Nobility Bg

"В последните години българката започна да ходи на гинеколог, но все още има какво да учи в тази насока. Здравата жена трябва да се преглежда на всеки две години. Успоредно с това е задължително да прави и мамографски прегледи, за да се избегне предраковото и раковото състояние на млечната жлеза", твърди известният учен.
Професорът е работохолик. Работният му ден започва от 7 часа сутринта и трае често до 19 вечерта. Д-р Карагьозов е началник на оперативната гинекологична клиника и е заместник-ректор по лечебната част в Медицинска академия. За него си спомнят много благодарни пациентки, а други, които се борят за живота си, желаят да бъдат лекувани от авторитетния лекар. Професорът не се оплаква от многобройните си ангажименти. Дори толкова е свикнал с тях, че когато остане по-свободен, се чувства неудобно.
"Моят баща д-р Илия Карагьозов (1903-1991) беше акушер-гинеколог цели 40 години, разказва докторът. Той бе началник на акушеро-гинекологичното отделение на Окръжна болница в Русе. Отговаряше за здравето на жените от цяла Североизточна България. Често пъти са го будили през нощта, за да отиде в болницата и спаси живота на някоя пациентка. Все още от Русе, Силистра или Разград ми се обаждат възрастни жени, които твърдят, че са благодарни завинаги на баща ми. Не зная откъде идва у него любовта към акушерството и гинекологията, тъй като баща му, дядо ми Дончо, беше учител. Прадядо ми Илия пък е бил търговец. Коренът ни е от Копривщица." Прадядото Илия е бил четник в четата на Бенковски. По-късно, след Освобождението, той дарява дворното си място на общината в Копривщица. На мостчето в неговия имот е пукнала първата пушка, дала началото на Априлското въстание.
Илия Карагьозов не скъпи средства и праща сина си Дончо да специализира педагогика във Франция. В началото на миналия век става учител в Ботевград и Правец. След като се пенсионира, се премества да живее в София. Децата на Дончо - Илия, Рачо и Анастасия - имат от малки влечение към хуманитарните науки. Илия става гинеколог. Рачо е дългогодишен съдия в софийските съдилища. Анастасия завършва право и се отдава на адвокатска практика. Краят на трудовата й кариера е като заместник-директор на Института по българистика към БАН.
Рачо и Анастасия се радвали на успехите на своя брат Илия, който учи медицина в Загреб и специализира акушерство и гинекология в "Майчин дом", София. След като спечелва конкурс за началник на отделение в Окръжната болница в Русе, от 1930 г. той се преселва в града и поема най-тежките случаи от цяла Североизточна България.
Жена му Иванка е филоложка и му ражда двама сина - Антон (1928 г.) и Илко (1940 г.). За съжаление красивата и нежна съпруга умира твърде рано, през 1954 година. Тогава Антон е на 26 години и вече е определил своя път в живота. Илко е само на 14 години и за него д-р Илия Карагьозов намира подходяща гувернантка.
"В големия ни русенски дом дойде г-жа Клементина Березинска. Тя беше австрийка, омъжена за руски белогвардеец. Беше и икономка - въртеше цялата къща. Безкрайно честна жена. С нея имахме "политически" спорове. Аз бях възпитан в пионерската организация. Често й говорех с разни клишета за Павлик Морозов или за Тимур и неговата команда. Съвсем аргументирано Клементина ме разубеждаваше да не помня глупости, защото няма да ми потрябват в живота. Някъде през 1958 г. г-жа Березинска ни напусна, тъй като замина за Австралия, където нейната дъщеря Олга беше сключила брак. Постепенно писмовната ни връзка изтъня. Може би добрата жена и дъщеря й бяха починали. Благодарен съм й, тъй като тя беше до мене в най-опасните ми юношески години.
