Бартер с костите на цар Самуил?
Константин Събчев, в-к “Стандарт”
Размяната на костите на българския цар Самуил срещу гръцки ръкописи все още е само идея. Това стана ясно след срещата между президентите на двете страни в София.
Според българския държавен глава Георги Първанов вече е проведен предварителен разговор. Подробностите не са въпрос на договаряне между двама президенти. Това може да стане между представителите на съответните институции. Би било добре да има подобни знаци, които да потвърждават готовността за общ прочит на историята, добави Първанов. Налице е първият положителен подход към проблема, заяви на свой ред гръцкият президент Каролос Папуляс.
Идеята за подобни размени бе обсъждана за пръв път през ноември 2004 г., когато държавният ни глава бе на официално посещение в Гърция. Тогава бе поставен и въпросът за връщането на “История славянобългарска” и на службеника на патриарх Евтимий, които се намират в Зографския манастир в Атон. Преди това Първанов поиска съдействие от Вселенския патриарх Вартоломей. Вариантът тогава бе България да предаде срещу костите на Самуил мощите на Вселенския патриарх Дионисий I, живял през ХVII век. Неговият обкован със злато и сребро череп се пази в Националния исторически музей.
Тогава обаче нито гръцкото правителство, нито патриархът се съгласиха на подобна размяна.
Сега срещу костите на цар Самуил ще бъдат предложени византийски ръкописи, които се съхраняват в Центъра за византийско-славянски изследвания “Иван Дуйчев” в София. По-голямата част от тях са евакуирани заедно с различна църковна утвар от гръцки манастири край Драма и Серес по време на Първата световна война. Те са били в обсега на артилерийския обстрел на противника, а някои дори са били засегнати от него. Съгласно българо-гръцката спогодба от 1964 г., с която се уреждат всички взаимни претенции, те вече са законна собственост на българската държава. След реставрация преди две години те бяха изложени в НИМ. Най-ценните са златна корона на охридски архиепископ, златоковано евангелие на Теофилакт и литийни и престолни кръстове, както и много икони.
Цар Самуил е бил погребан през 1014 г. в семейната гробница в патриаршеската църква “Св. Ахил” на едноименния остров в малкото Преспанско езеро, тъй като тогава Преспа е последната столица на Първата българска държава. Сега мястото е в територията на Гърция, близо до границата с Албания. За пръв път българи бяха допуснати да снимат гробницата на Самуил едва през 2003 г. Гробът му е открит през 1965 г. от гръцкия историк Николас Муцопулос, който съхранява костите на цар Самуил в Солунския университет “Аристотел”.
Според проф. Божидар Димитров там се пазят и костите на цар Гаврил Радомир и Иван Владислав. Идеята е те, както и костите на цар Михаил Шишман, който е погребан в църквата на село Горно Нагоричане, Македония, да бъдат препогребани в историческия храм “Свети 40 мъченици” във Велико Търново. Подобни замени не са рядкост между музеите по света, но се правят изключително на добра воля. Освен това не е ясно и какви ще са точно претенциите на гръцката страна. Във всеки случай разговорът ще се ограничи до тленните останки на Самуил, твърдят запознати. “История славянобългарска”, както и другите български ръкописи, които се пазят в манастирите на Атон, се намират извън суверенитета на гръцкото правителство.
