Прадядото на доц. Анда Палиева ни учил да пием бира
Людмила Първанова, в-к "Стандарт"
Историята на всяко семейство е сага, далеч по-интересна от телевизионните сериали, убедена е доц. Анда Палиева, зам.-министър на културата. Музиковедката със странното за българските ширини име е потомка на истински рицари и може да проследи родословието си чак до XVI век.
В изданието на бохемистите от Софийския университет "Чехите в България" прапрадядо й Милде подробно разказва историята на предците и четиримата си синове, дошли в България след Освобождението.
И до днес се пази копие от указа от 1542 г., с който Милде получили рицарското си звание заради храброто им участие в защитата на Виена срещу турците. Това обаче никога не е носело нищо особено за обеднялата чешка фамилия освен добрата репутация. Затова през 1879 г. един от братята Милде - Карел, току-що завършил техническа специалност в Пражкия университет, по съвет на професора си решава да замине за България заедно с други негови студенти - братята Шкорпил. Новоосвободените ни земи са истински Клондайк за чужденците. Шкорпил стават първите археолози у нас и дават името на днешното село Шкорпиловци край Варна, а Карел се установява в Русе и пише в писмо до останалите си трима братя в Чехия: "Идвайте насам, тук е земен рай!"
"Когато пристига, моят прадядо Франц е удивен, че българите не пият бира, дори не познават вкуса й, и решава да построи фабрика в Шумен, защото намира, че водата там е особено подходяща за производството й. Довежда жена си Алойзия и по-малкия си брат, чичо Себастиян, да му помага. Въпреки че започват с доста малък основен капитал, работата потръгва. Те се трудят наравно с работниците, грижат се за здравето и семействата им, а за самия град правят много нововъведения. За улеснение от височината, на която била фабриката, спускат теснолинейка. Наричали я с галеното име "Катеринката", разказва Анда Палиева.
Дядо Франц бил човек с широк замах, с усет за живота, бохем. Този вкус към виталното го носят всички в рода - и децата, и внуците, и правнуците, смята потомката. Разказват, че имал красива лирична връзка с една дама, на която купил вила край езерото Балатон. Това не било тайна за семейството. Дори едно от петте му деца - Андела-Паулина (Андулка), която се родила в България, но получила образование в католически пансион в Олмоц, често й гостувала. Доц. Анда Палиева носи името на тази Андулка, която й се пада баба.
В проспериращата днес фабрика "Шуменско пиво" зам.-министърката и роднините й нямат никакво участие освен няколко останали акции за смешни стотинки. Но паметната плоча на прадядо й Франц Милде и сега си е там. От уважение и обич местните хора не я свалили дори след 9 септември 1944 г. Когато настъпва моментът на одържавяването, семействата на братята Милде, които живеели във фабриката, трябвало за два часа да напуснат. Цялото им имуществото останало там, а работниците плачели на раздяла. Слава Богу дядо Франц умрял в края на 20-те години, преди да види унищожаването й.
Фамилията на Анда неслучайно съвпада с тази на известния музикант проф. Добри Палиев. С него тя има оплетено "двойно" роднинство. Двете братовчедки - дъщери на Себастиян и на Франц, се омъжват за двамата братя Палиеви - Добри Палиев (бащата на музиканта Добри Палиев) и Петко Палиев (дядото на Анда). И двамата са адвокати, родом от Елена. Дядо Петко Палиев е бил известна фигура сред столичните интелектуалци и депутат в Народното събрание през 30-те години. Бил е в кръга около Яворов. Той умира след национализацията през 1951 г., когато заради репресиите върху семейството получава удар. С Андулка имали двама сина и една дъщеря. Големият син е бащата на Анда Палиева доц. Божидар Палиев, кардиолог, създател и ръководител на клиниката по интензивна сърдечно-съдова терапия във Военна болница. Сега е 85-годишен, но продължава да пише статии и научни студии. Двете дъщери на Анда Палиева не станали музикантки. Биляна е културолог, а Бистра - историк. Голямата радост на зам.-министърката е 5-годишната й внучка Мира, а семейна черта е страстта към пътешествията. Въпреки натоварената работа в министерството доц. Палиева не е загубила връзката си със студентите в Консерваторията и продължава да преподава на дипломанти в катедрата по история на музиката.
Доц. Анда Палиева се вглежда с голям интерес и в историята на възрожденския род на своята майка Лили Вермут. Тя е художничка, тази година ще празнува 80-годишнина с юбилейна изложба. С бащата на Анда са разведени и носи фамилията на втория си съпруг. В малка биографична книжка г-жа Вермут също проследява рода си от Сливен до XVII век. Правуйчо й е известният възрожденски художник Димитър Добрович - първият българин с академично образование. Учил е рисуване в Италия, бил е съратник на Гарибалди и близък приятел с Паганини. Той има къща музей в Сливен, а много от творбите му са в НХГ. Неговата племенница е прабабата на Анда Иванка Проданова, която се омъжила за Иван Проданов -първия българин прокурор в Пловдив след Съединението. Тяхната дъщеря и баба на Анда била литераторка. Влюбила се в актьора от македонски бежански род Тодор Йорданов, избягала и тайно от семейството си се омъжила за него в Генуа през 1922 г. Тодор Йорданов е един от първите актьори в школата на Сава Огнянов и Кръстю Сарафов. От 20-те години до 1944 г. е бил интендант на Народния театър. След 9 септември е уволнен и зачеркнат от всички списъци - Съюза на артистите, Кинематографията. Живее до 87-годишна възраст и написва огромен албум със спомени и снимки от годините в театъра, които дъщерята Лили Вермут предава в държавния архив. Двете му сестри също са актриси във Варна, сред потомците им има изявени художници и музиканти.
