Николай Тошков - патриот по ген и дух
Галина Минчева, в-к "Сега"
Скоро в България пристига поредното дарение за наши болници, уредено със съдействието на Николай Тошков.
От шест години насам той е осигурил безплатни лекарства и апаратура за 30 медицински заведения у нас на стойност 22 милиона долара. Тошков е сега в България заради новата благотворителна акция, а не защото, както писа един седмичник, Симеон привиквал тайните си съветници от чужбина, казва самият той, силно възмутен. "Наистина съм личен приятел на министър-председателя, той е кръстник на сина ми. И двамата живяхме цели 45 години като емигранти, далеч от България. Духовно обаче винаги сме били с проблемите на отечеството си и сме се опитвали да ги разрешаваме отдалеч. Затова вярвам дълбоко в благородната мисия на министър-председателя. Той е най-добрият българин, когото познавам", споделя Тошков.
Той е потомък на големия калоферски род Тошкови, които са били достойни патриоти и щедри дарители. Те са основали Българското настоятелство в Одеса (1854 г.) и са сред учредителите на Българското книжовно дружество в Браила (по-късно БАН). Помогнали са финансово български и руски доброволци да участват в Кримската война. Подкрепили са със свои средства преминаването на Ботевата чета и Априлското въстание. Подали са ръка на много талантливи българчета да учат в чужбина и са издали ценни книги и учебници на български език.
Николай Тошков счита себе си за продължител на тяхното дело. Той основава през 1993 година движение "Млада България", което насочва усилията си за реализирането на няколко благородни цели, сред които основната е подпомагане и закрила на ученолюбиви и талантливи младежи - сирачета, бедни и болни деца, а също така и осъществяване на практически мерки за физическото укрепване на децата от най-ранно детство на принципа "здрав дух в здраво тяло". Дейността на "Млада България" Николай Тошков и съпругата му Бистра Балабанова посвещават на паметта на своя единствен син, Симеон Тошков Балабанов (1970-1990 г.), който си отива от този свят твърде рано.
За благотворителната си дейност Николай Тошков получи в края на миналата година орден "Мадарски конник" I степен, обявен е и за почетен гражданин на Смолян и Перник.
Преди да стане преуспяващ българин в чужбина, той е минал доста труден път. "Но както казва Петко Славейков, миналото не се връща, а се преглъща", цитира Тошков.
Той е роден през 1923 г. в Перник. Баща му Симеон Тошков (1880-1929 г.) е минен инженер, а майка му Мария е дъщеря на големия наш издател Димитър Голов. Симеон Тошков завършва с отличие минно инженерство в Петербург и работи две години в Донецкия басейн. Предлагат му научна кариера, но той се връща в България. Става професор в Техническия университет в София, специализира геология в Берлин. Бил е директор на Агенцията за природни богатства и минни находища, а по-късно и главен директор на мини "Перник" и мини "Бобовдол". Умира при нещастен случай на 49 години. Шестгодишният Николай остава сирак. Завършва с отличие немското училище в София и следва 2 години инженерство. По време на Втората световна война е мобилизиран като запасен офицер и заминава на фронта. Участва в първата и втората фаза на войната, ранен е. След като се връща, завършва строително инженерство. През 1946 напуска нелегално страната. Две години работи и учи в Италия в правен факултет, после живее във Франция и Германия. Установява се за шест години в Австралия, работи в Хонконг и Париж. Постепенно се издига в йерархията до икономически директор на някои големи американски компании.
През последните 14 години той е търговски делегат на швейцарската индустрия по света. Пътува в Далечния изток, Югоизточна Азия, Австралия и другаде като пратеник на швейцарското Министерство на икономиката.
С особена почит Николай разказва за двама свои прадядовци - Стефан Минков Тошков и Никола Мирчов Тошков, на чието име е кръстен. Стефан избягал в началото на 19-и век от Калофер в Одеса. Там става известен търговец, подпомага финансово своя приятел руския историк Виктор Григорович да напише своите пътни бележки за България. Стефан Тошков заедно с Никола Тошков и Константин Н. Палаузов организират Българското настоятелство в Одеса, учредители са и на Българското книжовно дружество в Браила, на което даряват хиляди рубли.
Никола Тошков бил един от най-добрите приятели на Раковски и финансирал издаването на неговия "Показалец". В архива на Найден Геров, който тогава е бил руски консул в Пловдив, са намерени много писма между него и Тошкови, свързани с Освобождението и бъдещето на България. Никола Тошков поддържал с парични средства много училища в Калофер, Пловдив, Битоля и др. Бъдещият поет Добри Чинтулов живял дълго време в къщата му в Одеса, а след това Тошков му помогнал да завърши тамошната семинария. Когато за първи път Христо Ботев пристигнал в Одеса, той престоял доста време в дома на известния калоферец, който по-късно финансирал тайно и преминаването му с парахода "Радецки" в България.
За Тошкови, които са едни от големите благодетели на България, както пише в своите съчинения Никола Начов, може да се разказва много. От тях правнукът им е запомнил два ценни съвета, които се предават като наследство във фамилията. Първият е, че закъснялата добродетел не е добродетел. А вторият е пряко свързан с днешната ни история: "За да имаме успех като нация, трябва да спазваме не само буквата, но и духа на закона."
