Nobility Bg

по материали от печата

Явор Милушев е един от българите с най-знатен произход. Актьорът има графско потекло.

Връзката му с европейската аристокрация е по майчина линия. Фамилията Бернкопф е чешка и е донесла на известния актьор собствен герб и графска титла. Майка му Либуше Константин Бернкопф (р. 1921 го.) по мъж Милушева, произхожда от стар аристократичен род, който непосредствено след освобождението идва в България, дал своя принос за развитието на младата българска държава, кавалери на ордени за заслуги и за храброст при боевете при Чаталджа. Съпруга му е известната българска артистка Цветана Манева. Явор Милушев е играл над 2000 представления в театъра, има десетки роли в театъра, киното и телевизията. Ролята му на Яворов във филма “Дело 205 П.К. Яворов” е сред най-добрите образи, създадени в българското кино.

Бащата на Милушев също произхожда от стар възрожденски род. Тодор Милушев (1898 - 1971) е  юрист, преди 9.IХ.41 г. съдия и общественик, кавалер на орден Н.В. Борис III. След 9.IХ.44 г . до смъртта си е известен столичен адвокат.

Людмила Първанова, в-к “Стандарт”

Художничката Мария Блажева е от хората с духовен заряд, събиран от векове.

Завършила е дърворезба, специализира във Франция моден и театрален костюм и познава дрехата във всичките й аспекти - от конфекцията през абитуриентските облекла до експортните колекции за някогашния СИВ. Била е дизайнер в ЦНСМ и “Рила”, станала е доцент в НАТФИЗ, а сега е в театралния колеж “Любен Гройс”. Сред сценичните й върхове са костюмите за балета “Спящата красавица” и пиесата “Добриот доктор” в Македония. Но както казват, талантът не идва от нищото.

“Преди 18 години в централния ресторант в Ловеч се честваха 250 години на Войниковия род. С него съм свързана по линия на майката на баща ми. Признавам, че имам пропуски в знанията си за моите предци, но това е естествено - нали преди 10 ноември беше задължително да си от бедно работническо семейство. А нашият случай не е такъв”, разказва Мария Блажева и разгръща семейните албуми, пълни с всякакви чудесии. Прабаба й Теодора Войникова е завършила престижния американски “Робърт колеж”. А нейният баща Никола и брат му Петко са писали Търновската конституция. Те са сред първите представители във Великото народно събрание.
Оттук фамилията е пълна с потомствени депутати, оставили трайна следа в историята ни. Последният от тях доктор Петър Петров е в 36-ото народно събрание.
Теодора Войникова има трима братя. Двама от тях - юристът Петко и филологът Иван, са завършили съответно в Женева и Русия и са депутати в няколко парламента. Третият брат е генерал Войников. Той се оженва за дъщерята на Михаил Маджаров - последователно министър на съобщенията, войната и пълномощен в Петербург и Лондон. Овдовява, когато през 1944 г. пада бомба върху къщата им близо до Канала и министърът загива заедно с дъщеря си.
“По тази линия сме роднини с писателката Ана Каменова и оттам с актьора проф. Петър Петров, който се оженва за една от внучките на Маджаров - вече покойната леля Михала.
