопките на източната порта на Сердика се запознава с известния ни днес архитект Христо Генчев, за когото се омъжва. Двамата имат собствено архитектурно бюро. Синовете им, близнаците Христо и Марин, продължават професиите в рода. Арх. Христо Генчев-младши работи в Лондон, където отговаря за строителството на стъклената фасада на в. "Файнаншъл таймс", а д-р Марин Генчев специализира регенерация на нервни клетки в Националния институт по здравеопазване в Бетезда, САЩ.
Марина Сарафова, сестрата на Елена, е биохимик в Мюнхенския университет. Нейният син Никола е най-младият и обещаващ медик в рода.
"Основното в живота е призванието. Без него не става нищо", завършва разказа за близките си архитект Елена Петрова-Генчева.