Nobility Bg

С чувство за хумор прескача през паралелите на времето:
"Ако става въпрос за стария д-р Петър Берон (който е по банкнотите и от които за жалост имаме твърде малко, за да ги влагаме в наука), той е брат на моя прапрадядо Христо. Имали са сестра Жейна и още един брат - Руско, чийто пък син Стефан Русков Берон е един от първите петима настоятели на БАН и неин почетен член. Заедно със сина на Жейна - Васил Хаджистоянов Берон, са сред създателите на Търновската конституция. Моя милост - като депутат от Великото народно събрание - също имах възможността през 1991 г. да подпиша новата наша конституция..." Прапраплеменникът с гордост заявява, че е наследник на единствената фамилия в България с трима академици. Другият е Васил Хаджистоянов Берон - енциклопедист, съставител на първия учебник по естествена история и на учебник по логика. Ботев го иронизира в един фейлетон, като пише, че народът има нужда от оръжие, а не от "логиката на Берона". Неговият син - проф. Богомил Василев Берон, е сред основателите на Медицинска академия и Клиниката за кожно-венерически болести, председател на Европейския конгрес на дерматолозите. Авторът на Рибния буквар д-р Петър Берон не могъл да се нареди сред тях. Той е убит в Румъния през 1871 г., малко след създаването на академията. Житейската история на знаменития ни учен е твърде поучителна. Роден е в Котел и от забутаното балканско градче се издига до най-високите върхове на европейската наука. Негови лични познати са Фарадей и Хумболт. Започва в Брашов като възпитател на сина на богатия българин Петър Йованович. За благодарност той ги изпратил и двамата да следват медицина в Хайделберг и Мюнхен. Така става доктор по медицина и акушерство. Със средствата на същия този Петър Йованович през 1824 г. в Брашов издава знаменития "Рибен буквар" - първия български учебник. Интересното е, че на титулната му страница е записан като Петър Хаджиберович. Това е фамилното име на автора, но когато през 1831 г. защитава дисертация на латински език, се подписва с латинското Петрос хаджи Берон Тракс (тракиец). И така след него всички от рода наследяват фамилията Берон. Като окръжен лекар в Крайова, с помощта на племенника си, натрупва пари от търговия, купува голямо имение и става едър земевладелец. Почти целия си живот обаче прекарва в Париж, където пише дебелите си научни книги. Оставя завещание всичките му пари да отидат за българската просвета. С негови средства се строят читалища, училища, гимназията "Д-р Петър Берон" в Одрин. Когато разбира, че не всички пари се използват по предназначение, се връща в Крайова с намерение да промени завещанието си. Малко преди да се състои съдебното заседание, наемат двама власи, които го удушават. Така завършва живота си д-р Петър Берон и единствен от братята не оставя наследник. "Това е най-ученият българин на всички времена - убеден е съименникът му. - Написал е повече от 10 000 страници на пет езика (говорил е девет) и буквално е в основата на всички науки у нас. Оставя трудове по противопожарно дело, физико-химия, астрономия и система на световете, натурфилософия. Докторатът му е на тема "Нов уред за измерване на гинекологичния диаметър" - разстоянието между костите на таза, което позволява или не на плода да излезе без цезарово сечение." Откъде се е взело всичко това? Вероятно от горе, от Бога. Родителите му са обикновени хора, преселници от Македония, а баща му - хаджи Беро, е пострадал от турците. Д-р Петър Берон е бил доста особен човек, ерген, живял е много скромно в хотел в Париж, не е искал да го фотографират и рисуват. Единствената известна рисунка на учения - с глобуса и каскета, е рисувана скришом от неговия стипендиант Николай Павлович. Ако не я бил направил, нямаше да се знае как е изглеждал, разказва наследникът. До зоолога-спелеолог д-р Петър Берон не е достигнал нито един предмет, притежание на именития му предшественик, но пък има оригинални томове на прапрачичо си от 1855 г., издадени в Париж. Пази се и балсамираното му сърце в Пантеона в Котел. То се намира в стъкленица, положена в черна абаносова кутия. На капака й неговият племенник Стефан Русков Берон собственоръчно е изписал: "Това сърце живо е биело единствено за любезното отечество България" Дядото на нашия съвременник д-р Петър Берон е Кръстю Берон. Той е автор на две стихосбирки с любовна лирика. Синът му Кирил Берон бил високоиздигнат за времето си човек. Завършил е френски колеж и икономика. Има двама синове - Петър и Владимир, и една дъщеря - Маргарита. Тя живее от 30 години във Франция, където е щастливо омъжена. Навремето като ученички с Юлия Берберян били сред първите млади тенисистки у нас. Владимир е един от създателите на АЕЦ "Козлодуй" и сега живее там. "С брат ми и сестра ми се стараем да не посрамим не само фамилията Бероновци, но и фамилията на майка ни Мара, която е дъщеря на ген. Владимир Стоянов, началник-щаб на Българската армия през 1925 г. и участник във войните", завършва разказа си д-р Петър Берон.