Nobility Bg

Не случайно дипломатът Симеон Радев пише по-късно в "Строители на съвременна България", че колкото и да се образоват в чужбина, децата на по-първите ни граждани не могат да се разделят с шаячните си дрехи, а също така трудно ходят на баня. Новият политически елит няма родова хроника, родови гербове и титли, с които може да се похвали пред европейските държавници. Това обстоятелство дълго време тежи на управляващите, макар че мнозина от тях са били достойни хора - и в личния си живот, и в обществените си действия и постъпки.
Има обаче една фамилия у нас с дълга и интересна история, в чиито вени тече синя кръв. Нейните наследници могат да се похвалят с това, но не са го правили никога, тъй като са изключително скромни личности. Днес в рода на полския граф Станислав Домбровски има предимно юристи, инженери и хора, посветени на изкуството. Юристката Лилия Лулчева и нейната сестра инженер Станислава Домбровска са правнучки на революционера. Бащата на Лилия и Станислава - Димитър Домбровски, е единственият внук на полския граф. А негови праправнуци са известната юристка Ина Лулчева и братовчедките й, педагожката Мария Трифонова-Костова, инженер Биляна Трифонова-Златкова, а също Драгомир, Пламен и Наталия Курдови. Майката на Ина, Лилия Лулчева разказва, че фамилията е благодарна на к. п. н. Петър Ив. Петров, който пръв хвърля през 80-те години на миналия век по-обилна светлина върху живота и революционния път на граф Станислав Домбровски.
Ученият, който е възхитен от цялостната му личност, посвещава на поляка възторжено стихотворение.
Лилия Лулчева споделя, че подобно на прадядо си обича да пътува, но България е държавата, без която не може. Нейната внучка Яна Даскалова също е юристка. Момичето завършва с отличие на 22 години Сорбоната, но се връща да работи в София. "Фамилията, която води началото си от прадядо Станислав, е задружна, казва Лилия. Братовчедите ми Христо и Станислав са свързали живота си с изкуството. Христо Курдов е артист, а съпругата му Розалинда е цигулар. Станислав Курдов е галерист в Благоевград. От родословното ни дърво се вижда че в рода ни, заедно с прадядо Станислав са още четирима, които носят неговото име."
Лилия Лулчева има своя максима в живота, която принадлежи на писателя Станислав Лем: "Дойде ли ти водата до устата - горе главата!"
Изглежда подобна мисъл е ръководила и живота на прадядо й граф Станислав Домбровски. В противен случай той нямаше да стане от потомствен аристократ революционер.
Днес името на този широко скроен човек, дал толкова много за Освобождението на България, остава все още неизвестно на нашата широка общественост. Кой е Домбровски и защо жертва спокойствието и живота си в името на чужда патриотична кауза?
Станислав Домбровски е роден около 1840 г. в Люблинското воеводство в много заможно графско семейство. Роден с титла граф, Станислав завършва висше образование - става строителен инженер. Тъкмо започва да упражнява специалността си, когато селяните в завладените от руския царизъм полски земи се разбунтували. Те вдигат през януари 1863 г. въстание, което продължава година и половина. Домбровски взема съдбовно решение и е знаменосец на селските маси.
Руските войски обаче жестоко потушават бунтовниците и инженерът е принуден да емигрира от Полша. Добре въоръжен, той се придвижва пеша през гори и поля, докато накрая се озовава в Турската империя. В Цариград полякът се запознава с Михаил Чайковски - известния Садък паша. Вероятно с негова помощ той е настанен от 1865 г. на служба като технически инструктор по строежа на шосето Одрин-Пловдив-Пазарджик.
В спомените си възрожденският книжовник Йоаким Груев пише, че през лятото на 1869 г. започва строежът на шосето Пловдив-Пазарджик под надзора на Ибрахим бей. "Главен инструктор по шосето и мостовете в Пловдивски окръг бе полякът Добруски (Домбровски). Той, както и мнозина поляци на турска служба, бе същевременно вършил и службата на таен агент и експлоатирал наивността на турските управници."
