Nobility Bg

В последните 50 от тях роденият в Бургас в семейството на икономически бежанци от Чирпанско зам.-председател на Великото народно събрание и депутат от коалиция "За България" в настоящия парламент живее в историческия дом на своя тъст, българския държавник Кимон Георгиев - премиер на два режима, министър в няколко правителства, депутат в редица народни събрания, приятел, а впоследствие яростен опонент на царя. След брака си с най-голямата му дъщеря Мария през 1953 г. Гиньо Ганев намира тук истински патриархален уют и получава първите неоценими уроци по държавност. Когато отвориш тежката дъбова врата на този дом, директно прекрачваш в историята, което в случая не е метафора, а самата истина. "Кимон Георгиев правеше срещите си преди всичко у дома", споделя Гиньо Ганев. Къщата помни много: от шинелите на цар Борис III и Дамян Велчев до пардесюто на Георги Димитров през всички тия дейци, които персонализират новата история на България. Защото делото на Кимон Георгиев преминава през всички най-сложни събития на българската политика. Името му стои близко до трите големи промени - 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944. Около тази маса се е ковяла историята". От антрето вдясно е кабинетът на бившия премиер.
Сега Гиньо Ганев живее тук със семейството на по-малкия си син Ивайло, преподавател в Техническия университет, и съпругата му Румяна, журналистка. Две и половинагодишният внук Гиньо Ганев Втори не се притеснява да кара автомобилчето си под историческата елипсовидна маса в хола, свидетел на драматични моменти от новата ни история. Около камината има подобна на иконостас дърворезба, дело на прочутите троянски майстори братя Камбурови. Изобщо елементите в този дом - икони, картини, мебели - издават фанатичен вкус към българската традиция.
Никой не е виждал Кимон Георгиев облечен неглиже, небръснат, без вратовръзка или по чехли. Същото се отнася и за Гиньо Ганев, твърдят близките му. Находчивото заглавие на първата му книга с крилати мисли, изречени в публичното пространство - "Гиньо Ганев style" - неочаквано се превърна в емблема на първото възможно приближение към образа му - на изискан салонен рицар, майстор на афористичната фраза "ала Оскар Уайлд", ценител на изяществото и стила. Модният спец Любомир Стойков посочва, че "гардеробът на Гиньо Ганев издава личност, която подбира дрехите със съзнанието за значимостта им като културна ценност". Изработените от плътни висококачествени вълнени материи сака и панталони в ненатрапчиви асфалтовосиви или миденотъмносини цветове, задължителната жилетка, култът към вратовръзките (над сто модела - "Тед Лапидус", "Живанши", "Пиер Карден", "Ив Сен Лоран", "Хуго Бос") или акцентът на лекото копринено шалче около врата, както и абсолютното съчетаване на цветовете в стила "тон в тон" определят артистичната консервативност на философията "Гиньо Ганев style" в облеклото.
Големият българовед Тончо Жечев в предговора си към книгата "Викове и шепот" (1998) твърди много проницателно:
"Липсата през продължителни векове у нас на аристокрация, на рицарство, на култура на салоните, на церемониалност са направили отношенията помежду ни твърде фамилиарни, недодялани, безцеремонни, груби. Всички страдаме от това, то ни наранява, често унизява и докарва до сълзи, но друго ние не знаем и не можем. В преобладаващите случаи отношенията помежду ни си остават варварски. Гиньо Ганев носи знак за опомняне на всички ни за преодоляване на това варварство, носи призив и стремеж към изтънченост на нравите и общуването. На много места той стига до естествена, ненасилена елегантност, мяра, вкус, празнична церемониалност."
Тук можем да откроим второто приближение към образа на Гиньо Ганев като един цивилизационен наставник в полето на публичната култура и парламентарния диалог, най-общо казано. Не всички знаят, че той най-настойчиво е канен на два пъти да заеме поста министър-председател, единия път след оставката на Андрей Луканов. И двата пъти Гиньо Ганев отказва, жертвайки личната си кариера в името на парламентаризма, особено първия път - с абсолютното съзнание за наистина историческата мисия на 7-то Велико народно събрание и с оглед на ролята му на негов фактически председател. Той справедливо преценява, че напускането му е немислимо, защото може да взриви изработването на конституцията и да доведе до предсрочното разпускане на парламента.
Много е важно кой говори, какво говори и как го говори, не се уморява да твърди вече три мандата депутатът Гиньо Ганев. Понякога това третото, как се говори, е най-важно, за да внушиш идеите, които искаш, допълва той. И продължава да дава нагледни уроци - и в пленарната зала, и в кулоарите, и с честите си появи на модни дефилета и на културни прояви - по общуване, по разбирателство, по толерантност. Уроци как да бъдеш лорд, а не коняр.
След трите си книги, "Гиньо Ганев Style" (1991), "Викове и шепот" (1998) и "Парламентарен говор и безмълвие" (2000), илюстрирани все от първомайстора на новата ни политическа карикатура, художника Валентин Ангелов, сега Гиньо Ганев готви и четвърта - "Измислени цитати". В нея вероятно ще се открои още по-ясно и третото му лице, лице на истински поет, заключено в съкровената му фраза "Любимо време на тишина и текстове". Защото какво друго, ако не чиста поезия, са следните фрази и фрагменти от "Викове и шепот": "От далечината на раздвиженото море прииждат белите лодки на вълните."; "Капките са стъпките на дъжда."; "Повечето хора обичат зимата чрез това, което я опровергава: слънцето върху заледените покриви, топлината на стаята, кокичето, поникнало върху снега."; "Хората, които ви идват на гости с дълги гладиоли в ръце, са като копиеносци на учтивостта."
Всеки момент президентът Георги Първанов ще издаде указ за награждаването на Гиньо Ганев по предложение на Министерския съвет с орден "Стара планина" I степен - една достойна и заслужена награда за човека, който ни научи как отново да разговаряме, без да крещим.