Nobility Bg

Рудодобивната му промишленост и рударите саси, монетосеченето, книжовно-манастирската дейност и излезлите видни личности от този град за посочения период, го правят последната крепост на българската княжеска институция. Възникването и проявата й през първите векове на османското завладяване на България в края на XIV и първата половина на XV век повдига много важни почти неизследвани теми. Разбира се, в публикациите на видни изследователи и учени като Ефрем Каранов, края на XIX в. , акад. Йордан Иванов в началото на XX век, публикацията на сръбския изследовател Тодор Джорджевич през 30-те години, Тянко Йорданов през 40-те години, както и други автори, са направили немалко, като едно началоза по нататъшно изследване на мястото на Кратово, като последна българска княжеска територия със всичките възможни привилегии на османската власт в посочения период. Но някъде през средата на ХVІ и първата половина на ХVІІ в., всичко рухва, рударството е почти унищожено като поминък, българското население подложено на робско насилие-потурчване, избиване на видни български представители, за къс период от време Кратово загубва блясъка на предишното си минало, а българското, както и другото чуждо население напуска града завинаги. Книжовната дейност в Лесновския и Осоговския манастир почти заглъхва, остават само наяве направените ръкописи-жития, богослужебна книжнина и по щастлива случайност все пак от тези книжовни паметници са запазени и досега екземпляри в България, Сърбия, Русия и другаде. Ето какво е представлявал град Кратово и изследвачите историци отново би трябвало да изследват онова, което е останало в посочените манастири, защото кратовските князе са били техни ктитори и грижовници за духовното развитие и съхранение на българския дух, култура и цивилизация.

Много от казаното току-що не би било разбрано, ако се отмине въпросът за саксонците-сасите, сир. немските рудари, дошли в района на Кратово още през 14 век и чиято многовековна дейност се е оказала изключително ценна в добива на различни видове руда и преработването в т.нар. "мадани", собствениците им маданджии. Такива са били и кратовските князе. За тях ето какво е отбелязал Тянко Йорданов: "...И при турците мините в Кратово били държавни. Наематели били главно кратовските велможи, като княз Димитър през ХVІ в., княз Андрея, княз Никола и др. Местните князе запазили привилегиите си като управници на рудниците..." Но преди да спрем вниманието си на тази вероятно няколковековна българска княжеска институция в Кратово, да отбележим и останалите следи в местните имена от германците - сасите в топонимията на района. Та дори и досега в народния диалектен говор в кюстендилско се използва думата "спацира се", т.е. "шляе се безцелно", разхожда се и си губи времето, от немската дума "спацирен".

Рудниците и маданите в ръцете на кратовските князе, както бе вече казано, и производството на немалки количества олово, желязо, злато и др., немалките богатства на тези люде ги правели щедри дарители към големите околни - близки манастири на първо място Лесновския и Осоговския манастир, със съредоточена в тях книжовно преписваческа религиозна книжнина през ХV-ХVІІ в. Така тези духовни центрове на българщината по това време, манастирското строителство и поддържане, особените жилищ-кули на кратовските князе и българския характер на населението, за което свидетелстват дори и много по-късните фамилни имена, някои явно имат своя средновековен произход. Много голямо развитие получили различните занаяти, особено златарството - куюмджийството. Уместно би било тук да отбележим, че св. Георги (наричан още Софийски), бил син на княз Димитър и Сара от Кратово, който дошъл да учи златарство в София. На 18 годишна възраст, край София на 11 февруари 1515 г. бил изгорен, поради това, че не приел да стане мюсюлманин и да се ожени за влюбена в него туркиня. На около 90-годишна възраст княз Димитър починал през 1564 , един от известните кратовски маданджии, по чието покровителство на Лесновския манастир биват извършвани преводи, преписи и друга книжна дейност.

Княз Никола Бойчик (1584-1624).

