Nobility Bg

Нейка Кръстева, в-к “Стандарт”

За бившия шеф на Комитета по енергетика Никита Шервашидзе уикендът не започва в събота, както е при повечето хора.

Ядреният спец от години работи по 6 дни в седмицата. Истински си почива само в неделя. Тогава става 2 ч по-късно - в 8 сутринта. И тръгва на разходка с кучето си Максим, по прякор Слона. Сибирската овчарка е от развъдника на МВР, вече е на 10 г. и наистина е огромна. Точно в 8,30 ч Никита и Максим са в кварталната сладкарничка, която в неделя се превръща в киноложки клуб. Неговите членове са предимно жени, които Шервашидзе нарича баби. “Така си е. Най-младата е на 68 г., а най-старата на 75 г. Винаги ги черпя с коняк и кафе. Традиция е. Много ми е приятно да се отпусна сред тях. Вкъщи винаги има нещо да се върши.
Жена ми все ми намира работа или ще ме прати на пазар, или ще ме накара да пренареждам книгите в библиотеката”, споделя Никита.
“Я не лъжи”, намесва се в разговора жена му Лили. Двамата са заедно близо 40 г. “Не лъжа. Общо взето, в неделя съм свободен и прекарвам деня в четене. През седмицата нямам време, а преди много четях. Така си почивам. Обичам следобед да поспя”, признава съпругът.
Той съчетава почивката с тренировки на домашния тренажор.
Прави го всеки ден, но в неделя два пъти. Върти педалите сутрин и следобед по 40 минути. “Иначе не се движа, а всички доктори ми мислят злото и непрекъснато искат да отслабвам”, обяснява Никита.
Плановете могат да объркат само внуците - две момчета на 4 и 5 годинки, които според дядото са истински пожар. От известно вереме насам пак в неделя Шервашидзе се занимава и с писане. По молба на свои роднини, пръснати в цял свят, събира исторически факти за белогвардейците, които навремето са емигрирали в България. “Княжески род сме. Грузия е била съставена от 4-5 княжества, едно от тях е Абхазия, владетел е бил Георги Шервашидзе, който между другото е присъединил страната към Русия. За Абхазия тази фамилия значи много.
Преди месец командващ вътрешните войски на Грузия беше ген.-лейт. Георги Шервашидзе. Министър на селското стопанство е Давид Шервашидзе. След Октомврийската революция повечето ми роднини са емигрирали. За тях е важно е да си направят история”, разказва Никита.
Семейството е изселено от Грузия заради антицарската дейност на дядото. Той е бил комунист от 1905 г., разстрелян от Сталин през 1937 г. Бащата на Никита пък е белогвардеец, т. е. антикомунист, воювал от 1914 до 1921 г.
Изключително интересен е и родът по майчина линия. Шервашидзе е внук на ген.-лейт. Анастас Бендерев - една изключително ярка и спорна личност в българската история, която нито една власт не е признавала. Едва 16-годишен участва в Априлското въстание. Изявен военачалник в три войни, военен дипломат в Македония, Китай, Петербург и Техеран. Основен детронатор на княз Александър Батенберг. Участник в две революции и една контрареволюция. Белогвардейски деец. Три пъти емигрант. Антиболшевик и антифашист, монархист и русофил. За него Никита също е издал книга. Неин автор е математикът Николай Игов, който иначе се увлича от история.
“Книгата ми за бялата емиграция в България е почти готова. Професионални историци вече видяха текста и го одобриха”, казва Шервашидзе. И признава, че писането му харесва, но не толкова, колкото енергетиката. Не може да я остави въпреки огорчението и постоянните забележки на съпругата му да не се ръга навсякъде “Станах неудобен и за СДС, и за БСП. Никога не съм бил член на партията, за разлика от някои видни демократи, и нямах големи шансове в живота. Когато СДС дойде на власт, ме катапултираха във висшите етажи на властта. Но не се разбрах с тях и кресливите им еколози за атомната енергетика. Убеден съм, че тя е полезна за България. Аз живея в тази държава и каквато и да е тя, за мен е родина и й желая доброто”, споделя бившият шеф на Комитета по енергетика. През миналата година се връща в “Енергопроект” по молба на новите собственици. Не се задържа дълго.
“Оказа се, че за 10 г. институтът е съсипан. От 2700 специалисти са останали само 50. Нямам нищо против частниците, но “Енергопроект” е стратегически институт, който
не трябваше да бъде продаван.
Той има смисъл, когато разполага с критична маса от хора, с потенциал, който да разработва стратегически проблеми. Сега не може да реши и най-дребните задачи. Затова се махнах”, разказва бившият за втори път шеф на института. Никита Шервашидзе е ръководил “Енергопроект” и през 1993 г. Сега с енергетика се занимава по-скоро като хоби, но мисли за нея дори и в неделя.

