Nobility Bg

Завършила е дърворезба, специализира във Франция моден и театрален костюм и познава дрехата във всичките й аспекти - от конфекцията през абитуриентските облекла до експортните колекции за някогашния СИВ. Била е дизайнер в ЦНСМ и "Рила", станала е доцент в НАТФИЗ, а сега е в театралния колеж "Любен Гройс". Сред сценичните й върхове са костюмите за балета "Спящата красавица" и пиесата "Добриот доктор" в Македония. Но както казват, талантът не идва от нищото.

"Преди 18 години в централния ресторант в Ловеч се честваха 250 години на Войниковия род. С него съм свързана по линия на майката на баща ми. Признавам, че имам пропуски в знанията си за моите предци, но това е естествено - нали преди 10 ноември беше задължително да си от бедно работническо семейство. А нашият случай не е такъв", разказва Мария Блажева и разгръща семейните албуми, пълни с всякакви чудесии. Прабаба й Теодора Войникова е завършила престижния американски "Робърт колеж". А нейният баща Никола и брат му Петко са писали Търновската конституция. Те са сред първите представители във Великото народно събрание.
Оттук фамилията е пълна с потомствени депутати, оставили трайна следа в историята ни. Последният от тях доктор Петър Петров е в 36-ото народно събрание.
Теодора Войникова има трима братя. Двама от тях - юристът Петко и филологът Иван, са завършили съответно в Женева и Русия и са депутати в няколко парламента. Третият брат е генерал Войников. Той се оженва за дъщерята на Михаил Маджаров - последователно министър на съобщенията, войната и пълномощен в Петербург и Лондон. Овдовява, когато през 1944 г. пада бомба върху къщата им близо до Канала и министърът загива заедно с дъщеря си.
"По тази линия сме роднини с писателката Ана Каменова и оттам с актьора проф. Петър Петров, който се оженва за една от внучките на Маджаров - вече покойната леля Михала.
Едно време стремежът на заможните българи към наука е бил много голям. Няма да забравя как, като завършвах гимназия, баща ми каза: "Ако ти не влезеш в университета, ще си първата от пет поколения насам", нищи брънките на родословието си художничката. Неин прадядо по бащина линия е Георги Бочев, брат на Стоян Бочев - председател на акционерно дружество "България" и един от създателите на Ротъри клуб Неговото потомство се свързва с министър-председателя на България Георги Кьосеиванов. Теодора Войникова се омъжва за Стоян Джоков - заможен търговец. Неговият племенник Стефан Пейков е собственик на една от най-представителните сгради на бул. "Цар Освободител". За нас е известна като сградата на Минералсувенир. Съпругата му Теодора Пейкова е литераторка, издателка и първата модистка в София в началото на ХХ век. Докато Стефан Пейков е следвал право в Белгия, тя е учила мода.
Когато се връщат, Пейков става собственик на най-модерната печатница в България по онова време "Книпиграф", а Теодора издава поредица от дамски списания, сред които "Икономия, мода и домакинство". Освен че била страхотно красива, играела тенис и свирела на пиано, тя е първата жена у нас, карала автомобил. С тези си занимания влиза в хайлайфа на страната. Блажева вади следващата снимка от албума, която е истински шедьовър:
"Майка ми има леля с особена съдба. Тя се казвала Кети и била ненадмината красавица. Играе в няколко филма за Холивуд, снимани у нас, от средата към края на 20-те години. Предлагат й договор да замине. Но на актрисите тогава не се е гледало с добро око и тя се разминава със славата. Баща й, търговец на дантели, я омъжва набързо и насила за дядо Атанас. Той е комендантът на Русе и е възстановил целия театър преди 9 септември. Инициатор е на редица спогодби за търговия с Виена по Дунав. Въпреки че е интелигент и благороден човек, Кети много страда и никога не го обиква."
Фамилните хроники предават още една интересна случка. Баба Весела, майка на бащата на художничката, има първи братовчед, оцелял от катастрофата с "Титаник". Той пътувал при пасажерите в трета класа и не можел да плува. Но гледал, че всеки път, когато спасителната лодка е най-далече от носа на кораба, хората успяват да скочат в нея. Така изчислил параболата, уцелил лодката и се спасил. Днес роднините на худ-ожничката са политици, изтъкнати юристи и доктори. В това отношение и родителите й не правят изключение. Бащата Стоян Бочев, е инженер, следвал е висша математика при акад. Обрешков, занимавал се е с научна работа. Майка й Павлина била проектант. Години са работили в Алжир. Там е расла по-малката сестра на Мария.
Не по-малко прочут е и свекър й Иван Блажев, който завършва скулптура през 1956 г. и още от началото тръгва с брилянтен старт. Известен е като ваятеля на Яворов. Негови са статуите на поета пред къщата музей в София, в Поморие и в Чирпан. А също на Иван Вазов пред църквата "Света София", в Сопот и Плевен, паметника на Вапцаров в Банско и много други. Умира преди няколко години от инсулт. Това наслагване не може да не се отрази на потомците - всички в семейство Блажеви се занимават с изкуство. Съпругът на Мария Людмил Блажев е автор на няколко монумента на Левски. Но големите му успехи са в малката пластика. Има договор до 2007 г. с канадска галерия, а негови творби са собственост на колекционери по цял свят. Синът Боян Блажев е живописец и преподавател в колеж. Дъщерята Сандра е десетокласничка в художествената гимназия. Преди дни семейство Блажеви подредиха първата си фамилна изложба в музикален център "Борис Христов".