Nobility Bg

Той държи да бъде оценяван по това, което лично прави, и всякакви въпроси за известния му род удрят на камък. Въпреки това за момент ледът около известния финансист се разчупва и покрай проблемите на София може да се чуе и научи и нещичко за него и рода му.
Родът Гаврийски по всички правила влиза в графата "Знатна софийска фамилия". Дядото - Димитър Гаврийски, слага началото на интелектуалната история на семейството. Неговият баща пък, прадядото на сегашният кандидат-кмет, е бил от българите, които виждали смисъл в доброто образование и затова отделял всичките си средства, за да изучи децата си в чужбина. "Всички братя и сестри на дядо ми са завършили в чужбина", разказва сега Светослав Гаврийски. Дядото - Димитър, е бил философ, литератор и езиковед, член на Съюза на българските писатели преди 1944 г. Заради книгите и позициите си след 9 септември е обявен за враг на народа и културата. През ноември 1944 г. управителният съвет на Съюза на писателите изключва Гаврийски от редиците си заедно с още 27 известни творци и общественици, защото "с дейността си са унизили писателското звание, а някои са работили и против интересите на СБП". Сред изключените, наред с Димитър Гаврийски, са и бившият премиер Богдан Филов, бившият министър на просветата Борис Йоцов, писателката Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев, Йордан Стубел и др. Срещу името на Гаврийски е записано и "провинението" му - "председател на Хитлеровия комитет "Нова Европа". Всъщност "Нова Европа" е списание на европейската академична младеж, забранено след 1944 г.
В списъка на забранените издания е и книгата на д-р Гаврийски "Философия и политика на войната".
"Действително семейството ни е репресирано от народната власт в онези години. Но не смятам, че това е най-важното, което трябва да разискваме", казва сега Светослав Гаврийски. И веднага допълва, че гледа да обръща внимание повече на работата си и на усилието си да прави нещо стойностно, отколкото да изтъква качествата на семейството си.
Баща си представя с едно изречение: "Професор д-р Велеслав Гаврийски е основател на застрахователното дело в България". На името на проф. Гаврийски през 1997 г. е създадена фондация на застрахователите в България. Тя се занимава с издателска дейност в сферата на застрахователната наука и преиздава учебниците на професора - "Икономика на застраховането", "Застрахователно право" и "Презастраховане". "По тези учебници се учи и сега, студентите продължават да ги ползват, въпреки че баща ми почина преди почти трийсет години", разказва Светослав Гаврийски. Той си спомня, че когато станали промените в България, застрахователите решили да направят фондацията и помолили семейството да даде името на Велеслав Гаврийски. Те определили и награда за застраховател на годината, фондацията връчва и стипендии, организира обучения и семинари по актуални проблеми на зстраховането, разработва проекти, подпомага развитието на млади хора... Учредители на фондацията са утвърдени застрахователи, юридически и физически лица, Университетът за национално и световно стопанство и Стопанската академия "Д.А.Ценов"-Свищов.
"Баща ми е завършил право в университета. Но тогава е решил, че застраховането е по-добра специалност с възможност за развитие и специализирал в Германия", обяснява Гаврийски интереса на баща си към непознатата за онова време в България наука на застраховането.
Част от интелектуалната история на рода Гаврийски е и бабата на финансиста. "Тя е имала частно училище - търговската гимназия "Миневра" в София, на която е била собственик и директор", разказва ексшефът на БНБ. Преди месец, на представянето на Гаврийски като кандидат-кмет на ДСБ във ВИАС, възрастна жена се хвърли към него да го поздрави и му припомни, че е била ученичка на баба му и е учила в нейното училище. "Да, тя живее до нас", спомня си случая Гаврийски. На въпроса често ли му се случва да го спират възпитанички на баба му, отговаря с усмивка: "Трудно е да ми се случва често, защото е било отдавна и ученичките на баба ми са вече рядкост. Аз познавам само тази жена." Той си спомня още, че баба му също е израснала в интелектуална среда и че училището "Миневра" е преминало в ръцете на комунистическата държава след 1944 г.
Самият Гаврийски вече е достоен наследник на знатната си фамилия. Показват го столичани, които го спират често по столичната улица "Оборище", където живее. "Питат ме предимно какъв ще е курсът на долара, поне по два-три пъти на ден", разказва Гаврийски. Той беше шеф на БНБ в едни от най-трудните години на България след падането на правителството на Жан Виденов. Когато сяда на шефския стол на банката, резервът на държавата практически го няма. "Не заварих резерв, когато започнахме. А завършихме с над 5 млрд. лв.", спомня си сега Гаврийски. Той е категоричен, че ако управлението на парите на България не е било променено през 1997 г., е щяло да има втори мораториум за изплащане на дълга. "Не е необходимо всички българи да са наясно с тези неща, но на практика това означаваше отново да бъдем забравени от всички", казва Гаврийски. Учудва се, че някои от критиците му сега твърдят, че не може банкер да бъде добър кмет. "Ще трябва да ги питам тези хора какъв трябва да е градоначалникът според тях - историк или може би художник", лаконичен е ексшефът на БНБ и допълва, че столицата е като държавата. "Не смятам, че се хвърлям в нещо много различно. Като естество на проблемите - да, но като начин на решаване - не", категоричен е Гаврийски. Равносметката му е 33-годишен път в професията на финансиста. "Работил съм единствено в Министерството на финансите - 25 г., после повече от 6 г. в банката. Само с това съм се занимавал. Мисля, че имам някакъв усет за тези неща." Решението си да се кандидатира за кмет на София обяснява с факта, че обича града си и смята, че може да го направи по-добър. Спомня си, че когато е бил дете, кв. "Гео Милев" е бил на края на града, а ходенето до "Княжево" се наричало екскурзия. "По "Оборище" минаваха само каруци и файтони. От гарата се връщахме с файтон", разказва Гаврийски. Спомня си, че срещу къщата му била само гората на военното училище и плувен басейн. "Сега има училище и не мога да си отворя прозореца, защото не се чува нищо", констатира той, но допълва, че това е животът. "Не може да няма строителство, напротив, но ако се строи малко по-разумно, ще бъде добре", допълва Гаврийски.
Иначе строгият финансист има малко слабости. Освен че обича да ходи пеша, е любител на бриджа. Практикува го отдавна. "На всички скамейки - училищни, студентски..." лаконичен е и по този въпрос Гаврийски. Въпросите за хоби отбива с едно изречение: "Не пуша определени пури, не пия марково уиски, нищо съсипващо за себе си не мога да ви кажа." Иначе разказва, че не е от тези, които твърдят, че работят по 24 часа в денонощието, макар да е отделил доста време за работа и квалификация. Обича да слуша "така наречената естрадна музика", непоправим фен е на Тина Търнър и Шер. Спомня си, че едно време никак не е било лесно да се слушат и това е било събитие. "По този въпрос всички бяхме един вид репресирани", констатира той и си спомня, че са се правели записи от Би Би Си, "Топ тен" и "Топ туенти", които са се препредавали от ръка на ръка. По купони се е ходело с огромния магнетофон. "Ролката се навиваше от време на време и започваше голямото разплитане. Сега не е толкова интересно, в mp3 няма никаква емоция", смее се Гаврийски.