Мария Узунова, в-к “Марица”

Пенчо Хаджилуков бил от чорбаджийския род на Хаджидеяновите.

Също като дядо си и баща си и той станал джелепин, доставчик и търговец на едър добитък за войската на Цариград, разказва д-р Ангелов. Според преданията, тримата развивали толкова активна търговия и стадата им били толкова неизчислимо множество, че докато минели покрай някое селище, се търкулвали три дни. Всеки един от тях е бил наричан “бератлия” и оставал неприкосновен за турците. Пенчо и баща му хаджи Лука обаче използвали дадените им от Султана привилегии и в годините преди Априлското въстание прекарвали със своите кервани между различната стока и оръжие за въстанието, свидетелствали панагюрците. Дядо ми Пенчо и целият му род Хаджидеянови са били изключително богати, разказва доц. Ангелов. Той твърди, че прадядо му никога не знаел с колко пари разполага, защото в къщата имало стая ­ съкровищница, в която жълтиците, които идвали от Турция, се изсипвали направо на пода от чувалите. Доцентът помни разказите на своята баба, че тя и децата в къщата много обичали да тичат върху купа от жълтици и да се крият в тях.

Пенчо Хаджилуков бил един от първите българи, които осъзнали, че за да има политическа свобода, трябва да има и духовна. Той държал да се премахне гръцкото влияние от нашата църква и в средата на 19 век със свои средства вдига големия храм “Свети Георги” в центъра на Панагюрище, защото освен джелепи в Хаджидеяновия род имало хаджии, вярващи хора, християни и училищни настоятели. Имам спомен, че навремето в тая църква на лично място имаше два трона на дарителите баща и син Хаджидеянови, за да сядат там, като дойдат на службата, разказва доцент Ангелов. По тая причина той днес твърди, че на практика Хаджидеяновият род е бил основен спонсор на Априлското въстание.

При провъзгласяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година Пенчо Хаджилуков е в първите редици на въстаниците. Той предоставя цялата си къща за сформирането на Привременно правителство. Дворовете и стопанските сгради през цялото време на 10-дневната Панагюрска република служат за оръжеен арсенал, интендантски складове и други цели. Именно тук, в скривалището на къщата, и Райна Княгиня довършва започнатото от нея знаме с помощта на Стояна Хаджилукова ­ жената на Пенчо. След освещаването на знамето в двора на Хаджилуковия дом народът, щабът и въстаниците правят тържествено шествие в града. След обиколката знамето се поставя над пътната врата на къщата, за да се знае, че тук заседава Привременното правителство, разказва доцент Ангелов. На 22 април в двора на къщата, в присъствието на Бенковски, Бобеков и членовете на привременното правителство, заедно с ликуващия народ, е провъзгласена свободата. Седем дни по-късно резиденцията на Хаджилукови е бомбардирана от турската артилерия и изгорена. Пенчо хваща Балкана заедно с четата на своя сродник и близък приятел воеводата Никола Илчев.

