Nobility Bg

Учен, преводач, учител, просветен и културен деец, мост между две епохи, академик Анание Явашов е един от малцината образовани българи, които поставят основите на новата държава в образователно, научно и културно отношение." Така започва монографията, посветена на живота и делото на енциклопедиста, написана от неговите ученици в Разград. Запленени от размаха на личността му, мнозина свързват името Явашов само с достиженията на търсещия му дух. В Разград обаче не са малко хората, за които неговата фамилия е символ на родова памет и широки разклонения у нас и по света, свързала в едно славата на няколко епохи.

За първи път разградчани чули за рода Явашчооглу, когато през 40-те години на ХIХ век Иван Явашчата се преселил от Дряновския Балкан в прихлупена къщичка на разградския "Варош". В многолюдната фамилия на абаджията седмото дете било наречено Анание. Било му отредено да наследи бащиния занаят. За да държи както трябва иглата и напръстника, малкият прекарал детството си със завързани с конци пръсти на ръката "Като гледах как канапът реже детските пръстчета, сякаш игла в сърцето ми се забиваше", разказват за това време роднини на бъдещия академик. Момчето обаче никога не се поблазнило от мисълта да стане занаятчия. Теглели го науките, но младият Анание може би никога нямаше да открие пътя към познанието, а българската научна мисъл щеше да остане без него, ако голямата му сестра Анастасия не тропнала с крак пред баща им да освободи момчето от фамилната предопределеност. Будната жена, омъжена за състоятелен човек, сама поела издръжката на брат си в Болгарската гимназия, а успехът в училище, който младият Явашов показал, умилостивил упорития му родител. Така след много колебания старият Явашча склонил да издържа сина си в Пражката политехника. Когато през 1884 г. 34-годишният левент се върнал в Разград, той довел със себе си красивата Анна Трунечек. Двамата били чудна двойка - той с диплома по индустриална химия, тя възпитаничка на немския университет в Прага. "Бяха гледка, извънредна за Разград - турски град, който 6 години след освобождението не беше виждал по-добро културно зрелище. Млади хора, по европейски облечени, под ръка хванати, вървят по калдъръма на "Вароша" и разговарят на чужд език. Чуехме ли тропот на обувките им, излизахме на пруста да ги гледаме", спомня си Стефка Костадинова. Анна Явашова била първата жена, свирила на пиано в Разград. "У тях се слушаха звуците на рояла цял ден", спомнят си съвременниците им. Никой в Разград не би могъл да си представи следващите 5 десетилетия обществен и културен живот в града без достолепната осанка на Анание Явашов. Назначен за директор на петокласното училище, той скоро става шеф на първата в града гимназия. Впоследствие оглавява училищните инспекторати на Разград, Добрич, Варна и София. Става сторонник на идеята в България да се строят модерни, хигиенични училища. Липсата на научна литература и квалифицирани педагози не го плаши. Сам превежда и адаптира европейски учебници за нашето образование, съставя помагала по естествени науки. В свободното си от педагогически занимания време изследва флората и фауната в Североизточна България. Слага началото на първите археологически разкопки край Разград и пръв открива руините на древния римски град Абритос. Той е българският учен, описал за първи път мюсюлманската гробница Демир баба теке край Исперих. Оглавява обществен комитет за строеж на читалище в Разград, създава първата в града обществена библиотека. Превежда и издава агротехническа литература в помощ на българските земеделци. Току-що избран за член на Българското научно дружество (днешната БАН), Явашов посещава свои роднини. Вместо честито младият учен чува да му казват: "Ех, Анание, много си чел, писал, учил. Ама занаят не хвана. Да беше послушал баща си, абаджия да беше станал." На което бъдещият академик с усмивка отговорил: "Ядох аз попарата на абаджийството, ама не беше ми по сърце И с учителството мога да храня децата си, и всичките тях ще ги изуча." Паметен за Разград остава денят, в който през 1933 г. разградската мъжка гимназия "Екзарх Йосиф" се сдобива със собствено знаме. В деня на светите братя Кирил и Методий право да освети пряпореца получава нейният създател и пръв директор Анание Явашов. Болният тогава 78-годишен академик дошъл на тържеството, прикрепян от колеги учители. На следващата година церемонията със знамето се повторила. В този ден разградчани виждат за последен път именития си съгражданин. На следващото утро градът научава вестта за неговата смърт.

8 деца се раждат в дома на Анна и Анание Явашови. Тяхната поява на бял свят е отбелязана в семейна библия, съставена от бъдещия академик. По време на войните от 12-а до 18-а година семейството загубва един от четиримата си синове - Борис. Сломеният от скръб баща обикаля бойните полета, за да открие гроба на момчето. Още 14 наследници на стария Явашчооглу - деца на брата и сестрата на Анание Явашов, оформят голямото родословно дърво на фамилията. Всички момчета получават европейско образование, момичетата знаят езици, свирят на различни музикални инструменти. Клон от голямото семейство е и художникът авангардист Христо Явашев - Кристо. Артистът, разнесъл славата на Явашовия род по цял свят, е издънка на стария учен енциклопедист, а брат му - артистът Анани Явашев, пък е съименник на прочутия си дядо.