Nobility Bg

Галина Минчева, в-к “Сега”

Баба Иванка Ботйова, майката на великия български поет и революционер Христо Ботйов, ражда девет деца. От тях само синът й Кирил доживява до старини, има поколение и се грижи за нея.

Той е и един от най-дълго живелите Ботеви четници. Днес правнукът на генерал Кирил Ботйов, историкът Боян Ботйов, е създател на Общонационалната фондация “Христо Ботйов”. Младият човек си е поставил много задачи за работа. Основната е обществеността ни да приеме като непреходна ценност за нацията живота и делото на поета и неговите съвременници. Може да се каже, че домът на Боян на улица “Шипка” е основният щаб на фондацията. Тази къща би трябвало да бъде един от паметниците на българската признателност, тъй като в нея живее до своя край баба Иванка, заобиколена от топлите грижи на Кирил. През януари 1911 г. голямата българка умира успокоена, че е дочакала признателността на народа към любимия й син Христо. Всяка година на 20 май, когато по стар стил се празнувала годишнината от гибелта на Ботев, студенти вдигали благоговейно на ръце майката и я отнасяли на втория етаж на къщата. Там, седнала на балкона, тя приветствала младите с усмивка. Боян разказва, че баба Иванка се просълзявала само когато сред стихналото множество студентите запявали “Не плачи, майко, не тъжи…” Така тя получавала удовлетворение, че е майка на достоен българин.
В момента правнукът й Боян работи над спомените на генерал Кирил Ботйов и ги подготвя за печат. Докато разговаряме, малкият му син Чавдар застава сърдито под портрета на своя прапрадядо Кирил и не дава да го снимат. Баба му Венета, внучката на генерала казва, че той не случайно носи името на непокорния Чавдар от поемата на Ботйов “Хайдути”. “Другият ми внук - Боян, споделя възрастната дама, вече е оставил лудориите и отдавна знае наизуст поезията на своя велик роднина.”
Кирил Ботйов, който е един от четниците на своя брат Христо, след Освобождението е на два пъти директор на Военното училище в София. Малцина знаят, че именно той дава на Христо своята сабя, за да слезе войводата на Козлодуйския бряг в пълния си блясък. В последния момент, в еуфорията на приготовленията, Христо забравя да сложи сабята си и рискува да се появи на брега само с револвер. Тогава Кирил му подарява сабята си. Тя е направена от богатия русенски търговец и родолюбец Иван Стоянов специално за него. Кирил е и този, който снабдява войводата с прочутия бял кон.
Докато за Христо са изписани много томове, то за брат му Кирил все още се знае малко. Неговият живот е достоен и е богат на интересни случки и събития. Кирил се качва на “Радецки” в Турну Мъгуреле. С четата на брат си той участва в сраженията на Милин камък. Успява да стигне до Веслец, но се разболява и решава да се върне обратно в Румъния. Заедно с Иваница Данчев стига до Лом, където е задържан от турската власт. Осъден е на 15 години затвор в крепостта Сен Жан д’Акр. Пуснат е чак след подписването на Санстефанския договор.
След Освобождението Кирил става учител във Враца, а през 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София. По-късно следва кавалерийската школа в гр. Сомюр, Франция, и военна академия в Брюксел. Там той се запознава с красивата белгийка Мари Оли дьо ла Розиер, за която се жени. Мари е извънредно привлекателна дама, която не се показва и пред най-близките си, ако не е гримирана. На времето нейните тоалети смайвали софийското общество. Мари била снаха на баба Ботйовица и двете чудесно се разбирали. Но тъй като старата жена ходела непрекъснато в черни дрехи и задължително с кърпа на главата, понякога не възприемала новата мода на снаха си. Веднъж те се скарали, а Кирил, за да ги умири, ги напръскал с воден пистолет през ключалката на вратата. Иначе Мари и Кирил живеели хармонично и имали щастлив и дълъг 50-годишен брачен живот.
По време на Сръбско-българската война Ботйовият брат формира 3-и конен полк. До своето пенсиониране през 1914 г. Кирил е негов командир, както и на 3-та и 6-та пехотна дивизия. Бил е царски адютант, заместник-военен министър и началник на военни учебни заведения. Достига до звание генерал-лейтенант. Последният Ботйов брат умира на 6 февруари 1944 г. През целия си живот той поддържа връзка с останалите живи четници. Негов добър приятел е Никола Обретенов. Между двамата има разменени много писма. Другарува и с Димитър Тодоров-Димитрото и с Никола Войновски. Кирил поддържа връзки с капитана на “Радецки” Дагоберт Енглендерт, на който до пенсиониране му е забранено да плува по Долни Дунав. Двамата се срещат и Кирил получава подарък от капитана - едно парче от дървената част на “Радецки”. По-късно тази реликва изчезва по време на бомбардировките над София.
В личния си живот генералът ежедневно се проявявал като благотворител, но никога не го споделял. За него това граничело с престъпление. Домът му бил задръстен от просители, които непрекъснато го молели за нещо. Кирил не обичал журналистите, които дирели евтини сензации. Тъжал непрекъснато за брат си Христо и страдал от потъпкването на възрожденските идеали от новите властници. Той предпочитал да стои вкъщи, да сади цветя, да ходи на лов и да играе шах и табла. Сам пеел песни и пишел стихотворения, които не е публикувал никъде. Неговите глицинии и бял люляк, които растат в двора на къщата, привличат и до днес вниманието на минувачите.
От брака си с Мари Кирил има един син - Христо. Той участвува в Междусъюзническата и Балканската войни. Получава чин майор. Раняван е и има ордени за храборост. След военната си кариера племенникът на поета-революционер става директор на автомобилното дружество “Фиат”. Пътува често до чужбина, но в семейството си казва, че диша истински само в България. Христо бил рядко благороден човек. Правил е много добрини на съвършено непознати хора. Неговата дъщеря Венета разказва, че всеки месец той давал пари на една възрастна жена, която дори не била българка - все едно, че получавала редовна пенсия от него. Съпругата му Надежда била една от интелигентните българки за своето време. Тя е дъщеря на Петър Марков, флигел-адютант на цар Фердинанд. Нейната най-добра приятелка е известната художничка Бистра Винарова, съпруга на Симеон Радев.
Дъщерята на Христо и Надежда - Венета, следва история и цели 36 години работи в Института по история към БАН. Външно Венета прилича на своя роднина Христо Ботйов и на дъщеря му Иванка. Двамата съпрузи на историчката - Петър Христов, който е убит от Народния съд и по-късно вторият й мъж- Боян Брънчев, известен столичен гинеколог, изпитвали невероятен пиетет към делото на големия поет. Дори д-р Брънчев решава да даде на сина си Боян фамилията на майка му Венета - Ботйов.
Внучката на големия възрожденец има тежък живот. След 1944 г. тя е принудена да работи по цял ден, за да издържа родителите си. Историческата къща на “Шипка” гърми от квартиранти, които пишат доноси срещу младата жена. Човекът, който я спасява от този ад, е акад. Тодор Павлов. Той я нарича Ботевче и й помага да преодолее омразата на времето. Венета е на 23 години, когато генерал Кирил Ботйов умира. И до днес тя си спомня достолепната му осанка и ежедневните им разговори за бъдещето на България. От него тя научава, че родината и родът не могат да се заменят с нищо. Затова днес наследниците на поета се подписват Ботйови, а не Ботеви - така, както е правил техният велик роднина.