Nobility Bg

Дори се сдобива с фалшив нотариален акт за крепостта "Кракра" в миньорския град и иска да я реституира. Екстравагантните му идеи го превръщат в любимец на столичните кръчмари. Собствениците на пивници с охота го поят и хранят безплатно, а покрай него продават тонове вино на клиенти, дошли да видят живата атракция.

За барон Георги Кракра пишат почти всички вестници по това време. Перничанинът дори става представител на бакалското сдружение. С цилиндър, бели ръкавици и редингот, на който вместо лента препасва българския трикольор, самозванецът се включва неканен във всяко официално посещение в София. Шествията към двореца, предвождани от конна стража и с участието на кмета на бял кон, следван от файтоните на гостите и на министрите, завършват с взетата под наем каляска на менте благородника. Бурно аплодиран пред входа от зяпачите, "баронът" тайно излиза от западната врата, за да не разкрият феновете, че няма достъп до палата.
Георги фанатично вярва, че е потомък на Кракра. Той дори обвинява княз Фердинанд, че не признава титлата му от страх, че ще предяви претенции към трона. Затова пък става любимец на столичните кръчмари, които покрай него пълнят пивниците си с клиенти. В ресторанта на Мито Кебапчията на бул. "Дондуков" дори му поставят трон и му осигуряват корона, мантия и жезъл. От престола си Георги великодушно обявява всяка вечер посетителите за свои велможи и верни поданици. Въодушевен от високия си сан, бакалинът държи дълги речи пред тях, а завалиите, залепени за масите от уникалната комедия, пият вино до припадък.
Бакалинът с уж синя кръв пише и до руския император
Натрапчивата идея, че е роден болярин, въодушевява столичните шегобийци. Подтикван от тях, Георги повежда битка за признаване на благородническите си права. Гаврата на тълпата стига дотам, че перничанинът под натиска на "велможите си" започва кореспонденция с батюшката цар. Сеирджиите го придумват да изпрати депеша до монарха, в която моли за намесата му. В писмото "потомъкът" на Кракра се оплаква от "безразличието" на Фердинанд и от нежеланието му да го включи в редиците на столичната аристокрация. Естествено посланието никога не стига до Русия. "Поданиците" на Георги обаче скалъпват ръкописен отговор от императора, в който той напълно реабилитира "барона". "Важният документ" е залепен на почетно място в кръчмата на Митьо Кебапчията и слага началото на неколкогодишното царуване на наивника. В миньорската столица го посрещат като цар Родният град на Георги приема сериозно завръщането му. Бляскавата визита, естествено, е уредена от "велможите". Те се качват със самозванеца във влака за Перник. Гиздят го с мантия и корона. През кръста му препасват крива сабя. Заинтригуван от шумната група в трена, началникът на гарата в Горна баня се осведомява за нестандартните пасажери. Дали от наивност, или от желание да усили комедията, той предава по ведомствения телефон на жепейците в миньорския град за предстоящото пристигане на благородника, който идва, за да нагледа бащинията си.
Дори Георги остава стъписан от празничното посрещане. На гарата го чака шпалир от деца и стотици местни хора. Всички го приветстват и даряват с цветя. Това става в присъствието на полицията. Разбирайки, че работата става дебела и може да си имат неприятности, част от "велможите" се изплашват и
тайно бягат в София още със следващия влак, идващ от Радомир. Само Георги не се притеснява. Три месеца той живее като истински цар в Перник. Всеки ден го канят в различна кръчма и го гощават безплатно. Съгражданите му охотно го приемат и в домовете си. Информацията за цирка в миньорския град обаче стига до двореца. Князът се усъмнява, че разиграващата се комедия е подигравка към него и може да урони престижа му. Затова дава задача на градоначалника на София да спре представленията. "Поданиците" на Георги са привикани в полицията и заплашени с арест. Притиснати от служителите на реда, те се оттеглят от кръчмарските веселби, а "баронът" потъва в забвение.