Nobility Bg

Най-много мрази предателите и подлеците. Казва, че на никого не сваля шапка и компромиси със себе си не прави, защото такива са били предците му и такъв ще бъде винаги. През много перипетии е минал, но не се е променил. Спасение намира в чувството си за хумор. Това е визитната картичка на Иван Татарчев, ексглавен прокурор на Република България, настоящ юрист на свободна практика и заклет ерген.

Произлизам от патриотична фамилия, която ме задължава да спазвам това, което е било принцип за нея. Братът на моя дядо по бащина линия - доктор Христо Татарчев, е основател на легендарната ВМРО и председател на нейния пръв национален централен комитет през 1893 г. в Солун. Изпращан е в Диарбекир. До края на живота си се бори за свободата на българския народ в поробената част от Македония.
Дядо си Михаил Татарчев не познавам - убит е през 1917 година. След влизане на българските войски в Македония той е назначен в родния град на моите предшественици Ресен - между Битоля и Охрид. Застрелян е с 6 куршума от упор от сърбоман.
Чичо ми, доктор Асен Татарчев, който е моя пътеводна звезда в живота, е лежал в затвора. По-късно, през 1945-а, е осъден на смърт от скопските сърбокомунисти като "великобугарски шовинист". Присъдата не е изпълнена, но той прекара голяма част от живота си в най-жестокия затвор в Македония - Идризово, и скоро след като излезе, почина.
Дядо ми по майчина линия - Иван Крафти, е бесарабски българин от Болград. След идването си в България е председател на Окръжния съд в Пазарджик. Той е осъдил на смърт убийците на Алеко Константинов. След това е бил председател на Апелативния съд в Пловдив и накрая станал първият главен прокурор на България след Освобождението. Беше изключително честен човек и високоерудирен юрист", обяснява родословието си Иван Татарчев.
От този дядо, бесарабски българин, ексглавният прокурор е взел не само любовта към правото, а и името си. Малко известен факт е, че истинското му име всъщност е Светозар. Така го кръстили родителите му, когато се появил на бял свят. Дядото обаче завел дело и дал на внука своето име - Иван. Кръщелникът не посрамил професията, на която посветил голяма част от живота си, но за съжаление в младостта си не могъл да я практикува поради забрана. Бъдещият виден юрист Иван Татарчев започва кариерата си като каменоделец - невероятно, но факт.
"Баща ми не се занимаваше с политика, но беше патриот. Затова не ми позволи да се запиша в италианско училище, понеже сестра ми учеше там. Не можело в родолюбиво семейство двете деца да посещават чуждо училище. Това беше неговото разбиране. Преди 9 септември той работеше като чиновник в БНБ, след това започна като търговски представител в чужбина, но не можа да се задържи дълго, защото поради неприятности с някои от своите бивши ръководители непрекъснато го призоваваха запас. Стана застрахователен деятел в ДЗИ и там се пенсионира. След промените, макар че бяхме сравнително заможно семейство, изпаднахме в тежка криза. Не бях извършил престъпления, никого не бях убил, но произхождах от фамилия, която се считаше за реакционна. След като завърших висше образование в Софийски университет, не ми даваха да практикувам професията си. Затова пък сега с гордост мога да кажа, че съм един от строителите на центъра в София", обяснява Татарчев и допълва, че през неговите ръце са минали дяланите камъни за сегашния "Шератон", някогашния ЦУМ и партийния дом. На въпросните обекти е работил 6 години. След това благоволяват да му разрешат адвокатска практика в Малко Търново. За обучение или работа в чужбина естествено не можел и да помисли. Не му давали открит лист дори до Петрич, но често отскачал дотам нелегално. Оттогава е познанството му с Ванга, с която били много близки.
"По това време пророчицата беше обект на преследване - задържаха я, дори й нанасяха побои като измамница. Но по-късно я посети Людмила Живкова и отношението към нея се промени. Бил съм очевидец на учудващите й способности. Обикновено водех други, за да им гледа, и много малко сме говорили за мен. Един път само ми каза, че са имали намерение да ме изпратят в лагер, но ме е спасил някакъв възрастен човек. Не ми каза кой е той. И аз по-късно не разбрах."
До Малко Търново се пътува цяло денонощие, а в началото младият Татарчев едва връзва двата края. Но успява да си създаде положение. След големи усилия на баща му и на чиновници в Министерство на правосъдието с македонски произход го преместват в Разлог.
"Председателят на Окръжния съд беше нетърпима личност. Беше свикнал да му се кланят. Съдът представляваше жалка картина. Щом се опитваше да бъде оригинален и да каже някоя глупост, всички колеги се превиваха от смях, а щом се премени изразът на лицето му, те внезапно замръзваха", спомня си Татарчев. За десетте години в Разлог два пъти го лишават от права Прибира се в София наскоро след като почиват родителите му и се установява на адвокатска работа. До 1992 г., когато Висшият съдебен съвет го избра за главен прокурор със 7-годишен мандат. През това време Татарчев се прочува с македонския си характер, непоносимост към всякакъв вид въздействие и със забраната управляващите да се месят в работата му.
Ако някой го запита, как може да живее, след като никой политик не го обича, отговаря с прословутото си чувство за хумор, че предпочита да го обичат жените. Татарчев не се е женил никога по две причини - първо, като идеен противник на брака не смята, че подпис може да свърже двама души. Второ, според него се женят тези, които не са имали много жени. На него никога не са му липсвали, поставя ги на пиедестал и сега. В момента ексмагистратът живее с приятелката си Лилия. Тя полага грижи за него и домакинството и го превозва до съда. Самият той има книжка, но през живота си не е хващал кормило. Няма и желание. Сестра му Констанца от много години не е в България. Тя е филолог и дълго преподавала на британците английски език, без да разберат, че е българка. Има дъщеря и три внучета. Идва си веднъж в годината и с брата се поскарват, защото като по-голяма с една година се опитва да му дава съвети, за които е твърде късно. Доскоро член на семейството беше котката Михаела Дошла сама от улицата в късна нощ навръх Архангел Михаил. Стопанинът й е силно привързан към нея заради предаността й. В трудни моменти, когато е опериран на хиляди километри от България, тя се мята като луда. След смъртта й му подхвърлят пред вратата друга котка. После разбира, че има и съучастници. Лилия и колеги направили заговора, защото решили, че без Михаела може и той да си отиде от мъка. Ксения е улична подобрена, а стопанинът й е председател на националната фондация за защита на животните. Смята, че бездомните кучета също имат право на живот и кметовете треперят от лютите му закани. Всяка сряда Татарчев участва в правно предаване на Нова телевизия. Търсят го за защита от цялата страна. Казва, че е пропътувал света и от САЩ до Швейцария няма по-прекрасна страна от България. Съжалява, че поради слугинската политика, която са водили и водят управниците, тя ще се превърне в обикновена колония.