Nobility Bg

Галина Минчева, в-к “Сега”

Скоро в България пристига поредното дарение за наши болници, уредено със съдействието на Николай Тошков.

От шест години насам той е осигурил безплатни лекарства и апаратура за 30 медицински заведения у нас на стойност 22 милиона долара. Тошков е сега в България заради новата благотворителна акция, а не защото, както писа един седмичник, Симеон привиквал тайните си съветници от чужбина, казва самият той, силно възмутен. “Наистина съм личен приятел на министър-председателя, той е кръстник на сина ми. И двамата живяхме цели 45 години като емигранти, далеч от България. Духовно обаче винаги сме били с проблемите на отечеството си и сме се опитвали да ги разрешаваме отдалеч. Затова вярвам дълбоко в благородната мисия на министър-председателя. Той е най-добрият българин, когото познавам”, споделя Тошков.
Той е потомък на големия калоферски род Тошкови, които са били достойни патриоти и щедри дарители. Те са основали Българското настоятелство в Одеса (1854 г.) и са сред учредителите на Българското книжовно дружество в Браила (по-късно БАН). Помогнали са финансово български и руски доброволци да участват в Кримската война. Подкрепили са със свои средства преминаването на Ботевата чета и Априлското въстание. Подали са ръка на много талантливи българчета да учат в чужбина и са издали ценни книги и учебници на български език.
Николай Тошков счита себе си за продължител на тяхното дело. Той основава през 1993 година движение “Млада България”, което насочва усилията си за реализирането на няколко благородни цели, сред които основната е подпомагане и закрила на ученолюбиви и талантливи младежи - сирачета, бедни и болни деца, а също така и осъществяване на практически мерки за физическото укрепване на децата от най-ранно детство на принципа “здрав дух в здраво тяло”. Дейността на “Млада България” Николай Тошков и съпругата му Бистра Балабанова посвещават на паметта на своя единствен син, Симеон Тошков Балабанов (1970-1990 г.), който си отива от този свят твърде рано.
За благотворителната си дейност Николай Тошков получи в края на миналата година орден “Мадарски конник” I степен, обявен е и за почетен гражданин на Смолян и Перник.
Преди да стане преуспяващ българин в чужбина, той е минал доста труден път. “Но както казва Петко Славейков, миналото не се връща, а се преглъща”, цитира Тошков.
Той е роден през 1923 г. в Перник. Баща му Симеон Тошков (1880-1929 г.) е минен инженер, а майка му Мария е дъщеря на големия наш издател Димитър Голов. Симеон Тошков завършва с отличие минно инженерство в Петербург и работи две години в Донецкия басейн. Предлагат му научна кариера, но той се връща в България. Става професор в Техническия университет в София, специализира геология в Берлин. Бил е директор на Агенцията за природни богатства и минни находища, а по-късно и главен директор на мини “Перник” и мини “Бобовдол”. Умира при нещастен случай на 49 години. Шестгодишният Николай остава сирак. Завършва с отличие немското училище в София и следва 2 години инженерство. По време на Втората световна война е мобилизиран като запасен офицер и заминава на фронта. Участва в първата и втората фаза на войната, ранен е. След като се връща, завършва строително инженерство. През 1946 напуска нелегално страната. Две години работи и учи в Италия в правен факултет, после живее във Франция и Германия. Установява се за шест години в Австралия, работи в Хонконг и Париж. Постепенно се издига в йерархията до икономически директор на някои големи американски компании.
През последните 14 години той е търговски делегат на швейцарската индустрия по света. Пътува в Далечния изток, Югоизточна Азия, Австралия и другаде като пратеник на швейцарското Министерство на икономиката.
С особена почит Николай разказва за двама свои прадядовци - Стефан Минков Тошков и Никола Мирчов Тошков, на чието име е кръстен. Стефан избягал в началото на 19-и век от Калофер в Одеса. Там става известен търговец, подпомага финансово своя приятел руския историк Виктор Григорович да напише своите пътни бележки за България. Стефан Тошков заедно с Никола Тошков и Константин Н. Палаузов организират Българското настоятелство в Одеса, учредители са и на Българското книжовно дружество в Браила, на което даряват хиляди рубли.
Никола Тошков бил един от най-добрите приятели на Раковски и финансирал издаването на неговия “Показалец”. В архива на Найден Геров, който тогава е бил руски консул в Пловдив, са намерени много писма между него и Тошкови, свързани с Освобождението и бъдещето на България. Никола Тошков поддържал с парични средства много училища в Калофер, Пловдив, Битоля и др. Бъдещият поет Добри Чинтулов живял дълго време в къщата му в Одеса, а след това Тошков му помогнал да завърши тамошната семинария. Когато за първи път Христо Ботев пристигнал в Одеса, той престоял доста време в дома на известния калоферец, който по-късно финансирал тайно и преминаването му с парахода “Радецки” в България.
За Тошкови, които са едни от големите благодетели на България, както пише в своите съчинения Никола Начов, може да се разказва много. От тях правнукът им е запомнил два ценни съвета, които се предават като наследство във фамилията. Първият е, че закъснялата добродетел не е добродетел. А вторият е пряко свързан с днешната ни история: “За да имаме успех като нация, трябва да спазваме не само буквата, но и духа на закона.”

