Nobility Bg

Според един запазен документ от 1800 година в Копривщица 80-годишният старец и жена му Найда разделят имота си между своите синове Дончо, Вълко и Недко. Така възникват трите големи клона на Каблешковия род, подслонили под короната на родословното си дърво днес над 500 потомци, горда е изследователката.

За произхода на фамилията Каблешкови Райна е открила няколко предположения. Едното от тях е, че идва от старобългарската дума “кабле”, което означавало конник, вестоносец. Другата версия е, че произхожда от персийска или арабска дума “Кабле”, която се използвала като прякор за човек, който е южняк. Според Райна най-достоверна е теорията, че фамилията идва от семейния прякор “Каблица”.

Самата дума означала голямо дървено ведро за мляко, употребявано от родопските овчари. Тя твърди, че по всяка вероятност някой от старите каблешковци е донесъл пръв такова ведро в Копривцища и затова го кръстили Каблицата. С течение на годините прякорът се изменил и станал Каблешко и Каблешков. Дори в източнорумелийските вестници името се среща именно КаблИшков, което потвърждава тази теза за произхода на името, категорична е Райна.

Бащата на Тодор се казвал Лулчо, а майка му ­ Стойка Чичова. Тя родила четири деца и умряла съвсем млада от сърце, разказва родственичката им. Лулчо взема за втора жена Ана Григорова от Сопот, която освен че му ражда още пет деца, отглежда така добре всичките заедно, че някои от тях до дълбока старост не са знаели, че тя не им е родна майка, казва историчката. Всъщност именно тя възпитава и Тодор в добродетелите му. Макар да са били много богати за времето си, защото бащата търгувал с добитък, Тодор зарязал всичко и се посветил на борбата за освобождение на поробеното си отечество.Още моята прабаба разказвала един случай, при който Тодор дошъл в дома є да иска пушката на дядо си, а тя занареждала що ще с това пушкало, като всичко си има .., а той є отговорил: “Стрино, това, което аз ще извоювам, няма да го разбере пеленачето в ръцете ти, но от плодовете му ще вкусят неговите потомци!”, и като рекъл това, тръгнал с пушката и зарязал богатствата си.

За имотното им благополучие говори и запазената до днес тяхна къща, която остава една от най-хубавите възрожденски къщи в Копривщица през 1845 година.

След тези открития Райна Каблешкова написва книга за известния є родственик и се наема да събере рода си. От 1982 година насам тя организирала пет родови срещи и е основала фондация на името на Тодор. Чрез нея те за първи път през 1996 година погребали костите на Тодор Каблешков. До този момент те се съхранявали с някаква метална кутия, която се подмятала между мавзолея-костница в Копривщица и фонда на местния музей. Останките на Тодор най-сетне намерили покой в двора на копривщенската църква, наред с гроба на Димчо Дебелянов. Райна става и председател на фондацията, по чиято инициатива се честват 150 години от рождението на Каблешков в София, съвместно с Висшето транспортно училище. Днес наследниците му са се заели с изграждането на бюст-паметник на патрона си, който ще сложат в столичната Борисова градина, тъй като в алеята на възрожденците липсвал само неговият лик, разказва г-жа Каблешкова.

Днес най-прекият жив наследник на Тодор е внукът на неговия брат Стоян Каблешков. По професия компютърен инженер, който още 60-те години емигрира в Шотландия и вече е на 62 години. Каблешкови има много и във Франция, и в Америка, установила е изследователката Райна.

Пловдивските Каблешкови са приблизително трийсетина ­ един от тях е Недко Каблешков, специалист по вътрешни болести, внук на стария Недко Каблешков, голям общественик и юрист, мой дядо, за когото аз сега подготвям книга, разкрива историчката.

Каблешковият род идва под тепетата преди век и половина. Неговите основоположници са известният борец за независима българска църква и преуспяващ търговец Цоко Каблешков, който идва в Пловдив през 1856 година и става член на първата общинска управа преди Освобождението, и дипломираният в чужбина юрист Недко Каблешков. Двамата избират да живеят в Пловдив съвсем независимо един от друг и по различно време. Следващите поколения на старата фамилия вписват имената си в историята на града като видни лекари, юристи, художници, агрономи и военни, казва изследователката им. Нейният дядо Недко свързва името си с Пловдив още през 1892 година и остава тук до самата си смърт през 1964-та. Юрист, журналист, дарител и писател, Недко оставя ярки следи в градската история. По негова идея и внушение Димитър Кудоглу открива благотворителния дом за туберкулозно болни деца на 1 декември 1926 година. Недко бил човекът, който го убедил да даде спечелените от делото за тютюневите складове 30 000 000 лева за децата, по думите на адвоката Каблешков. По-късно в продължение на 18 години той е и безплатен председател на ефорията на Кудоглу. През 1926 година Недко основава Дружеството на пловдивските журналисти и е негов председател цели 10 години. Израсла съм на коленете му и като малка той ми е разказвал как е преживял Априлското въстание. Бил на 9 годинки, когато съобщават, че турците идват в родния му дом. Той се затичва да затвори портата и мандалото така силно го удря по палеца на лявата ръка, че той до края на живота си имаше само месен израстък там, разказва внучката. Тя си спомня, че той вечер, като я приспивал, на галено се обръщал към нея “Минчо, минчо”.Тя пък имала навика да го попипва по мекото на ухото му. Този навик бил явно толкова чест, че ухото на стареца било направо изтъняло на това място, по думите є. Именно от дядо си Недко Райна за първи път на седем годинки чула за Тодор Каблешков. Дядото казвал, че днес нашите възрожденци са забравени и техните юбилеи не се честват. Недко Каблешков бил първият инициатор за честването на 100-годишнината от рождението на Тодор в Копривщица, като взел разрешение за събитието лично от Вълко Червенков през 1951 година.…