В българските земи графът върши работата си на професионален революционер. И като такъв е заподозрян от турските управници, които го следят и наричат нарочно "будала". Настъпва моментът, в който подозрителността на властите взема застрашителни размери. Михаил Чайковски дава гаранции за инженера, но Домбровски разбира, че животът му виси на косъм. И той намира изход от сложната ситуация, за да приспи вниманието на тези, които го наблюдават.
През есента на 1869 г. графът се оженва в Пазарджик за красивата и от известния род Грънчарови девойка Елена Златкова (1844-1919 г.). После заминава като предприемач в Баронхиршовата компания по строежа на жп линията Одрин-Белово. Тази служба гарантира сигурността му. Тя му дава и възможност да работи на воля сред обикновените българи и да ги подготвя за въстание.
Единственото дете на инженер Домбровски е кръстено на него - Станислав. То се ражда на 30 август 1870 г. в Хасково. Синът живее до 1913 г. и подобно на баща си става инженер.
От есента на 1870 до лятото на 1873 г. графът е член на Интернационалния таен революционен комитет в Алмали (дн. село Ябълково, Хасковско). Той е съставен от българи, поляци и чехи. За седалище на комитета служи тъй нареченият Славянски дом - една непретенциозна постройка, която днес е уникален паметник в историята на българските железници и на революционното ни минало. Тук често минава Левски и възлага задачи на високо образованите хора с широка славянска душа. Те му се заклеват, че са готови да дадат живота си за свободата на поробените българи.
Председател на Интернационалния таен комитет е даскал Д. Х. Ралов. Той пише в спомените си, че веселото настроение в Славянския дом се поддържало от инженер Домбровски. Графът обичал да казва на добродушния чех, инженер Антонин Свобода: "Миличек мой пастир, дай ми да сторя един грях, да откъсна главата на руския цар и турския султан, за да направя най-дивното, най-светлото дело пред олтаря на царството небесно, да освободя два поробени народа!"
Движен от тези чувства и разбирания, Домбровски избира сред работниците от трасето най-коравите българи и организира през 1872 г. рота за военно обучение, както го е учил Апостолът. Графът ги карал да тренират и фехтовка с думите: "Трябва да научите как се режат турски глави!" Двамата с инженер Свобода заминават за Одрин, за да купят на учениците си оръжие. В Одрин полякът се скарва със своите колеги, които под влияние на гърците преследвали всички българи като бунтовници. Когато се връща в Алмали, той уволнява всички гърци, които работят при него.
След смъртта на Апостола през 1873 г., Домбровски трябва да потъне в нелегалност, тъй като се разкриват връзките на Славянския комитет с революционните комитети в района. Той заминава в Сливен при свои сънародници от разпуснатия Казак-алай на Михаил Чайковски.
От този момент нататък съпругата му не знае нищо за него. Започват да се носят легенди, че е бил в състава на авангардни разузнавателни части на Руската армия. По спомени на стари ябълковци, когато е в ход Руско-турската освободителна война, Домбровски ръководи прекъсването на жп линията срещу кантон N26 в Алмали. По този начин транспортирането на Сюлеймановите войски става невъзможно.
За последен път графът е видян в Казанлък, в един отряд в помощ на руските войски.
Българските приятели и близките на Домбровски смятат, че е загинал в сражение. Буйна натура, той е имал още от млад белег от сабя по лицето си. Съпругата му Елена се омъжва повторно през размирната 1876 г. за чеха Любор Байер. Той работил по същите онези шосета, които Домбровски наемал. Байер осиновява сина на инженера и му дава солидно образование. След Освобождението Любор е техник при градското управление на Пазарджик. После той планира и ръководи изграждането на изгорялата Стара Загора.
Баба Елена Златкова-Домбровска-Байерова умира на 75-годишна възраст в София. С нея изчезва и историята на легендарния й съпруг граф Станислав Домбровски. Старата жена не казва нищо пред роднините си за своя пръв съпруг. Вероятно, ръководена от разбирането, че голямата любов и голямата мъка са винаги мълчаливи.