В Панагюрище след оттеглянето на въстаниците нахлуват озверелите турци, започват арести и изтезания за местните хора. Старците, жените и децата били затваряни в кошарите за овцете. Там били задържани и майката, и съпругата на Пенчо Хаджилуков заедно с двете им деца ­ тригодишния Лука и кърмачето Рада. Любопитна подробност е, че днес съвременна и пряка наследничка на Рада е Алиса Софиянска, а на Лука ­ Любен Ангелов и дъщеря му Анжела.

Прадядо ми се включва във въстанието, въпреки че бил толкова богат, затова днес ние нищо нямаме, казва днес наследникът му д-р Ангелов. Къщата още тогава била срината до основи от войските на Хафуз паша, а имуществото му разграбено, имотът разорен. След неуспеха на въстанието Пенчо Хаджилуков и Никола Илчев бродят още известно време в Балкана, но понеже турците били по дирите им, те се скриват в една плевня в село Поибрене. При тях идва някакъв селски ратай, на когото казвали Цървула, защото ходел само с по един скъсан цървул на краката си. Двамата воеводи решават да му се доверят и му предават пълните си с жълтици кесии със заръката да ги пази и да ги предаде на съпругите им, ако нещо се случи с тях. Изкушен от многото пари, беднякът ги предава на турците. След неравно сражение четата е заловена и всички до един са обесени в местността Пилеково усое в землището на село Поибрене. По-късно телата им са накълцани на парчета от турските ятагани и разхвърлени в местността. Селяни ги събрали и ги погребали там. Легендата разказва, че след Освобождението предателят Цървула с кървавото злато си купил воденица, която народът с проклятие наричал Червената воденица, за да напомня, че е направена с кръвта на българските четници, загинали за свободата на България.

Мария Узунова, в-к “Марица днес”

Когато историчката Райна Каблешкова се заровила в родовите си корени, установила, че основоположник на рода е дядо Никола Каблешков.

Според един запазен документ от 1800 година в Копривщица 80-годишният старец и жена му Найда разделят имота си между своите синове Дончо, Вълко и Недко. Така възникват трите големи клона на Каблешковия род, подслонили под короната на родословното си дърво днес над 500 потомци, горда е изследователката.

За произхода на фамилията Каблешкови Райна е открила няколко предположения. Едното от тях е, че идва от старобългарската дума “кабле”, което означавало конник, вестоносец. Другата версия е, че произхожда от персийска или арабска дума “Кабле”, която се използвала като прякор за човек, който е южняк. Според Райна най-достоверна е теорията, че фамилията идва от семейния прякор “Каблица”.

Самата дума означала голямо дървено ведро за мляко, употребявано от родопските овчари. Тя твърди, че по всяка вероятност някой от старите каблешковци е донесъл пръв такова ведро в Копривцища и затова го кръстили Каблицата. С течение на годините прякорът се изменил и станал Каблешко и Каблешков. Дори в източнорумелийските вестници името се среща именно КаблИшков, което потвърждава тази теза за произхода на името, категорична е Райна.

Бащата на Тодор се казвал Лулчо, а майка му ­ Стойка Чичова. Тя родила четири деца и умряла съвсем млада от сърце, разказва родственичката им. Лулчо взема за втора жена Ана Григорова от Сопот, която освен че му ражда още пет деца, отглежда така добре всичките заедно, че някои от тях до дълбока старост не са знаели, че тя не им е родна майка, казва историчката. Всъщност именно тя възпитава и Тодор в добродетелите му. Макар да са били много богати за времето си, защото бащата търгувал с добитък, Тодор зарязал всичко и се посветил на борбата за освобождение на поробеното си отечество.Още моята прабаба разказвала един случай, при който Тодор дошъл в дома є да иска пушката на дядо си, а тя занареждала що ще с това пушкало, като всичко си има .., а той є отговорил: “Стрино, това, което аз ще извоювам, няма да го разбере пеленачето в ръцете ти, но от плодовете му ще вкусят неговите потомци!”, и като рекъл това, тръгнал с пушката и зарязал богатствата си.

За имотното им благополучие говори и запазената до днес тяхна къща, която остава една от най-хубавите възрожденски къщи в Копривщица през 1845 година.