Едно време стремежът на заможните българи към наука е бил много голям. Няма да забравя как, като завършвах гимназия, баща ми каза: “Ако ти не влезеш в университета, ще си първата от пет поколения насам”, нищи брънките на родословието си художничката. Неин прадядо по бащина линия е Георги Бочев, брат на Стоян Бочев - председател на акционерно дружество “България” и един от създателите на Ротъри клуб Неговото потомство се свързва с министър-председателя на България Георги Кьосеиванов. Теодора Войникова се омъжва за Стоян Джоков - заможен търговец. Неговият племенник Стефан Пейков е собственик на една от най-представителните сгради на бул. “Цар Освободител”. За нас е известна като сградата на Минералсувенир. Съпругата му Теодора Пейкова е литераторка, издателка и първата модистка в София в началото на ХХ век. Докато Стефан Пейков е следвал право в Белгия, тя е учила мода.
Когато се връщат, Пейков става собственик на най-модерната печатница в България по онова време “Книпиграф”, а Теодора издава поредица от дамски списания, сред които “Икономия, мода и домакинство”. Освен че била страхотно красива, играела тенис и свирела на пиано, тя е първата жена у нас, карала автомобил. С тези си занимания влиза в хайлайфа на страната. Блажева вади следващата снимка от албума, която е истински шедьовър:
“Майка ми има леля с особена съдба. Тя се казвала Кети и била ненадмината красавица. Играе в няколко филма за Холивуд, снимани у нас, от средата към края на 20-те години. Предлагат й договор да замине. Но на актрисите тогава не се е гледало с добро око и тя се разминава със славата. Баща й, търговец на дантели, я омъжва набързо и насила за дядо Атанас. Той е комендантът на Русе и е възстановил целия театър преди 9 септември. Инициатор е на редица спогодби за търговия с Виена по Дунав. Въпреки че е интелигент и благороден човек, Кети много страда и никога не го обиква.”
Фамилните хроники предават още една интересна случка. Баба Весела, майка на бащата на художничката, има първи братовчед, оцелял от катастрофата с “Титаник”. Той пътувал при пасажерите в трета класа и не можел да плува. Но гледал, че всеки път, когато спасителната лодка е най-далече от носа на кораба, хората успяват да скочат в нея. Така изчислил параболата, уцелил лодката и се спасил. Днес роднините на худ-ожничката са политици, изтъкнати юристи и доктори. В това отношение и родителите й не правят изключение. Бащата Стоян Бочев, е инженер, следвал е висша математика при акад. Обрешков, занимавал се е с научна работа. Майка й Павлина била проектант. Години са работили в Алжир. Там е расла по-малката сестра на Мария.
Не по-малко прочут е и свекър й Иван Блажев, който завършва скулптура през 1956 г. и още от началото тръгва с брилянтен старт. Известен е като ваятеля на Яворов. Негови са статуите на поета пред къщата музей в София, в Поморие и в Чирпан. А също на Иван Вазов пред църквата “Света София”, в Сопот и Плевен, паметника на Вапцаров в Банско и много други. Умира преди няколко години от инсулт. Това наслагване не може да не се отрази на потомците - всички в семейство Блажеви се занимават с изкуство. Съпругът на Мария Людмил Блажев е автор на няколко монумента на Левски. Но големите му успехи са в малката пластика. Има договор до 2007 г. с канадска галерия, а негови творби са собственост на колекционери по цял свят. Синът Боян Блажев е живописец и преподавател в колеж. Дъщерята Сандра е десетокласничка в художествената гимназия. Преди дни семейство Блажеви подредиха първата си фамилна изложба в музикален център “Борис Христов”.

