Първата българска династия - Дуло
Името на първата българска владетелска династия Дуло е известно от т.нар. Именник на българските владетели преведен на славянски език през ІХ в.
Джагфар Тарихи, епосът на волжските българи разказва, че името на рода Дуло идва от реката Дулосу в степите на Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. В Южен Казахстан - град Чимкент до днес съществува род "дулаты", един от основните в района.
За основател на династията Именника сочи княз на име Авитохол, в когото повечето медиевисти виждат легендарния хунски завоевател Атила. Според Именника той живял 300 години и бил наследен от Ирник. Във втория владетел вероятно се крие любимия син на Атила - Ернак, на когото било съдено да продължи владетелския род.
През първата половина на VІІ в. българите били подчинени на аварите и се управлявали от наместници. В Константинопол обаче пристигнал български аристократ от рода Дуло на име Органа, заедно със племенника си Кубрат (в Именника Курт, вероятно Курт'бат, т.е. Курт с добавка "бат" - по голям брат, старши съвладател). Те и свитата им приели християнството и заедно с него високите титли патриции и покровителството на императора. По-късно Кубрат повел въстание против аварите и се превърнал във фактическия основател на българската държава някъде около 632 г. В средището й на територията на днешна Украйна е открит гробът на Кубрат, идентифициран по три пръстена - два на самия владетел и един на чичо му Органа (Бат'Оркан).
Кубрат имал няколко синове - първородния Бат'Баян, предводителя на котрагите Котраг, предводителя на оногундурите Аспарух (Испор, Еспор, Есперих, Аспар-хрук; вероятно Аспар с добавка готското "рих", т.е. "крал"), Кубер и Алцег. Между тях още приживе на баща им възникнали противоречия, заради което му се наложило да ги призовавав към единство. След смъртта му обаче междуособиците все пак избухнали. В тях според Джагфар Тарихи ключова роля изиграл и братът на Кубрат и чичо на петимата му сина Шамбат.
В междуособиците се намесили и хазарите, на които се подчинил Батбаян. Аспарух бил принуден да пренесе столицата си в делтата на река Дунав, непосредстевно до византийската империя. Това съседство се сторило нежелано на Константинопол и срещу българите бил организиран поход, който обаче претърпял неуспех. Така през 680-681 г. България за пръв път овладяла територия на юг от река Дунав. Въпреки това България запазила големи територии на север, за което говори и фактът, че гроба на Аспарух е намерен непосредствено до гроба на баща му Кубрат по течението на река Днепър.
Братята на Аспарух Кубер и Алцек първоначално се подчинили на аварите, но по-късно навлезли във Византия и се заселили съответно край Солун и Битоля на Балканите и край Венеция в Италия. В днешна Албания е намерено съкровище на Кубер. Той продължил да поддържа връзки с владетелите в Плиска, за което говори един от надписите край Мадарския конник, в който Тервел говори за "моите чичовци в Солун".
Синът на Аспарух Тервел в началото на управлението си помогнал на детронирания византийски император да си върне властта в Константинопол, заради което получил титлата кесар, а вероятно и императорската дъщеря за жена. По-късно Тервел разбил арабската обсада на Константинопол и подобно на франския крал Карл Мартел спрял ислямската инвазия в Европа. Може би по тази причина българската църква дълги години поддържала култа към св. крал Тривелий, т.е. Тервел.
След Тервел България била управлявана от още двама владетели от династията Дуло - Кормесий (Кормес, Курмис, вероятно Крум (І-?) и Севар. След това династията била детронирана.
Съществуват няколко известия, които говорят, че и по-късно Дуло продалжили да играят роля в историята на Централна и Източна Европа. Така например през ХІ в. в Трансилвания управлявал унгарски аристократичен род от български произход на име Дюла. Една княгиня от този род на име Шаролта се омъжила за унгарския крал. За самата унгарска династия Арпад, както и за българската Крумова династия също съществуват хипотези, че са свързани с Дуло, но поне засега те остават непотвърдени.
Може би последният представител на династията е византийски аристократ на име Георгий Цуло, който през ХІ в. управлява провинцията Херсонес (полуостров Крим в днешна Украйна).