След тези открития Райна Каблешкова написва книга за известния є родственик и се наема да събере рода си. От 1982 година насам тя организирала пет родови срещи и е основала фондация на името на Тодор. Чрез нея те за първи път през 1996 година погребали костите на Тодор Каблешков. До този момент те се съхранявали с някаква метална кутия, която се подмятала между мавзолея-костница в Копривщица и фонда на местния музей. Останките на Тодор най-сетне намерили покой в двора на копривщенската църква, наред с гроба на Димчо Дебелянов. Райна става и председател на фондацията, по чиято инициатива се честват 150 години от рождението на Каблешков в София, съвместно с Висшето транспортно училище. Днес наследниците му са се заели с изграждането на бюст-паметник на патрона си, който ще сложат в столичната Борисова градина, тъй като в алеята на възрожденците липсвал само неговият лик, разказва г-жа Каблешкова.

Днес най-прекият жив наследник на Тодор е внукът на неговия брат Стоян Каблешков. По професия компютърен инженер, който още 60-те години емигрира в Шотландия и вече е на 62 години. Каблешкови има много и във Франция, и в Америка, установила е изследователката Райна.

Пловдивските Каблешкови са приблизително трийсетина ­ един от тях е Недко Каблешков, специалист по вътрешни болести, внук на стария Недко Каблешков, голям общественик и юрист, мой дядо, за когото аз сега подготвям книга, разкрива историчката.

Каблешковият род идва под тепетата преди век и половина. Неговите основоположници са известният борец за независима българска църква и преуспяващ търговец Цоко Каблешков, който идва в Пловдив през 1856 година и става член на първата общинска управа преди Освобождението, и дипломираният в чужбина юрист Недко Каблешков. Двамата избират да живеят в Пловдив съвсем независимо един от друг и по различно време. Следващите поколения на старата фамилия вписват имената си в историята на града като видни лекари, юристи, художници, агрономи и военни, казва изследователката им. Нейният дядо Недко свързва името си с Пловдив още през 1892 година и остава тук до самата си смърт през 1964-та. Юрист, журналист, дарител и писател, Недко оставя ярки следи в градската история. По негова идея и внушение Димитър Кудоглу открива благотворителния дом за туберкулозно болни деца на 1 декември 1926 година. Недко бил човекът, който го убедил да даде спечелените от делото за тютюневите складове 30 000 000 лева за децата, по думите на адвоката Каблешков. По-късно в продължение на 18 години той е и безплатен председател на ефорията на Кудоглу. През 1926 година Недко основава Дружеството на пловдивските журналисти и е негов председател цели 10 години. Израсла съм на коленете му и като малка той ми е разказвал как е преживял Априлското въстание. Бил на 9 годинки, когато съобщават, че турците идват в родния му дом. Той се затичва да затвори портата и мандалото така силно го удря по палеца на лявата ръка, че той до края на живота си имаше само месен израстък там, разказва внучката. Тя си спомня, че той вечер, като я приспивал, на галено се обръщал към нея “Минчо, минчо”.Тя пък имала навика да го попипва по мекото на ухото му. Този навик бил явно толкова чест, че ухото на стареца било направо изтъняло на това място, по думите є. Именно от дядо си Недко Райна за първи път на седем годинки чула за Тодор Каблешков. Дядото казвал, че днес нашите възрожденци са забравени и техните юбилеи не се честват. Недко Каблешков бил първият инициатор за честването на 100-годишнината от рождението на Тодор в Копривщица, като взел разрешение за събитието лично от Вълко Червенков през 1951 година.…

Галина Минчева, в-к “Сега”

В центъра на Русе съществува все още масивна едноетажна къща, която прилича на стар замък.

