Nobility Bg

Също като дядо си и баща си и той станал джелепин, доставчик и търговец на едър добитък за войската на Цариград, разказва д-р Ангелов. Според преданията, тримата развивали толкова активна търговия и стадата им били толкова неизчислимо множество, че докато минели покрай някое селище, се търкулвали три дни. Всеки един от тях е бил наричан “бератлия” и оставал неприкосновен за турците. Пенчо и баща му хаджи Лука обаче използвали дадените им от Султана привилегии и в годините преди Априлското въстание прекарвали със своите кервани между различната стока и оръжие за въстанието, свидетелствали панагюрците. Дядо ми Пенчо и целият му род Хаджидеянови са били изключително богати, разказва доц. Ангелов. Той твърди, че прадядо му никога не знаел с колко пари разполага, защото в къщата имало стая ­ съкровищница, в която жълтиците, които идвали от Турция, се изсипвали направо на пода от чувалите. Доцентът помни разказите на своята баба, че тя и децата в къщата много обичали да тичат върху купа от жълтици и да се крият в тях.

Пенчо Хаджилуков бил един от първите българи, които осъзнали, че за да има политическа свобода, трябва да има и духовна. Той държал да се премахне гръцкото влияние от нашата църква и в средата на 19 век със свои средства вдига големия храм “Свети Георги” в центъра на Панагюрище, защото освен джелепи в Хаджидеяновия род имало хаджии, вярващи хора, християни и училищни настоятели. Имам спомен, че навремето в тая църква на лично място имаше два трона на дарителите баща и син Хаджидеянови, за да сядат там, като дойдат на службата, разказва доцент Ангелов. По тая причина той днес твърди, че на практика Хаджидеяновият род е бил основен спонсор на Априлското въстание.

При провъзгласяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година Пенчо Хаджилуков е в първите редици на въстаниците. Той предоставя цялата си къща за сформирането на Привременно правителство. Дворовете и стопанските сгради през цялото време на 10-дневната Панагюрска република служат за оръжеен арсенал, интендантски складове и други цели. Именно тук, в скривалището на къщата, и Райна Княгиня довършва започнатото от нея знаме с помощта на Стояна Хаджилукова ­ жената на Пенчо. След освещаването на знамето в двора на Хаджилуковия дом народът, щабът и въстаниците правят тържествено шествие в града. След обиколката знамето се поставя над пътната врата на къщата, за да се знае, че тук заседава Привременното правителство, разказва доцент Ангелов. На 22 април в двора на къщата, в присъствието на Бенковски, Бобеков и членовете на привременното правителство, заедно с ликуващия народ, е провъзгласена свободата. Седем дни по-късно резиденцията на Хаджилукови е бомбардирана от турската артилерия и изгорена. Пенчо хваща Балкана заедно с четата на своя сродник и близък приятел воеводата Никола Илчев.

В Панагюрище след оттеглянето на въстаниците нахлуват озверелите турци, започват арести и изтезания за местните хора. Старците, жените и децата били затваряни в кошарите за овцете. Там били задържани и майката, и съпругата на Пенчо Хаджилуков заедно с двете им деца ­ тригодишния Лука и кърмачето Рада. Любопитна подробност е, че днес съвременна и пряка наследничка на Рада е Алиса Софиянска, а на Лука ­ Любен Ангелов и дъщеря му Анжела.

Прадядо ми се включва във въстанието, въпреки че бил толкова богат, затова днес ние нищо нямаме, казва днес наследникът му д-р Ангелов. Къщата още тогава била срината до основи от войските на Хафуз паша, а имуществото му разграбено, имотът разорен. След неуспеха на въстанието Пенчо Хаджилуков и Никола Илчев бродят още известно време в Балкана, но понеже турците били по дирите им, те се скриват в една плевня в село Поибрене. При тях идва някакъв селски ратай, на когото казвали Цървула, защото ходел само с по един скъсан цървул на краката си. Двамата воеводи решават да му се доверят и му предават пълните си с жълтици кесии със заръката да ги пази и да ги предаде на съпругите им, ако нещо се случи с тях. Изкушен от многото пари, беднякът ги предава на турците. След неравно сражение четата е заловена и всички до един са обесени в местността Пилеково усое в землището на село Поибрене. По-късно телата им са накълцани на парчета от турските ятагани и разхвърлени в местността. Селяни ги събрали и ги погребали там. Легендата разказва, че след Освобождението предателят Цървула с кървавото злато си купил воденица, която народът с проклятие наричал Червената воденица, за да напомня, че е направена с кръвта на българските четници, загинали за свободата на България.