Nobility Bg

И години наред ще бъде един от стожерите на Мелпомена у нас. Таня искала да следва философия, но се озовала в Художествената академия при класика Илия Петров. Като студентка обаче случайно попаднала в опреснителен курс за млади артисти. Тогава така се запалила от магията на превъплъщението, че моментално взела решение да покори сцената.

Баща й - прочутият руски актьор и режисьор Николай Масалитинов също не си поставял за цел да става театрал. Той бил блестящ математик, но в Томск го приели да следва медицина. Шефовете на факултета го изключили през 1905 г., тъй като бъдещият любимец на Станиславски бил активен участник в студентските вълнения. След това Масалитинов учил за кратко в инженерно-технически институт, откъдето изхвърчал отново заради бунтарство. Единственото място, което отворило врати за буйния студент, била школата на Малий театр. Този факт определил бъдещата му съдба.

Може би само лелята на Таня - Варвара Масалитинова от малка знаела, че ще става актриса. От невръстни години тя обичала да играе сценки, по-късно станала прима на Малий театр и била първата носителка на Сталинска премия на изпълнението си във филма "Детство" по Максим Горки.

Без съмнение, най-интересно е житието-битието на легендарния Масалитинов. Във вените на известния режисьор е текла руска, грузинска и гръцка кръв. Масалитинов бил син на търговец на чай, който въртял бизнес главно с Китай. Когато бащата на Таня бил малко момче, цялото семейство се отправило да се преселва в Сибир. "По време на пътуването по Волга, баба ми била с малко бебе. То обаче починало. Фамилията ми била ужасена. Според поверието трупът е трябвало да се хвърли в реката. Баба ми не можела да допусне такова кощунство. Тя се преструвала 3 дни, че детето е живо. Погребали го с църковна служба на първия бряг, на който спрял корабът" , разказва актрисата.

Николай Масалитинов често разказвал на дъщеря си и смешни случки от дългото плаване. Когато семейството спряло в някаква страноприемница, домакините решили да почерпят гостите си с каша. Местните хора искали да се изфукат и казали, че ще сипят манджата в уникален съд, подарен им от някакви чужденци. Пътниците били втрещени, когато видели, че яденето е сервирано в цукало.

Николай Масалитинов имал огромен късмет, след като завършил школата към Малий театр. Точно тогава колосите Станиславски и Немирович-Данченко набирали млади артисти за Московския художествен театър. Те много харесали младия артист и веднага го ангажирали в трупата. "По-късно баща ми става любимец на Станиславски. Той дори завел татко едно лято във Франция и там правил върху него първите си експерименти за своята прочута система" , разказва дългогодишната звезда на Народния театър.

По време на Октомврийската революция трупата на Станиславски тръгнала да обикаля страната и света. През 1920 г. актьорите за първи път гостували в България, където пожънали огромен успех. Московският художествен театър хвърлил котва по-дълго единствено в Прага, защото тамошното правителство им отпуснало държавна субсидия. Майката на Таня - Екатерина Краснополска, която е от полски произход, изпълнявала малки роли в постановките. По време на обиколките из Европа артистите играли на какви ли не сцени. Веднъж в Югославия изнасяли спектакъл в сграда, чиято тоалетна била на двора. Един от изпълнителите в антракта отишъл да се облекчи. Навън обаче духал страшен вятър и му отнесъл част от залепените мустаци. Без да забележи какво се е случило, актьорът след това се появил на сцената в карикатурен вид.

През 1922 г. Станиславски предложил на състава да се върне в Русия. Майката на Масалитинова обаче била от дворянски произход и се страхувала от репресии. Затова семейството решило да остане в странство. През 1925 г. българското правителство предложило на Николай Масалитинов да оглави Народния театър. Оттук-насетне започнала неговата бурна кариера в нашата родина.

В България Таня учила във френски колеж и в лицей за чужди езици. В Художествената академия постъпва по настояване на майка си. "По време на следването си общувах с някои от най-интересните интелектуалци на времето. Постоянно се срещахме с Илия Бешков, Никола Маринов и много други известни художници. Общуването ми с тях беше изключително полезно за формирането ми като човек" , твърди Масалитинова.

