Хитови казвали, че най-страшното е мъжът да бъде кокона
Галина Минчева, в-к "Сега"
В центъра на Русе съществува все още масивна едноетажна къща, която прилича на стар замък.
Преди двадесет и пет години в нея живееха д-р Панайот Хитов, внук на войводата Панайот Хитов, и г-жа Надежда Тодорова Хитова, снаха на известния възрожденец. На нея дължим съхраняването на ръкописните спомени на знаменития й свекър. През 70-те години тя ги показва на Пенчо Кубадински, голям почитател на войводата. Кубадински взема присърце тяхното издаване. През 1973 и 1975 г. те бяха обработени литературно и излязоха с предговор от другия голям почитател на Хитов - писателя Николай Хайтов. Двете поредни издания носеха заглавията "Как станах хайдутин. Фамилиарни записки" и "Спомени от хайдутството".
Обичах да гостувам на Хитови. Надя разказваше често за своя свекър и за някои от прототипите на Вазовите образи в романа "Под игото", за които е чувала от детските си години. Облечена винаги елегантно, тя посрещаше и изпращаше с достойнство своите гости. В огромния хол стоеше голяма елипсовидна маса от махагон с красива дърворезба. Тя и столовете бяха инкрустирани със седеф. Мебелите, както и цялата къща бяха сватбен подарък от стария Хитов на първородния му син д-р Симеон Хитов.
Надя Тодорова, която е от богат габровски род, се омъжва за д-р Симеон Хитов непосредствено след смъртта на войводата през 1918 г. Панайот Хитов е познавал бъдещата си снаха и е дал благословията за брака на сина си. Докторът е следвал медицина във Франция и е работил като лекар във Велико Търново, Разград и Русе. Бил е търсен от болните от цяла Северна България. Той минавал 42 години, но нямал намерение да се жени. Пред него стоял примерът на баща му, който сключва повторен брак чак на 44 години. Старият хайдутин говорел на сина си, че нито е хубаво да се ожениш, нито е хубаво да не се ожениш - затова е по-добре да се ожениш.
Едва когато среща Надежда, Симеон се решава да зареже ергенлъка. Разликата между тях е около 25 години, но бракът им върви от началото до края чудесно. Съпругата на войводата Хитов, сръбкинята Екатерина Бранкович, дъщеря на апелативен съдия, била културна и образована жена. На снаха си тя казвала, че щастието не е в парите, защото те никого не са направили богат, а в любовта. Екатерина умира през 1933 г. в Русе - спокойна, че до нея е 11-годишният й внук, наследил името на своя дядо.
Д-р Панайот Хитов беше един от най-добрите дерматолози в Русе. Подобно на баща си и той имаше голяма клиентела. Докторът свиреше на пиано, обичаше музиката и заедно с майка си посещаваха редовно Мартенските музикални дни. Той беше един от големите интелектуалци на града. Д-р Хитов записа спомените на своята майка за протитипите на Вазовите герои Лалка и д-р Соколов. Семейството на Лалка е всъщност семейството на Надежда Тодорова, станала по-късно Хитова. Когато Надя е около 9-10-годишна, вижда как лелите й четат първото издание на "Под игото" от 1894 г. и си говорят, че Лалка е тяхната сестра Златка Тодорова, която умира млада от охтика. Дъщеря на богатия сопотски търговец Димитър Тодоров, тя обича силно патриотично настроения доктор Ради Пеев от Габрово, който е работил известно време в Сопот. След като Златка умира, баща й се премества да живее в Габрово и решава да даде пари на доктора, за да се доучи в чужбина. Убийството на Ради Пеев или д-р Соколов по време на Априлското въстание осуетява благородното му намерение.
В края на живота си Надежда Хитова имаше една голяма тревога. Тя беше свързана с Пантеона на възрожденците, който тогава се строеше на мястото на стария русенски парк. Там се намираха гробовете на известни възрожденци като Любен Каравелов, баба Тонка, Панайот Хитов и др. Хитова се страхуваше Пантеонът да не бъде безличен и превърнат в празен символ. Случи се точно това, което тя предвиждаше. При едно от посещенията си на строежа Надежда се подхлъзна, счупи крака си и скоро почина. Синът й - д-р Хитов, се ожени след нейната смърт, към шестдесетте, и не остави наследници. Преди години най-прекият потомък на войводата почина в Русе. Неговата сестра Лиляна Хитова живее и работи на остров Мартиника. Омъжена е за Жозеф Бруно, строителен инженер. Завършила е английска филология в София и е била преподавател в школата за чужди езици в Банкя. Подобно на брат си и тя няма наследници.
