Nobility Bg

"Това правило е желязно и аз бих добавил към него, че съжалявам мъжете, които не са срещнали голямата си любов", казва 76-годишният софиянец. Положителната промяна в неговия живот започва през 1992 година, когато се запознава с поетесата и преводачка от чешки Мария Генова. Красивата жена е поразена от невероятната прилика на Христо с автора на "Фауст" Йохан Волфганг фон Гьоте. Първите й думи към него били: "Знаете ли колко много приличате на Гьоте?"
"Работил съм в бившата ГДР и в Полша, участвал съм 10 години в строежа на НДК, но никой не е споменавал и думичка, че имам външна прилика с великия немски поет", споделя инженерът.
Всичко, което следва оттук нататък, Христо дължи на Мария. Двамата отиват през 1993 година на гости на брат й Ненчо Генов, който от 40 години живее в Германия. Градчето Цайц, където е домът на Ненчо, е на 70 километра от Ваймар. Тук жителите се удивлявали на българина, който бил за тях огледален образ на Йохан Волфганг. Генов запознал Априлов със своя приятел - оператора Густав Ола от Виршивиц, който пък предложил да заминат за Ваймар. Ола взема оригинален костюм на Гьоте от неговия музей, за да облекат с него Христо.
Дрехите на поета като че били шити за нашенеца. С черен костюм, с бяла копринена риза и с наметнат бял шал, Априлов се разхождал по улиците на Ваймар, а хората се спирали да го гледат, стреснати от невероятната прилика с любимия им поет.
"Само обувките на гениалния майстор на мереното слово ми стискаха леко и това ме притесняваше", спомня си днес строителният проектант. До този момент Априлов имал 44 години трудов стаж и никога не си е представял дори, че ще работи като актьор.
"Професията ми е свързана с точните науки, но днес уважавам максимата, че на повърхността на случайността плава необходимостта", изповядва разбиранията си Христо.
"Мисля, че в теорията за преражданията на човека има нещо рационално. А то е свързано с вярата, че не всички и не всичко от нас си отива безвъзвратно - твърди Мария Генова. - Иначе не бих могла да си обясня факта, че дори и бръчките в рисуваните портрети на Гьоте съвпадат с бръчките на Христо. Затова и външната прилика на мъжа ми с големия творец се превърна в събитие."
Докато българинът се разхожда из улиците на Ваймар, щастливо ухилени немци се снимат него за спомен. Появата на българина с дрехите на Гьоте и 20-минутният късометражен любителски филм, който се появява малко по-късно, са сензация за всички.
След шест години, през 1999-а, в Германия се чества 250-годишнината от рождението на поета. Тогава Ненчо Генов се обажда отново. Съобщава на Априлов, че операторът Хелмут Пешел, който работи с режисьора Томас Фрикел и телевизия ZDF, има намерение да направи съвременен филм, индиректно свързан с Гьоте. И си търси главния герой...
Явно го е намерил в любителската лента, защото Априлов заминава спешно за Германия, където остава 5 месеца. Снимките започват през май и свършват в началото на август. Филмът "Леко за Гьоте" е готов за 28 август, рождения ден на гениалния немец. Чак в хода на работата Христо разбрал и съдържанието на сценария. Историята започва на границата. Петима души бягат от германските граничари, а един от тях е човекът от Балканите - Христо Априлов. Той успява да се скрие от преследвачите, но има нужда от храна, дрехи и паспорт. Така попада на немско семейство, което изчаква в колата си да премине бурята. Двамата пресметливи германци веднага забелязват, че Христо прилича на възрастния Гьоте.
Съпрузите решават светкавично да му "помогнат" и основават фирмата "Гьоте под наем". Така семейството иска да прави пари от десетките чествания на писателя в юбилейната година.
Следват действия като в приказките. Балканският субект е посрещан навсякъде възторжено, защото има изумителна прилика с големия творец. Той е по трибуните на различни градове и винаги е в центъра на събитията, в светлината на прожекторите. Раздава автографи върху съчиненията на гения. Скоро след големите успехи обаче героят е арестуван от полицията като подозрителен чужденец.
Филмът "Леко за Гьоте" има невероятен успех. Получава награда на немския филмов фестивал в гр. Емден и е един от 15-те номинирани филма сред общо 95 представени. "Преживяването по време на премиерата и след това беше страхотно", споделя Христо. Априлов се среща с премиера на Тюрингия Фогел и с известния немски певец Удо Линденберг, които го поздравяват.
Целият снимачен екип обикаля Германия с шаржов плакат с любимите наденички на Гьоте. Днес оригиналната 92-минутна кинопродукция все още не може да бъде гледана от нашите зрители, тъй като никой от българска страна не е и помислял за купуването на филма.
Христо казва, че благодарение на Мария се замисля в зрели години и за творците от своя род. А те не са малко. Съжалява, че не е записвал всичко, което е слушал от своя баща Димитър за големия и богат род Априлови.
Безспорно най-интересната личност в нея е Васил Априлов (1789-1847). Той е роден в Габрово в заможно търговско семейство. Учи в Москва и следва медицина във Виена. През 1811 г. се установява в Одеса и поема търговията на братята си. Априлов дава изключително много средства за образованието на редица българи в Русия. Подпомага и българските училища, а през 1835 г. участва в основаването на Габровското училище - първото светско училище у нас. Издава и много книги, посветени на историческия произход на българите и на тяхното бъдещо възраждане. Завещанието на Васил Априлов е дълго 10 метра и е посветено на бедния български народ.
Васил имал двама братя - Христофор и Никифор, но те не оставили наследници. Самият той също не бил женен. Двете му сестри Бона и Кера имат деца, които продължават Априловия род. Внук на Бона е големият патриот Цанко Дюстабанов. Фамилията Априлови е продължена по мъжка линия и от Пенчо Априлов - син на Никола, който е брат на хаджи Евстати Априлов - бащата на Васил Априлов.
В рода на Априлови има редица прочути личности: историкът д-р Христо Даскалов, разчел много старобългарски паметници; Стефан Априлов, който става известен съветски актьор и е убит при сталинските чистки; диригентът Константин Илиев; бившата примабалерина на Софийската опера Стефания Априлова, сестра на Христо Априлов, и др.
"От баща си Димитър, който имаше куп военни отличия като участник в Първата световна война, съм чувал често, че майка ми Марийка е била неговият голям късмет в живота. Двамата се запознават в Охрид по време на военните операции. Щом войната приключва, баща ми впряга един кон и я кара от Охрид до Габрово, за да я покаже на близките си и да се ожени за нея. Пътуването било дълго и уморително, но двамата не са запомнили неприятностите по пътя, а щастливия си семеен живот. Днес ми се струва, че с Мария твърде дълго сме пътували един към друг, преживели сме доста неща, но след като се срещнахме, нещата се промениха, защото животът ни се движи от магията на любовта", споделя Христо Априлов.