Всъщност тъкмо бащата на Таня й предлага едно лято да се разнообрази, като присъства на опреснителни курсове за млади артисти. Там той е преподавател, а заниманията се провеждали в Гимнастическия салон на Първа мъжка гимназия. "Баща ми не ме е окуражавал да стана актриса. Той въобще не допускаше, че ще се увлека от сцената, тъй като следвах в Художествената академия." Таня обаче така се впечатлила от репетициите, че настояла да се яви на изпит заедно с артистите. Избрала да изпълни най-трудния монолог в световната драматургия - изповедта на Жулиета с отровата. "Естествено, че се провалих и завърших трагичните реплики със смях. Баща ми умря от срам. След това обаче покорих комисията с баснята, която изпълних блестящо."

След бойното си кръщение Масалитинова не се колебае как да продължи животът й. Зад гърба на родителите си изтегля документите си от Художествената академия и започва да се готви за изпити в театралната школа. Единствено майка й била посветена в нейната тайна. Тя я свързала с легендарния Владимир Трандафилов, който й помога да научи добре материалите си. Приели я с отличие и баща й най-накрая се примирил с избора на дъщеря си.

По време на бомбардировките Народният театър е евакуиран в Пирдоп. Там Таня живее заедно с родителите си в класна стая. Помещението било украсено с препарирани бухали, които служели като учебно пособие. Тъкмо тук дъщерята на легендарния режисьор започнала да партнира в малки роли на звездите от театъра. Настъпва ден, когато трупата трябва да тръгне да обикаля и други провинциални сцени. Масалитинова копнеела да попадне сред избраниците-артисти, пък дори да е в миманса. "Един ден отидох при тогавашния директор на Народния театър Владимир Полянов и му заявих: "Ако не ме вземете на турнето, ще се самоубия. Ако кажете на баща ми, че съм идвала при вас, пак ще се самоубия." Полянов бил много впечатлен от молбата на момичето и след дни Таня видяла името си сред хората, които тръгвали на гастрол.

"Тъкмо по време на това турне изгря звездата ми. В Хасково трябваше да играем "Тартюф" . Титулярката Невена Буюклиева се разболя. Положението трябваше да се спасява и на мен ми възложиха спешно да науча ролята на Мариана. Заключиха ме в една къща, където от сутрин до вечер учех репликите, при това в стихове." Дебютът е изключително успешен. След представлението звезди като Кръстьо Сарафов и Константин Кисимов се надпреварвали да хвалят младата актриса, която била още студентка.

В крайна сметка Таня завършила образованието си през 1945 г. По време на следването участвала в постановките на Детския театър, който по-късно прераснал в Младежки. Тъкмо тогава бил обявен конкурс за артисти в Народния. "Бях бременна, но реших да се явя на изпита. Издържах го и ме приеха в трупата като стажантка." През есента на 1946 г. Таня получава първата си роля във "Васа Железнова" . В постановката тя се напъхва в кожата на 14-годишното лудо момиче Людка. Успехът е колосален, критиката я засипва с хвалби. Петър Увалиев написал възторжена статия за нея в столичния печат.

В този момент вече никой нямал съмнения, че Таня Масалитинова е в Народния театър благодарение на славата на баща си. Години наред след това тя е първа актриса в трупата. Няколко поколения зрители и досега помнят блестящите й изпълнения в десетки пиеси на първата ни сцена. Дъщерята на Таня обаче не тръгнала по пътя на прочутата си майка, а завършила Икономически институт. "Мисля, че тя имаше дарба и можеше да стане добра характерна актриса. Аз обаче не съм я подкрепяла в театралния й уклон, защото нашата професия е много трудна. Дъщеря ми няма достатъчно силна воля, за да не се срине от конюнктурата в занаята ни."

Затова пък внукът на Таня - Николай е наследил зографската дарба на баба си. Макар че рисувал много добре, не го приели в Художествената академия. Николай сега завършва куклена сценография и дизайн към НАТФИЗ.

Таня Масалитинова пък продължава да играе в постановки, с които обикаля цялата страна. Преодоляла е болката от преждевременното й пенсиониране от Народния театър преди години. Навсякъде из страната хората я посрещат като звезда. Защото, за разлика от шефове на трупи, те не пенсионират своите любимци.