Деян Енев, в-к “Сега”

Утре, на 2 март, Гиньо Ганев навършва 75 г.

В последните 50 от тях роденият в Бургас в семейството на икономически бежанци от Чирпанско зам.-председател на Великото народно събрание и депутат от коалиция “За България” в настоящия парламент живее в историческия дом на своя тъст, българския държавник Кимон Георгиев - премиер на два режима, министър в няколко правителства, депутат в редица народни събрания, приятел, а впоследствие яростен опонент на царя. След брака си с най-голямата му дъщеря Мария през 1953 г. Гиньо Ганев намира тук истински патриархален уют и получава първите неоценими уроци по държавност. Когато отвориш тежката дъбова врата на този дом, директно прекрачваш в историята, което в случая не е метафора, а самата истина. “Кимон Георгиев правеше срещите си преди всичко у дома”, споделя Гиньо Ганев. Къщата помни много: от шинелите на цар Борис III и Дамян Велчев до пардесюто на Георги Димитров през всички тия дейци, които персонализират новата история на България. Защото делото на Кимон Георгиев преминава през всички най-сложни събития на българската политика. Името му стои близко до трите големи промени - 9 юни 1923, 19 май 1934 и 9 септември 1944. Около тази маса се е ковяла историята”. От антрето вдясно е кабинетът на бившия премиер.
Сега Гиньо Ганев живее тук със семейството на по-малкия си син Ивайло, преподавател в Техническия университет, и съпругата му Румяна, журналистка. Две и половинагодишният внук Гиньо Ганев Втори не се притеснява да кара автомобилчето си под историческата елипсовидна маса в хола, свидетел на драматични моменти от новата ни история. Около камината има подобна на иконостас дърворезба, дело на прочутите троянски майстори братя Камбурови. Изобщо елементите в този дом - икони, картини, мебели - издават фанатичен вкус към българската традиция.
Никой не е виждал Кимон Георгиев облечен неглиже, небръснат, без вратовръзка или по чехли. Същото се отнася и за Гиньо Ганев, твърдят близките му. Находчивото заглавие на първата му книга с крилати мисли, изречени в публичното пространство - “Гиньо Ганев style” - неочаквано се превърна в емблема на първото възможно приближение към образа му - на изискан салонен рицар, майстор на афористичната фраза “ала Оскар Уайлд”, ценител на изяществото и стила. Модният спец Любомир Стойков посочва, че “гардеробът на Гиньо Ганев издава личност, която подбира дрехите със съзнанието за значимостта им като културна ценност”. Изработените от плътни висококачествени вълнени материи сака и панталони в ненатрапчиви асфалтовосиви или миденотъмносини цветове, задължителната жилетка, култът към вратовръзките (над сто модела - “Тед Лапидус”, “Живанши”, “Пиер Карден”, “Ив Сен Лоран”, “Хуго Бос”) или акцентът на лекото копринено шалче около врата, както и абсолютното съчетаване на цветовете в стила “тон в тон” определят артистичната консервативност на философията “Гиньо Ганев style” в облеклото.
Големият българовед Тончо Жечев в предговора си към книгата “Викове и шепот” (1998) твърди много проницателно:
“Липсата през продължителни векове у нас на аристокрация, на рицарство, на култура на салоните, на церемониалност са направили отношенията помежду ни твърде фамилиарни, недодялани, безцеремонни, груби. Всички страдаме от това, то ни наранява, често унизява и докарва до сълзи, но друго ние не знаем и не можем. В преобладаващите случаи отношенията помежду ни си остават варварски. Гиньо Ганев носи знак за опомняне на всички ни за преодоляване на това варварство, носи призив и стремеж към изтънченост на нравите и общуването. На много места той стига до естествена, ненасилена елегантност, мяра, вкус, празнична церемониалност.”
Тук можем да откроим второто приближение към образа на Гиньо Ганев като един цивилизационен наставник в полето на публичната култура и парламентарния диалог, най-общо казано. Не всички знаят, че той най-настойчиво е канен на два пъти да заеме поста министър-председател, единия път след оставката на Андрей Луканов. И двата пъти Гиньо Ганев отказва, жертвайки личната си кариера в името на парламентаризма, особено първия път - с абсолютното съзнание за наистина историческата мисия на 7-то Велико народно събрание и с оглед на ролята му на негов фактически председател. Той справедливо преценява, че напускането му е немислимо, защото може да взриви изработването на конституцията и да доведе до предсрочното разпускане на парламента.
Много е важно кой говори, какво говори и как го говори, не се уморява да твърди вече три мандата депутатът Гиньо Ганев. Понякога това третото, как се говори, е най-важно, за да внушиш идеите, които искаш, допълва той. И продължава да дава нагледни уроци - и в пленарната зала, и в кулоарите, и с честите си появи на модни дефилета и на културни прояви - по общуване, по разбирателство, по толерантност. Уроци как да бъдеш лорд, а не коняр.
След трите си книги, “Гиньо Ганев Style” (1991), “Викове и шепот” (1998) и “Парламентарен говор и безмълвие” (2000), илюстрирани все от първомайстора на новата ни политическа карикатура, художника Валентин Ангелов, сега Гиньо Ганев готви и четвърта - “Измислени цитати”. В нея вероятно ще се открои още по-ясно и третото му лице, лице на истински поет, заключено в съкровената му фраза “Любимо време на тишина и текстове”. Защото какво друго, ако не чиста поезия, са следните фрази и фрагменти от “Викове и шепот”: “От далечината на раздвиженото море прииждат белите лодки на вълните.”; “Капките са стъпките на дъжда.”; “Повечето хора обичат зимата чрез това, което я опровергава: слънцето върху заледените покриви, топлината на стаята, кокичето, поникнало върху снега.”; “Хората, които ви идват на гости с дълги гладиоли в ръце, са като копиеносци на учтивостта.”
Всеки момент президентът Георги Първанов ще издаде указ за награждаването на Гиньо Ганев по предложение на Министерския съвет с орден “Стара планина” I степен - една достойна и заслужена награда за човека, който ни научи как отново да разговаряме, без да крещим.