Nobility Bg

Досега нито у нас, нито на Балканския полуостров, а доколкото знаем и в Европа, не е имало експозиция с предмети от поклонничеството до Ерусалим и Синай, казва изкуствоведката Светла Москова. В изложбата от около 100 експоната са включени горе-долу всички популярни предмети, за които суетният български хаджия е хвърлял хиляди грошове из светите земи.

Историята на родното поклонничество е цяла приключенска приказка.Като всяка приказка (и като всичко българско) е малко наивна и не е съвсем в час по отношение на европейските духовни тенденции. Западноевропеецът спира да се интересува от божигробски проблеми още през ХIII век ­ след кръстоносните походи. Дори Еразъм Ротердамски прави на пух и прах хаджийството в цяла глава от книгата си “Възхвала на глупостта”. В същото време през робството българинът дава мило и драго, за да се окичи с титлата “хаджи”. Измерението на поклонничеството е като благородническа титла. Един вид баронска титла, както има такава в Западна Европа. За известния български етнограф Михаил Маджаров “титлата хаджия и хаджийка е като английското леди и сър”. И става така, понеже по нашите земи отдавна няма благородници, обществото само намира начин да си ги произведе. Изложбата проследява стъпка по стъпка ходенето по мъките, докато се достигне тази голяма цел. Пътуването до Божигроб не е било шега работа ­ обикновено е продължавало около година и не е струвало на бъдещия хаджия по-малко от 10 000 гроша. Изключително малко хора са можели да си го позволят, разказва изкуствоведката, запознала се покрай събирането на експонатите с живота на десетки хаджии от Пловдивския край.

Самото пътуване е било половин околосветско пътешествие за ония времена и тогавашните транспортни средства. Преди да стигне Ерусалим за Великден, бъдещият хаджия е живеел най-често месеци в Цариград, Александрия и Кайро. По време на тези си престои българинът е правил и най-интересните си открития за другите народи и техните обичаи. От спомените на нашите хаджии е известно, че

едно от големите казина, разположено сред портокаловите градини извън Александрия,се държи от копривщенци. По същото време ­ преди 130 години, най-прочутата гилдия в този красив египетски град е на българските млекари и търговци абаджии. Пак от пилигримството из светите места се разбира, че нашенци се преуспели търговци на роби и оръжие в Судан и Етиопия. Българинът дотам привиква с пътуванията из тези екзотични страни, че още през 60-те години на ХIХ век почти не му правят впечатление такива морални проблеми, непривични за нашите земи, като робството например. Хаджиите Дончо и Иван от Копривщица дори спорят да купят ли, или не две черни судански момичета и да ги внесат като слугини в родния си град. Цената им била “само 30 000 гроша”. Отказват се, защото хаджи Иван казва: “Какво ще ги правим утре, когато полудеят за женене? Няма ли да си вземем беля на главата?”

Нашенците обикновено не са се ограничавали само с посещението на Ерусалим и Витлеем, но почти винаги са обикаляли пирамидите в Гиза и другите прочути туристически обекти в Египет, казва г-жа Москова. Пътуването дотам, а после и до Палестина е било с кораб. От документите, които са запазени, се разбира, че българските хаджии обикновено пътуват от Александрия до пристанището Яфа, което е неудобно за акостиране, и често по време на буря са загивали всички поклонници, смята тя.

Голямото харчене на грошове за купуване на реликви започва с пристигането в Ерусалим. Повечето предмети в изложбата “Хилядолетното православие в Пловдив” са точно такива хаджийски сувенири. Ходещият до Ерусалим освен всичко друго е имал и моралното задължение да донесе

армагани на всичките си близки и приятели.Купували са се най-различни неща ­ от малки дървени кръстчета и картички с библейска тематика до най-скъпата реликва в Светия град ­ покривалата с щамповани картини ­ така наречения “ерусалим”, който е струвал до 1000 гроша, разказва г-жа Москова. Този най-скъп предмет е служил за украса в дома на хаджията само по Великден. В изложбата ще бъде показан един екземпляр. Страстта на българския поклонник към тези покупки е била толкова голяма, че обикновено са се събирали на връщане по 5-6 товарни волски коли, пълни с подобни предмети.

Един от най-ценните експонати е книга на гръцки от 1787 година. В нея има чертежи на църквата на Божигроб, както и на всички палестински забележителности. Друг интересен сувенир е тесте отлично отпечатани ерусалимски картички, които са се продавали със специална лупа за разглеждането им. Най-ценното от хаджилъка обаче си остава

индулгенцията, подписана от ерусалимския патриарх,която удостоверява, че човекът е бил на Божигроб по Великден. На изложбата ще бъде показана индулгенцията на един от собствениците на “Гюмюшгердан”. Много пари са се харчели в Светия град, защото дори най-малката църковна услуга е струвала много пари и се е заплащала на гръцкото духовенство. Въпреки всичко тогавашният българин е мислел, че с хаджилъка се прочиства духовно и отива директно в рая, смята г-жа Москова.

Посрещането на завръщащ се от Божигроб хаджия е било цяло събитие. Половината град се е събирал да го поздрави. И така, закупилият от Ерусалим благородничество получава на родна земя и уважение. И думата му тежи винаги повече от тази на нехаджиите.

Пак по български ­ дай 10 000 гроша и си натовари две магарета с уважение. Така става, разбира се, и във всички останали страни, където липсват традиции и наследствена “синя” кръв.