Nobility Bg

Професорът пази снимки и документи на предците си до шесто коляно и е начертал родословното си дърво на хартиено руло, дълго 30 м. Казва, че историята му е хоби и на тази тема може да говори даже повече, отколкото за секса. Колите, прелитащи по Цариградско шосе, са в пълен дисонанс с пасторалното настроение в дома му, намиращ се до хотел "Плиска". Седим в хол и докато съпругата му поднася кафето, се чудим откъде да започнем. Където и да бръкнем, излизат все хора, които са били на гребена на вълната.

"Току-що си дойдох от сбирка в Народната библиотека. През април се навършват 170 години от Велчовата завера и аз съм в инициативния комитет за възпоменателнота тържество", разказва проф. Бостанджиев и разпалено обяснява как търновският търговец Велчо Атанасов Джамджията и Георги Мамарчев - вуйчо на Раковски и кмет на заетия от руската армия град Силистра, организирали в Търновско заговора против турското владичество. Според плана въстанието трябвало да се разпростре в цяла България, но естествено, както става винаги у нас, се намерил предател и на 4 срещу 5 април 1835 година заговорниците са арестувани. Велчо е осакатен и полумъртъв е обесен навръх Разпети петък... На въпроса какво общо има той с това, професорът се усмихва загадъчно и разгръща 30-метровото руло на родословното си дърво. Най-отгоре е Велчо Атанасов Джамджията - негов три пъти прадядо. "Вероятно коренът му е в Килифарево. Имал е три брака. От третия си брак няма потомци. От втория брак със Зафири има пет деца и този клон на рода е огромен. Един от тях е Харалампи Джамджиев - първият български авиостроител. Аз съм издънка от първия брак на Велчо с Елена. Тяхната дъщеря Тодорица се оженила за Медникаров, кръстник на Петко Рачов Славейков. Двамата имат дъщеря Вангели Медникарова. Тя е моята прапрабаба, която се омъжила за Панайот Бостанджиев", разказва потомъкът. А откъде идва фамилията Бостанджиеви? Това е по-скоро прякор. Един от прадядовците имал някакво лозе, на което за табиет си посадил дини и пъпеши. На смях го наричали бостанджията. Търновци имат, изглежда, наследствен ген да се ровят в миналото си и да пишат спомени, заключава философски професорът и показва документи, на които Бостанджията се е подписвал като Бостанджоолу. Но да се върнем към Велчо, чийто паметник сега се издига в центъра на Търново. Според разказите на наследниците той е бил буен младеж. Скарал се с някакви турчета и избягал във Влашко. Там става търговец, прави състояние и вече години по-късно, подтикван от родолюбиви чувства, се връща в Търново. Тук разширява търговските си предприятия, има голям магазин за стъкла, откъдето идва името му Джамджията. Смята се за един от първите книжари, защото купувал от Русия славянска черковна литература и я разпространявал у нас, опълчвайки се срещу гръцкото влияние в българската култура. С негови средства е открито частно училище, а по времето на чумната епидемия през 1833 г. раздига дюкяна си и прави в него лазарет. "Чудно защо днес няма нито едно болнично заведение, книжарница или училище, което да носи неговото име. Това е човек с големи заслуги към България, който е забравен", възмущава се професорът. Не по-малка е и родата му по майчина линия. Тя е от Сеизови от Казанлък. Дядо му Михаил Сеизов е един от основателите на читалище "Искра" в града. После е сред първите учители и издатели на учебници в Търново. Има запазено и едно писмо от Стефан Стамболов, който го кани на партийно събрание след Освобождението. Вуйчо на майката на проф. Бостанджиев е Никола Лазаров - един от дейците на Българската екзархия, когото наричали Македонския министър. Наскоро професорът намерил писмото от Иречек до него във връзка с основаването на Софийския университет и го предал в архивите. В семейството на Бостанджиеви има още един сексолог - синът Румен Бостанджиев, тръгнал от студентския кръжок по сексология на баща си и станал известен колкото него. Той обаче живее отделно с втората си жена и децата от първия и втория си брак. "Аз се оказах по-консервативен. Женил съм се един път - за майка му, която също е психиатър и скоро празнувахме златна сватба", смее се професорът. Съпругата д-р Захарина Манолова е създател и вече 18 години ръководител на Телефона на доверието към БЧК - София. Бостанджиеви живеят с дъщеря си Стефка, която е специалист по комуникации на техниката. "Баща ми Панайот Бостанджиев имаше нерадостната съдба на всички юристи от онова време. След 9 септември го пенсионираха като прокурор във Върховния касационен съд и не му дадоха повече да работи. Аз пък в ученическите години прочетох "Половият въпрос" на Август Форел и се запалих по сексологията. Абсурд да ти влезе такава муха в главата по ония времена. Дори в съветската медицинска енциклопедия пишеше, че това е буржоазна лъженаука." Според професора две са основните дейности в човешкия живот - трудовата и сексуалната. Едната произвежда материалните блага, другата човека. Сексологията най-добре е развита в медицината и психиатрията, която специализирал. Заедно със съпругата си заминал за Карлуково, където младите лекари си поставили задачата да превърнат приюта за луди в болница. Школували занаята и на "Четвърти километър". Там през 1963 г. Тодор Бостанджиев основава първия кабинет по сексология в България, който прераства в цял сектор и който ръководи до пенсионирането си през 1984 г. Секторът е закрит и чак в края на миналата година синът Румен успява да го възроди отново в Александровска болница. "Българите са свръхсексуални, но за тях сексът винаги е бил тема табу. Именно затова и данните за сексуалния ни живот са твърде оскъдни. По мръсни вицове обаче сме първенци в Европа", смее се авторът на мащабния труд "Сексология", допълнен и преиздаден миналата година.