Всички данни показват, че този е последният кратовски княз, след посочените вече преди него. Най-важните данни, които имаме за княз Никола, науката дължи на Ефрем Каранов, който ги публикува в края на 19 век. Като ктитор на Лесновския манастир, маданджия и производител, той препокрива с оловен покрив манастирската църква. Това се вижда от следния надпис на покрива, който гласи: Препокри княз Кратовски Никола Бойчик, при игумена Спиридон и майстор Дамян и Богое, Петър. Лето от Адама 7089, от Христа 1581". Лично Йордан Иванов е проявил голям интерес да види този надпис, изписан върху оловния покрив през януари 1908 г., но поради сняг на покрива се задоволил с преписа на Е. Каранов. Така че, тези данни, а и някои следващи хвърлят светлина върху житието на княз Никола Бойчик, наречен Кратовски, според надписа от 1581 г. Трудно е да се каже, дали посочените кратовски князе Андрей, Димитър и Никола, а и други имат едно родово потекло, но в края на краищатаизлиза, че княз Никола е последният на тази българска средновековна институция. Писмени и други данни говорят, че голямото му дело е продължено от синовете му Михаил, Златан и Коста.

Митрополит Михаил Коласийски.

Това е най-малкият син на княз Никола, известен като митрополит през средата на ХVІІ в., наричан Коласийски, т.е. Кюстендилски, но и Кратовски. Името му се споменава през 1652-1660 г. Името Коласийски се получило поради това, че митрополията имала седалище в село Колуша, Кюстендилско, в този период.

Самият митрополит Михаил след първото си посещение в Москва се среща с руския цар Алексей Михайлович през ноември 1651 г., която се дължи на бягството от Кюстендил в Москва, Света гора, Йерусалим и пр. Той е оставил и някои значими бележки за това бягство, отбелязвайки, че е син на кратовския княз Никола. В началото обаче на ХVІІ в., Никола Бойчик е сполетян от невероятни беди - отнемат бащините му правдини, синът на кратовския каймаканин отвлича насила дъщеря му и я потурчват. Самият княз Никола приел свещенически сан, а синът си Михаил дал като послушник при сръбския архиепископ Паиси, при когото служил 15 години като архидякон. След смъртта на Паиси, Михаил бил поставен за Коласийски (Бански-Кюстендилски) митрополит. Не е известно колко години е прекарал тук и принуден да бяга от преследване от турците за някаква сума от 500 "златника" глоба. Брат му Венелин бил уловен от турците, та се наложило и за него да дава откуп. По-късно със същия си брат отново е в Москва, но се завръща в родната земя, в Лесновския манастир до Кратово.

Златан и Коста, синове на княз Никола Бойчик и бягството им от Кюстендил.

За бедата, която сполетяла княз Никола в началото на ХVІІ в. и последвалите нещастия и разсипването на този вековен княжески род довели и бягството от Кратово на двамата женени с по две деца - Златан и Коста в Кюстендилско. Дали това е станало по времето на брат им Михаил, като Коласийско-кюстендилски митрополит, трудно е да се каже, но са известни няколко много важни последствия от това бягство на двамата братя. Близките някогашни отношения между княз Никола и кюстендилския санджакбей от края на ХVІ и началото на ХVІІ в. все пак се оказали полезни. Княз Никола за двамата си сина откупил цялото землище на с. Блатец от турските му владетели Шахин бей и Узун бей за крупната сума от четири и половина оки злато. Така възникнал родът Сефтерци и защо така е бил наречен, сегашните обяснения не са много правдоподобни, че идва от наречието "сефте" и пр. Но Златан и Коста, в Блатец заварват наследниците на поп Павле, който бил джелепкешан, споменат през 1576 г. Напълно допустимо е, че това е същият, преди това игумен на Лесновския манастир, обвинен в злоупотреби с манастирско имущество. От друга страна, известно е, че от рода на княз Никола Бойчик имало четирима игумени на Лесновския манастир.

Историческите документи показват, че от Кратово, в близките до Кюстендил села имало и други преселниц, като Димитър от Кратово в село Колуша, - джелепкешанин от 1576 г.; други заселници в с. Соволяно, така че не са единствените заселници от Кратово в с. Блатец.

Историята на кратовските князе не е проблем толкова на сръбската историческа наука, колкото на българската късна средновековна история. Както се вижда княз Никола Бойчик, чрез синовете си митрополит Михаил, посещавал на два пъти Москва (1651 и 1657-1660 г.), за да урежда мисионерски задачи между българския Лесновски манастир и руския цар Алексей Михайлович, а Златан и Коста направили от с. Блатец свободн-раецко село и дебрентджийско с особени привилегии, за следващите няколко столетия до Освобождението на България 1878 г.