Преди двадесет и пет години в нея живееха д-р Панайот Хитов, внук на войводата Панайот Хитов, и г-жа Надежда Тодорова Хитова, снаха на известния възрожденец. На нея дължим съхраняването на ръкописните спомени на знаменития й свекър. През 70-те години тя ги показва на Пенчо Кубадински, голям почитател на войводата. Кубадински взема присърце тяхното издаване. През 1973 и 1975 г. те бяха обработени литературно и излязоха с предговор от другия голям почитател на Хитов - писателя Николай Хайтов. Двете поредни издания носеха заглавията “Как станах хайдутин. Фамилиарни записки” и “Спомени от хайдутството”.
Обичах да гостувам на Хитови. Надя разказваше често за своя свекър и за някои от прототипите на Вазовите образи в романа “Под игото”, за които е чувала от детските си години. Облечена винаги елегантно, тя посрещаше и изпращаше с достойнство своите гости. В огромния хол стоеше голяма елипсовидна маса от махагон с красива дърворезба. Тя и столовете бяха инкрустирани със седеф. Мебелите, както и цялата къща бяха сватбен подарък от стария Хитов на първородния му син д-р Симеон Хитов.
Надя Тодорова, която е от богат габровски род, се омъжва за д-р Симеон Хитов непосредствено след смъртта на войводата през 1918 г. Панайот Хитов е познавал бъдещата си снаха и е дал благословията за брака на сина си. Докторът е следвал медицина във Франция и е работил като лекар във Велико Търново, Разград и Русе. Бил е търсен от болните от цяла Северна България. Той минавал 42 години, но нямал намерение да се жени. Пред него стоял примерът на баща му, който сключва повторен брак чак на 44 години. Старият хайдутин говорел на сина си, че нито е хубаво да се ожениш, нито е хубаво да не се ожениш - затова е по-добре да се ожениш.
Едва когато среща Надежда, Симеон се решава да зареже ергенлъка. Разликата между тях е около 25 години, но бракът им върви от началото до края чудесно. Съпругата на войводата Хитов, сръбкинята Екатерина Бранкович, дъщеря на апелативен съдия, била културна и образована жена. На снаха си тя казвала, че щастието не е в парите, защото те никого не са направили богат, а в любовта. Екатерина умира през 1933 г. в Русе - спокойна, че до нея е 11-годишният й внук, наследил името на своя дядо.
Д-р Панайот Хитов беше един от най-добрите дерматолози в Русе. Подобно на баща си и той имаше голяма клиентела. Докторът свиреше на пиано, обичаше музиката и заедно с майка си посещаваха редовно Мартенските музикални дни. Той беше един от големите интелектуалци на града. Д-р Хитов записа спомените на своята майка за протитипите на Вазовите герои Лалка и д-р Соколов. Семейството на Лалка е всъщност семейството на Надежда Тодорова, станала по-късно Хитова. Когато Надя е около 9-10-годишна, вижда как лелите й четат първото издание на “Под игото” от 1894 г. и си говорят, че Лалка е тяхната сестра Златка Тодорова, която умира млада от охтика. Дъщеря на богатия сопотски търговец Димитър Тодоров, тя обича силно патриотично настроения доктор Ради Пеев от Габрово, който е работил известно време в Сопот. След като Златка умира, баща й се премества да живее в Габрово и решава да даде пари на доктора, за да се доучи в чужбина. Убийството на Ради Пеев или д-р Соколов по време на Априлското въстание осуетява благородното му намерение.
В края на живота си Надежда Хитова имаше една голяма тревога. Тя беше свързана с Пантеона на възрожденците, който тогава се строеше на мястото на стария русенски парк. Там се намираха гробовете на известни възрожденци като Любен Каравелов, баба Тонка, Панайот Хитов и др. Хитова се страхуваше Пантеонът да не бъде безличен и превърнат в празен символ. Случи се точно това, което тя предвиждаше. При едно от посещенията си на строежа Надежда се подхлъзна, счупи крака си и скоро почина. Синът й - д-р Хитов, се ожени след нейната смърт, към шестдесетте, и не остави наследници. Преди години най-прекият потомък на войводата почина в Русе. Неговата сестра Лиляна Хитова живее и работи на остров Мартиника. Омъжена е за Жозеф Бруно, строителен инженер. Завършила е английска филология в София и е била преподавател в школата за чужди езици в Банкя. Подобно на брат си и тя няма наследници.