в-к “Стандарт”

Днес в Турция всичко свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник.

Името му е Мустафа, което означава избран. Баща му, митничар в Солун, се надява синът му да стане виден политик и с цената на всякакви жертви го праща в офицерското училище. Заради отличните си оценки по математика Мустафа е назован от съучениците си Кемал - зрял, съвършен.

Хората го наричат още Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Тук среща и любовта на живота си.
За любовта на Ататюрк към България и към Димитрина Ковачева разказва новият документален филм на екип от телевизионната къща “Интернешънъл филм сървиз - София” и турската национална телевизия ТРТ. Филмът е в две части - “Мустафа Кемал Ататюрк и България” и “Мир в страната, мир в света”. По време на снимките сценаристката Елена Димитрова и режисьорът Али Дервиш откриват племенницата на Димитрина.

От нея научават за последните дни на Ковачева. Мити умира от рак на стомаха на 80 години. Сутринта на 9 август 1966 г., миг преди да издъхне, отваря очи и казва: “Сънувах Кемал.”
Може би любимият я прибира при себе си. Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци, твърдят от екипа. Блузата, с която българката танцува с него на паметния бал, близките й предават в музея на Ататюрк в Анкара. Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долма бахче сарай е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на 9,05 часа. Близките му разказват, че сред вещите му намерили само една снимка - на неговата любима, с която на земята остават завинаги разделени.
В мъглив ноемврийски ден през 1913 г. Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 - висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел “България” на “Царя”, за да пренощува. След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел “Сплендид” - зданието зад Централна баня.
Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка - Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както й казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика. Там отхвърля предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите кореспонденти я наричат “Българската роза”. Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който боготвори класиката, ходи да я слуша. За него Мити е образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция.
На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка. Това е началото на красива и романтична любов. Двамата много обичат да се разхождат в Борисовата градина.

Тя обожава пързалянето с кънки а той я чака след пързалката на езерото “Ариана”. Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Мити е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях. Той е по-възрастен с 11 години и освен това има много политически противници сред младотурците в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот. Приятелят Димитър Ачков урежда работата отдалеч и Мустафа Кемал се сприятелил с генерал Стилиян Ковачев, когато отива при него да пият кафе, и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот. Генерал Ковачев има още едно момиче и момче, но както сам казва не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Мити няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея. Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 г. Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 г. Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул.
После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена. Но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца - Анна, Олга и Тодор. Преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 г. съпругът й получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата любов към Мустафа Кемал.
Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка. Впоследствие Ататюрк минава оттук няколко пъти вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа “Чучулигата” на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник “Зора” помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.
Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата й. Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато Кооперативният музикален театър гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да влизат безплатно. Друг път група български писатели са на посещение в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: “Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: “Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?” “Добре е, споделя самотата си със съпруг”, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки - той прегръщаше Мити.”