Надежда Хитова и д-р Панайот Хитов бяха начертали родословното дърво на Хитови.
Майката на войводата Панайот Хитов се казвала Съба. През 1829 г. тя се задомила за Иван Хитов. След една година се ражда първородният им син, станал един от най-популярните български войводи. Съба и Иван имат четири деца. След Панайот се ражда Христо, а по-късно и две момичета - Мария и Калуда. Христо умира през 1903 г. и има четирима синове - Иван, Руси Миндо и Панайот. Той винаги казвал пред децата си, че братската любов е всемогъща.
С името на Панайот нарича и най-малкия си син. Мария, по-голямата сестра на Панайот Хитов, била смела и решителна. Тя предупреждавала братята си, че най-страшното нещо е мъжът да бъде кокона. Мария редовно укривала подгонени от турци българи в дома си. Омъжена за мъж без професия и прахосник, тя го изоставила, взела невръстните си деца и заминала за Анхиало. Работила в манастира "Св. Георги" като прислужничка, но се завърнала в Сливен, за да помогне на некадърния си съпруг. Когато го ругаела, Мария му казвала, че може да му прости всичко, ако е заколил поне един турчин. По-късно Мария осиновява и едно сираче момиченце, което отгледала като свое дете. Калуда или Кута, по-малката сестра на войводата, се изселила със семейството си в Пловдив и за нея не се знае нищо.
Когато става на 28 години, Хитов започва да шета усилено по Балкана. През 1863 г. той се прехвърля в Сърбия, запознава се с Раковски и е най-верният му приятел. След четири години Хитов е главен войвода на българските чети. Преминава Дунава и обикаля Стара планина. За три дни Хитьоолу убил повече от 60 правоверни. Така си отмъщавал за нещастията на всички българи. През 1875 г. Хитов става един от ръководителите на БРЦК в Букурещ. По-късно, по време на Сръбско-турската война, е главен войвода на всички български доброволци. Начело на чета участва и в Сръбско-турската война. За него съгражданинът му Добри Чинтулов се изказва така: "Панайот е светец за българите!"
Гонен от потери по турско време, след Освобождението той е преследван от Стамболовия режим заради русофилските си убеждения. През 1892 г. попада в затвора по нареждане на бившия хъш Стефан Стамболов. Срещу гаранция от 5000 лева е пуснат на свобода. "Доживях българи да ме затворят" - е отбелязал в едно свое тефтерче войводата, който е учил на байрактарски занаят Васил Левски.
След Освобождението Панайот Хитов е бил обичан повече от народа, отколкото от новите властници. Дори Захари Стоянов в своите прочути "Записки по българските въстания" не споменава с добро войводата. За него той пише през 1884 г., че е бил оръдие на благоразумните и е "захванал да хитри". Славолюбив като писател, Захари е посрещал с неприятно чувство популярността на големия сливенец.
От първия си ранен брак с Бойка Хитов има едно дете, което умира на четири годинки. Тревогите по детето и по войводата си казват думата и Бойка умира. От брака си с Екатерина Бранкович освен Симеон Хитов има още две деца - Ирина и Александър.
Ирина е родена през 1878 г., била е уважавана учителка. Съпругът й д-р Т. Шишков е директор на Сливенската мъжка гимназия. Нямат деца.
Александър П. Хитов е роден през 1881 г. в Русе. Умира на 57 години в София. Бил е известен адвокат, председател на Софийския окръжен съд, юрисконсулт на БНБ и на банка "Български кредит", председател на Българска сконтова банка. Той имал един син, Панайот. Панайот Ал. Хитов е бил по професия техник. Има една дъщеря - Александра.
Войводата Панайот Хитов умира на 87 години в Русе от мъка по двамата си синове, за които се носел лъжлив слух, че са убити на фронта.
