Синът на Стефан Воронов е граф
Людмила Първанова, в-к "Стандарт"
Александър Воронов казва, че във вените му тече синя дворянска кръв, но пъпът му е хвърлен в театъра. Израснал е зад кулисите в Младежкия, на чиято сцена родителите му играят заедно в началото на 70-те.
Майка му Маргарита Пехливанова и до днес е популярна актриса, но сега името й фигурира в афиша на Сатирата. Баща му Стефан Воронов беше като че ли по-известен като звезда на българската естрада. Изпълнителят на "Суранайка" загина трагично в катастрофа през 1974-а, току-що навършил 29 години.
"Родът Воронови е от средата на XVIII век. Ние сме четвъртият му клон, притежавали сме големи имения в Казанска губерния и в Подмосковието", разказва Александър Воронов. 35-годишният актьор е слушал от леля си Наталия, че има и полска закваска, а някой от далечните им прапрадядовци получил титлата граф за военни заслуги. След Октомврийската революция прадядото Александър със съпругата си и майка си емигрират в Истанбул. Фамилната шевна машина "Зингер", която изхранвала семейството там, се предава като реликва в рода По-късно се установяват в България, а след 9 септември отиват в Париж. "Елена Воронова, сестра на дядо ми (също Александър), е била балерина в Софийската опера. Последното й турне е в Унгария и оттам тя директно заминава за френската столица. По-късно успява да уреди пътуването на майка си и баща си. Моят прадядо е погребан в "Пер Лашез" и скоро след смъртта му балерината и майка й заминават за Монреал, където тя продължава да упражнява професията си. Преподава класически и модерен балет. Известно време е била хореограф на Кралския канадски телевизионен балет.
Междувременно дядо ми Александър се жени за българка - баба ми Емилия. Традицията в рода е първородният син да се кръщава Александър. Изключение прави само баща ми Стефан, защото се появява след сестра си Наталия и носи нелегалното име на дядо ми, който като белогвардеец и "враг на народа" се укрива с фалшиви документи. Лагерът в Белене не му се разминава, но малко преди да го заловят от милицията, тайно присъства на раждането на баща ми - на 3 юли 1945 г.
Бъдещата естрадна звезда Стефан Воронов се изявява още в Строителния техникум "Христо Ботев". Съвсем случайно в "БИАД", откъдето "Студио 5" излъчва предаването на Вили Казасян "Микрофонът е ваш", го избутват да изпее френски шансон. Доколкото личи от запазените снимки, става дума за 1966 г. А в началото на 70-те неговите "Суранайка", "Стрели", "Дама Пика" вече са хитове. Слабичкият русокос и синеок чаровник притежава не един талант. Пее, рисува прекрасно, танцува и е отличен пантомимист. Когато се влюбва в красивата първокурсничка от ВИТИЗ Маргарита Пехливанова, решава да кандидатства актьорско майсторство - за да е по-близо до нея, а и защото е лудо ревнив. Сватбата им е фурор и за двете фамилии, неизвестно защо всички са против. За да избегнат разправиите, се женят тайно в Благоевград И понеже в събота общината не работи, кметът докарва зорлем служебното лице, което трябва да ги венчае. Те са обути в дънки, а Гошо Минчев свири на китарата си "Сватбения марш". Рок легендата, Богдана Карадочева и младоженците в онези години са неразделни. После Воронов го пращат по разпределение в плевенския театър, където Пехливанова вече играе, а през 1971-ва ги назначават заедно в Младежкия театър. Щастието им продължава кратко. Актьорът-певец загива нелепо през 1974 г. на връщане след турне на театъра във Виена и Братислава. Пътуват с бусче и той спи уморен на седалка до прозореца. Такава е последната му снимка, която колеги му правят минути преди катастрофата. В съня си дори не усеща смъртта. "Ние сме три деца Риби, родени на 8 март, все на бащи Раци от "Младежкия театър", казва Александър Воронов. Николай Бинев е роден на 5 юли. Неговият син Велизар също е роден на 8 март, само че е три години по-голям от Сашо. Джина, дъщерята на Владимир Смирнов, е родена също като Сашо на 8 март 1971 г. Като деца празнували задружно рождените си дни в театъра. Сега и тримата родители са покойници. "Когато е станала катастрофата, съм бил едва на три и половина години. Малкото, което си спомням от татко, ми е пред очите като на диапозитиви. Помня един бой от последното ни лято в Созопол. Избягал съм от къщата и съм отишъл при рибарите на кея. Търсили ме, настанала паника и изведнъж баща ми ме вижда събул сандалите и провесил крака във водата. Хвана ме за врата и ме шамароса. Помня също как ме учеше да казвам "Добър ден" и "Лека нощ" на френски. Много искаше да знам отрано езика, за разлика от дядо ми, който наблягаше на матерния и ме водеше на руска забавачка. Учудващо и за мен е, че си спомням тумбата колеги, които посрещаха баща ми при завръщането му от Канада в началото на лятото на 1974 г. Размахваха плакати. Между тях бяха Николай Бинев, Искра Радева, а татко си беше пуснал мустаци и носеше високи ботуши с катарами отстрани. Той е играл година и половина в "Роял мим тиатър" - кралски пантомимен театър в градчето Ниагара он да лейк. Там е бил по покана, за която съдействала и леля му - балерината. След неговата смърт трупата дойде в България, за да изиграе същото представление - "Алиса в страната на чудесата". А в сцените, в които той е участвал, изнасяха цветя. Подариха ми емблемата на техния театър - парцален клоун със звънчета който пазя и до днес." Синът, естествено, не присъства на погребението. Гробът е в Орландовци, в католическия парцел, близо до паметника на певицата Паша Христова. Лоша поличба е, че Стефан Воронов е трябвало да лети с нея на фаталното турне, когато тя пада със самолета и загива. Той остава в София, защото не го пускат от театъра, а когато разбира за катастрофата, едва не се блъска с колата, бързайки за Първа градска.
Александър Воронов завършва класическата гимназия и всички очакват, че ще поеме към медицината или правото. Избира ВИТИЗ, съвпадение е, че го приема преподавателката на баща му проф. Надежда Сейкова. Още като студент започва в Младежкия, който напуска по собствено желание през 1997 г. Само в постановката на Пинокио там е играл над 300 пъти. По-популярен е гласът му от филмовите дублажи на БНТ. Преди три години участва в хитовата серийна руска продукция "Турски гамбит". За ролята се явява на кастинг с руски език. Играе свързочник на полк, а режисьорът се шегува, че може и да не го дегизират, защото отвсякъде си прилича на руснак. Александър Воронов има 6-годишен син. Много хора очаквали, че ще го кръсти на баща си Стефан, но съпругата му Мирослава настояла да се спази традицията. От повторния брак на Маргарита Пехливанова с актьора Васил Бъчваров Сашо има брат. Оцелелият от лагера в Белене дядо Александър умира през 1983 г. от инсулт. До последния си ден работи като журналист в "Антени". Той е последният чистокръвен граф от рода Воронови.
"Баща ми е половин, аз съм четвърт, а синът ми осминка", шегува се Воронов-младши и добавя сериозно: "Все още се гордея, че съм българин, но съм убеден, че ако талант като баща ми се беше развивал в Русия, днес щеше са е световноизвестен".
