Гербовете на България - още за лъва
Виолета Велиkова-Кошелева, сп. "Европа 2001"
Гербовете на България в западноевропейските гербовници и в славянската литература се различават по вида на хералдическите фигури, на щитовете, короните, мантиите и т. н.
Всички тези елементи изграждат пълната композиция на герба, която при липсата на държавност и съответен регламент се интерпретира свободно в зависимост от целите на автора и неговите познания. Например в ръкописа на Кориенич Неорич от 1595 г., както и в други интерпретации гербът на България е представен не с царска, а с антична корона. В друго изображение, поместено в Дубровнишкия кодекс от 1764 г., лъвът е върху френски щит, увенчан с шлем с пера и с кралска корона.
Подобно решение с шлем над щита, украсен богато с щраусови пера, съгласно хералдическите изисквания на времето, има фамилният герб на графовете Киркович. За българския им произход напомня лъвът с ятаган в ръка. Те са въведени в графско звание за големите им заслуги в борбата срещу хабсбургската монархия на страната на Ференц Ракоци. При личните и фамилните гербове спецификата се определя от ранга, занятието, местоживеенето и предпочитанията на авторите.
Изображението на лъва е най-характерната фигура в българската хералдика, но заедно с него в периода от ХV до ХIХ в. се срещат и други символи. На герба на българската благородническа фамилия Българин-Соколпланински е изписан сокол. Бикът като хералдически знак е използван в герба на благородната фамилия Соимирович. Козелът е символ в гербовете на семейство Парчевич. Освен това се срещат звезди, луна, вода, море, река, както и бягаща хрътка.
Хералдиката на южнославянските народи - българи, сърби, хървати, словени и далматинци, започва своето развитие през ХVI в. с ръкописния гербовник на Кориенич Неорич, който е препис от загубен ръкопис, предназначен за адмирал Петър Охмучевич. Основен хералдически символ на показания в книгата български герб е изправеният на задните си крана коронован лъв в ход на дясно.
Хърватският писател Павел Ритер-Витезович (1650-1713 г.) в своята книга "Стематография", отпечатана в Дубровник, за първи път показва гербовете на областите на България - Мизия, Тракия, Македония и Дардания (Северозападна Македония и част от Албания и Косово). Написана на непознатия за славянските народи латински език, тази книга не добива широка популярност. Подобна съдба, поради ограничения кръг на католическата общност в Българско, има и едно изображение на герб от корицата на преведена богослужебна книга (1643 г.) от българския историк и политик Петър Богдан Бакшев, католически епископ на София.
Допълнена и преиздадена от българина Христофор Жефарович през 1741 г., "Стематография" на Витезович е широко разпространена в българските земи и играе много важна роля в борбата на славянските народи за национална независимост. Книгата съдържа 54 листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията на гербове, царе и светци, както и няколко поетични текста. Някой от преписите на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски са придружени с рисунки на българския герб, прерисувани от "Стематография"-та. Близо осемдесет години след написването на "Стематография" темата за принадлежащите към българското царство области се разработва в преписа, направен от рилския монах Паисий под заглавието "Болгарскаю землю на четыри части се разделюва". Изброяват се областите и всички селища в тях, с което се показва етническата цялост на България.
В така наречения Ахтаров сборник от 1842 г. наред с цените на различни видове стоки, гръцко-български речник, съкратен препис на "История славянобългарска" са включени прерисувани гербовете на България и Турция. В Славейковия препис на Паисиевата история са прерисувани 12 герба, сред които и българския с четирите области. През 1845 г. в третия Търновски препис на историята отново са прерисувани всички гербове и образи на царе и светци.
Повече от век и половина за българските живописци книгата на Жефарович предоставя материали за изписване на образите на царе, светци и гербове. Дори и след освобождението от турско робство влиянието на книгата се запазва. Така например през 1878 г. в иконостаса на Рилския манастир Никола Ив. Образописов рисува славянските гербове.
Изображението на лъва от гербовете на България в западноевропейската и славянската хералдика се превръща през ХVIII и ХIХ в. в символ на волята на българския народ да извоюва националната си независимост.
Публикуваният в "Стематография"-та герб става първооснова за разработката на националния ни герб след освобождението от турско робство.