Тогава в Русе нямаше наркотици. Бандитизмът и хулиганството не бяха на мода. Градът на моето детство беше един спокоен, патриархален оазис. Хората се познаваха и поздравяваха. В Русе имаше опера, театър, симфоничен оркестър. Сред русенци кипеше артистичен живот. От всяка трета къща се разнасяха звуците на пиано или на цигулка. Мама държеше да стана пианист. И досега в дома си имам едно старо пиано, което мисля да завещая на своята внучка Стефка. Разбира се, аз не можах да стана пианист, както искаше мама. Научих се да свиря само Първи концерт за пиано и оркестър от Шопен и спрях. Мама имаше към мен и към брат ми Антон една голяма молба - да станем добри хора. Мисля, че и двамата успяхме да постигнем това."
Д-р Антон Карагьозов завършва медицина в София. После работи 6 години като завеждащ Окръжния онкологичен диспансер в Русе. Неговата специалност е онкогинекология. Антон спечелва конкурс за асистент в Университетската акушеро-гинекологична клиника. После става доцент и оглавява онкогинекологичната клиника в Националния онкологичен център.
Брат му Илко го настига, като завършва медицина през 1965 г. и печели конкурс за асистент в университетската клиника в "Майчин дом". През 1987 г. той защитава докторска дисертация, а през 1991-а става и професор. Втората специалност и на Илко е онкологията. Подобно на брат си и той е автор на десетки монографии, между които "Генитален флуор", "Урогенитална трихомоноза", "Генитални инфекции с човешки папилонен вирус" и др.
Трудовете на двамата лекари Карагьозови са признати от международни учени, сред които имат много приятели.
Професор Илко Карагьозов не обича да разказва за постовете, които е заемал - директор на "Майчин дом", а сега заместник-ректор по лечебната част на Медицинска академия. За него по-важни са резултатите от работата му. "В нашата професия лекарят трябва да бъде много издържлив.
Понякога адреналинът надскача ръста ми, но аз имам воля и издържам на всякакви рискови ситуации. При тежките кръвотечения в акушерството и при комплицираните случаи в гинекологията се боря не за здравето, а за оцеляването на пациентката. Оперативното акушерство и оперативната гинекология са стресови професии, но те ми дадоха много като практика и като възможност да дарявам усмивки на хората. Максимата на баща ми беше, че гинекологът трябва да има четири очи - две на лицето и две на гърба, тоест да бъде свръхвнимателен. Аз и брат ми възприехме неговата мъдрост, но имаме и своя: "Направи добро и го хвърли в морето!"
Голямата гордост на проф. Карагьозов е неговият син Илия, който върви по стъпките на баща си. В момента Илия е на 35 години и е завършил медицина. Взел е специалност акушерство и гинекология и сега получава втора - коремна хирургия. "Добър специалист и оператор", е кратката и строга оценка на бащата за д-р Карагьозов-младши. "В рода ни има и човек на изкуството - племенникът ми Илиян, който се занимаваше с дърворезба. Сега има собствен бизнес", разказва професорът.
Братята Антон и Илко Карагьозови обичат, когато са заедно, да слушат класическа музика и да си спомнят романтичния град Русе от детските им години. Често се ядосват за младите лекари, които са добри специалисти, но заради по-високо заплащане започват работа към големи фармацевтични компании. "От това губим всички!", разсъждават Карагьозови.
Понякога Илко споделя пред петгодишната си внучка Стефка как една мартенска вечер се е смъквал цяла нощ стъпка по стъпка от Черни връх. В мъглата попада на лавината между Комините, две връхчета надолу. Слизайки бавно по нея, той внимава да не събори снега под себе си, тогава щял да настъпи и неговият край. "Когато на сутринта разбрах, че съм се измъкнал от лавината, въздъхнах с облекчение. И в медицината е така - често един случай изглежда обречен, но с повече търпение и упоритост и с любов към живота на другия се постига желаното", твърди ученият.
Питам професора дали 5-годишната внучка Стефка, която носи името на баба си, го разбира, а той ми казва: "Детето е най-голямата ми гордост и е много интелигентно за възрастта си. Дано има отношение и към старото русенско пиано на дядо си!"