Nobility Bg

Талантливият Ненко-младши е завършил преди няколко месеца Художествената академия в София и в момента рисува стенописите на църквата "Света Петка" в столичния квартал "Орландовци". Над тях той работи от една година и половина. Твърди, че ще успее да ги завърши за храмовия празник, който е на 14 октомври. Амбицията на художника е да излезе от сянката на прочутия си род. Да стане известен заради творчеството си и заради това, което ще направи. Ненко споделя, че всеки на този свят идва с определена мисия и трябва да я изпълни.
Стенописите в църквата "Света Петка" са първата му голяма поръчка. Тя е строена в периода 1880-1885 година. Рисунките в нея са били правени преди 10 години и нямали никаква художествена стойност. Затова се наложило младият мъж да обработи стените и да ги подготви за зографисване. Ненко смята, че щъркелите, които са направили гнездо на купола на църквата, са добра поличба за неговата работа.
Мястото за храма е подарено от Петрана Гьорева, чийто гроб се намира в неговия двор. "Има такива хора, които обичат да даряват, каквото притежават, за да направят щастливи и другите, казва художникът. Такива безсребърници са всички от моя род. Баба ми Лиляна е подарила на държавата картините на дядо ми Ненко, а също така и техния дом на улица "Латинка". До този момент, обаче, до тях нямат достъп почитателите на Балкански. Къщата е заключена, а една от картините - "Лиляна" (1946 г.) вече е изчезнала безследно." Ненко-младши вярва, че рано или късно вратите на "Латинка" ще бъдат отворени за всички.
Тук, в тихите летни вечери, на двора, под черешата, се събирали приятелите на художника. Между тях били големият ни журналист и общественик Веселин Йосифов, оригиналният публицист и писател Серафим Северняк, поетът Димитър Методиев и др. Всички те споделяли помежду си своите творчески планове, разговаряли за бъдещето на България и разисквали актуални проблеми от ежедневието. Пред тях Ненко Балкански е обичал да казва често, че е достатъчно да те разбере един човек и "това да е собствената ти жена".
Действително Лиляна Балканска е тази, която художникът запознава първа със своите картини. Тя е и неговият "вечен", безплатен модел. През 1949 година Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Художникът познава бъдещата си жена от девойка, тъй като е бил приятел на родителите й - Тонка и Нико Просеничкови. Дори Лиляна му викала "бате Ненко". До годината на сватбата им семейството на Просеничкови преживява голяма трагедия. Тонка Обретенова Просеничкова, единствената внучка на баба Тонка и дъщеря на Никола Обретенов, е убита, заедно със съпруга си на 2 ноември, 1944 година, в първите месеци на новата власт. Нико и жена му стават обект на кървава разплата след донос. Всъщност Просеничков бил директор на русенската мъжка гимназия и направил забележка на един учител, който имал непристойно поведение и не криел от учениците си посещенията си в публични домове. Във фамилията предполагат, че именно учителят е написал след 9-и септември доноса, довел до гибелта на семейство Просеничкови.
След този разстрел от рода на баба Тонка оцеляват само двете й правнучки - Лиляна и Милкана. Няколко месеца след смъртта на родителите си от притеснение умира и Милкана. Лиляна остава съвсем сама. Тя преминава през комунистическия репресивен апарат. На 22 години има своя философия за живота, която й помага да оцелее. А тя е, че каквото и да ти се случи, трябва да запазиш оптимизъм. Лиляна е и тази, която продължава рода на баба Тонка по линия на нейните синове. От петимата сина на безстрашната русенка само Никола Обретенов има потомство - дъщеря му Тонка Обретенова, станала по-късно Просеничкова. Останалите - Атанас, Ангел, Петър и Георги - нямат деца. От грижи по близките си Атанас не успява да създаде семейство. Ангел участва в четата на Хаджи Димитър и е заточен в Диарбекир. Връща се в Русе, когато е преминал годините за женене. Петър загива при едно от сраженията в четата на Хаджи Димитър. Георги е заклан при подготовката на Априлското въстание като апостол на Сливенския революционен окръг. От Петрана и Анастасия - дъщерите на баба Тонка, само Анастасия има потомство - Захаринка. Детето се ражда след смъртта на баща си Захари Стоянов. Захаринка, която вече е покойник, е братовчедка на Лиляна Балканска. Нейната дъщеря живее в Хамбург.
В България Лиляна е единствената представителка на рода на баба Тонка. Подобно на своята роднина и тя никога не остава със скръстени ръце и е готова да помогне на всеки, който я потърси за помощ. Заедно със съпруга си Ненко Лиляна подарява през 1957 година на Историческия музей в град Русе черепа на Стефан Караджа, който се е пазел в семейството й. Баба Тонка успява да погребе като свой любим син обесения Стефан Караджа. След години тя прибира черепа му и в края на живота си го предава на сина си Никола Обретенов, а той от своя страна - на дъщеря си Тонка. Така реликвата стига до Лиляна.
Неслучайно синът на Лиляна и Ненко Балкански - Боян, който се ражда през 1949 година, завършва история, а по-късно специализира археология. Дълго време той работи като журналист във в. "Антени" и смята този период от живота си за изключително плодотворен. "Когато имаш за началник родолюбец като Веселин Йосифов, можеш да направиш много неща", казва днес Боян. Той си спомня за славните дни и години, прекарани в "Антени", за възрожденския дух, който царял в редакцията, за дългите часове, минали в интересни разговори с Веселин Йосифов. Според Боян, Серафим Северняк и Веселин Йосифов са хората, които са написали най-проникновените страници за баща му - Ненко Балкански.
Навремето двамата творци са карали Лиляна Балканска да им разказва за своя род, за онова, което историята не знае още за баба Тонка и нейното семейство. По традиция Лиляна и Ненко посещавали всяка година Русе, за да видят родния град на семейство Обретенови, музея на баба Тонка и своите близки и познати.
Днес внукът на Лиляна, Ненко Балкански-младши, ходи поне веднъж в годината в Русе. "Там всички са ни роднини, защото ни обичат", споделя младият мъж. Ненко обожава своята баба Лиляна и казва, че тя е права, когато го съветва да рисува, подобно да дядо си всеки ден - независимо в какво настроение е. Младият художник предполага, че баба му Лиляна ще остане доволна от стенописите, които рисува, тъй като им е посветил много време. "И това ще бъде особено щастлив ден в моя живот, казва Ненко, защото вярвам, че и дядо ми, който гледа отгоре, ще мисли като нея."