Nobility Bg

Неговият дядо по баща е пръв братовчед на възрожденеца. Константин познава рода си по мъжка линия няколко поколения назад. Той води своето начало от 1644 година. В него преобладават тежките търговци родом от Свищов. Онова, което ги обединява по дух, е добродетелта. Делата на всички Цанкови са свързани с Отечеството. С право фармацевтът твърди, че патриотизмът в многобройната им фамилия е наследствена черта.
Константин Николаев Цанков е от онези редки българи, които правят чест на нацията ни. Той е роден през 1912 г. в Свищов в семейството на крупния търговец и банкер Николай Константинов Цанков. Баща му има пет деца: Елена, Александрина, Теодора, Христо, а най-малкият е Константин. Момичетата завършват езикови колежи. От тях единствено Теодора заминава да живее в Тур, след като сключва брак с френския инженер Роже Мерсие. До края на живота си тя не забравя българските проблеми. Подпомага финансово Зографския манастир на Атон и следи за реставрацията на редица наши светини. Между Теодора и Константин съществува силна връзка. Затова през 1933 г., след като завършва първия випуск на Американския колеж в Симеоново, най-младият наследник на Николай Цанков продължава образованието си във Франция. В Страсбург Константин следва фармация. По това време негови добри приятели са редица известни личности. Съпругът на сестра му Теодора е съмишленик на генерал Шарл дьо Гол.
По-късно Константин се запознава с Жак Ширак, бъдещия френски президент. Двамата се срещат, водят разговори по редица актуални за онова време теми, а Константин го запознава с историята и природните забележителности на България. През 2000 г. Константин отправя до Жак Ширак изложение, в което защитава правото на българите да пътуват свободно по света без визови ограничения. Той призовава Ширак да съдейства на държавата ни за падането на Шенгенската стена. Константин Цанков е поклонник не само на френската история и култура, но и на френския футбол. През 1998 г. той прогнозира в писмо до Ширак, че "петлите" ще спечелят световното първенство. За своята вярна прогноза фармацевтът получава от внуците си Александър и Веселин, които живеят във Франция, юбилейна монета на френския национален тим.
Друг известен приятел на Константин е бил един от директорите на компанията "Кристиан Диор", човекът, който десетилетия наред отговарял за производството на парфюмите, химикът д-р Паяр. Дори д-р Паяр подарява на семейство Цанкови панорамна картина на Париж, която и днес се намира на видно място в техния хол.
В живота на Константин настъпва нов момент, когато той се оженва за юристката Екатерина Накашева. Тя е дъщеря на известния по това време не само в България, но и в чужбина фармацевт Панчо Накашев. По-възрастните софиянци помнят и до днес неговата добре уредена аптека на ъгъла на булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий". Накашев произвежда пръв в България таблетирания хинин. В работата му помага неотлъчно Константин Цанков. По-късно към двамата фармацевти се присъединява и Екатерина. Семейството таблетира първо в България и буровина, и сантонина. В аптека "Накашев" се произвеждат рецепти от цялата страна- сиропи, прахове, мехлеми, помади. Днес Константин казва, че понякога една тежка болест може да се излекува с много обикновени лекарства. Важни са само съставките и съчетанията. А Цанков знае как да се приготвят десетки илачи за различни неразположения. Аптеката на Панчо Накашев достига върха на своята слава, когато в нея започва да се продава прочутото лекарство за Паркинсон Bella bulgara. Негов създател е Панчо Накашев, който е родом от Щип.
През 1948 година аптеката е национализирана от комунистическата власт, а Константин Цанков е изгонен от София и е изпратен да работи като аптекар в гара Белово цели 20 г. Така един от най-достойните наследници на Драган Цанков, без да има някаква вина, прекарва най-творческите години от живота си далеч от София. Докато не е в столицата, за двамата му сина Николай и Панчо се грижи съпругата му Екатерина. Днес Николай Цанков е уважаван професор по медицина. Той е декан на Медицинската академия и шеф на катедрата по дерматология и венерология. Посочен е от ежегодния медицински справочник "Кой кой е ?", който се издава в Америка, за мъж на 2000 г. Другият син - Панчо завършва биохимия в Софийския университет. Прави интересни научни и документални филми в продължение на 20 г. От 1992 г. до 1996 г. е културен съветник в посолството ни във Франция. Панчо Цанков е бил и заместник-министър на културата. Преподавал е и режисура в Нов български университет. В момента е председател на Евро-българския културен център.
Уважаваният от много поколения българи фармаколог-енциклопедист Константин Цанков си спомня от разказите на своя баща за многолюдния им свищовски род и за първия братовчед на дядо му Константин - Драган Цанков. Всички в рода боготворели Драган и неговите братя: Константин, Антон, Георги, Иван и Стамат, които били търговци на едро. Братята на известния политик дават огромни суми за строежа на църкви и училища. Фармацевтът Константин Цанков казва, че между тях със своите културни интереси изпъква Антон. Той е от онези родолюбци, които подкрепят началото на българския периодичен печат.
Синът на Антон - Кирияк Цанков, продължава родолюбивото дело на своя баща. Издава в. "Тъпан" и в. "Балкан", а през 1876 г. е председател на Българското централно благотворително общество. След Освобождението Кирияк е дипломатически представител в Букурещ и управляващ Министерството на външните работи.
С видния род на Цанкови е свързано и началото на икономическото образование у нас. Един от братовчедите на Драган по бащина линия - Димитър х. Василев - подарява на Свищов 240 000 златни франка за учередяването на класическа гимназия, в която да се преподава и икономика. Така се ражда
първата търговска гимназия в България. В генеалогичното дърво на Цанкови е и неговата първа братовчедка Пауница, която е майка на Николай Д.Катранов. Пламенен патриот и поет, той умира рано, но става прототип за образа на Инсаров в романа на Тургенев "В навечерието".
Най-прочутият от фамилията Цанкови - Драган, за разлика от близките си не става търговец. Израства като политик, чиято многостранна дейност привлича още неговите съвременници. Свищовлията е водач на униатското движение у нас. Той е за отделянето ни от Цариградската патриаршия и за създаването на независима българска църква в уния с католическата. В Цанковия род се помни, че в навечерието на Връбница, 1855 г. Драган приема католицизма. Причината за това му действие е линията на руската дипломация, насочена към единство на православието под върховенството на Цариградската патриаршия. Отвратен от лицемерието на руските политици, Драган се превръща от страстен русофил в русофоб. Негови са думите, превърнали се днес в пословица: " Ни ви щем ни жилото, ни меда".
След 1878 г. Драган Цанков се издига до водач на Либералната партия и до министър-председател (1880 г., 1883-1884 г.). Той е и почетен член на БАН.
От политиката и от обществените си постове възрожденецът не натрупва никакви пари. С помощта на своите братя търговци той си купува малък едноетажен дом на тихата софийска улица "Парчевич", който единствено завещава на двете си дъщери. В момента той е в развалини.
Фармацевтът Константин Цанков си спомня, че чичовците му разказвали как в дома на "Парчевич", в късен следобед се събирали видни софиянци. Заедно с Драган те размишлявали върху новото време и новата политика, а по-късно играели карти. Цанков казвал, че не признава друг белег на превъзходство, освен добродетелта към Отечеството.