Надежда Хитова и д-р Панайот Хитов бяха начертали родословното дърво на Хитови.
Майката на войводата Панайот Хитов се казвала Съба. През 1829 г. тя се задомила за Иван Хитов. След една година се ражда първородният им син, станал един от най-популярните български войводи. Съба и Иван имат четири деца. След Панайот се ражда Христо, а по-късно и две момичета - Мария и Калуда. Христо умира през 1903 г. и има четирима синове - Иван, Руси Миндо и Панайот. Той винаги казвал пред децата си, че братската любов е всемогъща.
С името на Панайот нарича и най-малкия си син. Мария, по-голямата сестра на Панайот Хитов, била смела и решителна. Тя предупреждавала братята си, че най-страшното нещо е мъжът да бъде кокона. Мария редовно укривала подгонени от турци българи в дома си. Омъжена за мъж без професия и прахосник, тя го изоставила, взела невръстните си деца и заминала за Анхиало. Работила в манастира “Св. Георги” като прислужничка, но се завърнала в Сливен, за да помогне на некадърния си съпруг. Когато го ругаела, Мария му казвала, че може да му прости всичко, ако е заколил поне един турчин. По-късно Мария осиновява и едно сираче момиченце, което отгледала като свое дете. Калуда или Кута, по-малката сестра на войводата, се изселила със семейството си в Пловдив и за нея не се знае нищо.
Когато става на 28 години, Хитов започва да шета усилено по Балкана. През 1863 г. той се прехвърля в Сърбия, запознава се с Раковски и е най-верният му приятел. След четири години Хитов е главен войвода на българските чети. Преминава Дунава и обикаля Стара планина. За три дни Хитьоолу убил повече от 60 правоверни. Така си отмъщавал за нещастията на всички българи. През 1875 г. Хитов става един от ръководителите на БРЦК в Букурещ. По-късно, по време на Сръбско-турската война, е главен войвода на всички български доброволци. Начело на чета участва и в Сръбско-турската война. За него съгражданинът му Добри Чинтулов се изказва така: “Панайот е светец за българите!”
Гонен от потери по турско време, след Освобождението той е преследван от Стамболовия режим заради русофилските си убеждения. През 1892 г. попада в затвора по нареждане на бившия хъш Стефан Стамболов. Срещу гаранция от 5000 лева е пуснат на свобода. “Доживях българи да ме затворят” - е отбелязал в едно свое тефтерче войводата, който е учил на байрактарски занаят Васил Левски.
След Освобождението Панайот Хитов е бил обичан повече от народа, отколкото от новите властници. Дори Захари Стоянов в своите прочути “Записки по българските въстания” не споменава с добро войводата. За него той пише през 1884 г., че е бил оръдие на благоразумните и е “захванал да хитри”. Славолюбив като писател, Захари е посрещал с неприятно чувство популярността на големия сливенец.
От първия си ранен брак с Бойка Хитов има едно дете, което умира на четири годинки. Тревогите по детето и по войводата си казват думата и Бойка умира. От брака си с Екатерина Бранкович освен Симеон Хитов има още две деца - Ирина и Александър.
Ирина е родена през 1878 г., била е уважавана учителка. Съпругът й д-р Т. Шишков е директор на Сливенската мъжка гимназия. Нямат деца.
Александър П. Хитов е роден през 1881 г. в Русе. Умира на 57 години в София. Бил е известен адвокат, председател на Софийския окръжен съд, юрисконсулт на БНБ и на банка “Български кредит”, председател на Българска сконтова банка. Той имал един син, Панайот. Панайот Ал. Хитов е бил по професия техник. Има една дъщеря - Александра.
Войводата Панайот Хитов умира на 87 години в Русе от мъка по двамата си синове, за които се носел лъжлив слух, че са убити на фронта.