Nobility Bg

Иван Иванов, в-к “Станадрт”

Страх и безкрайно лутане от канцелария в канцелария. Това е ежедневният кошмар през последните 15 години за 50 българи, които претендират, че са наследници на прочутия американски милиардер Джон Рокфелер.

За мнозина звучи като виц, но нашенци са готови да доказват с факти и документи връзката си с фамилията, станала символ на несметни богатства. Заслугата за сродяването всъщност е на предприемчивия емигрант Иван Чорбаджийозов. Свищовлията заминал отвъд океана, където в началото на ХХ век се оженил за една от племенниците на Джон Рокфелер - Жаклин. След смъртта й българинът наследил мини, пари и злато в няколко банки. Понеже Жаклин нямала потомство, нейни наследници станали децата на Иван от първия му брак. Самият той се завърнал с гръм и трясък през 1932 г. в родината. Чорбаджийозов носел куп акции и нотариални актове, удостоверяващи собствеността над златни мини в Южна Африка, 7 хотела в Ню Йорк и 6 в Чикаго. Драмата за наследниците му настанала преди половин век, когато комунистическата власт прибрала от тях всички документи. По-късно те мистериозно изчезнали. Така потомците на Чорбаджийозов се разминали с наследство, оценявано за 1,5 милиарда долара. Сега близките са се разпръснали из цяла България и всички живеят в невероятна бедност. Част от тях се препитават със земеделие в свищовското село Ореш. 65-годишната Анка заедно със съпруга си Захари са едни от малкото, които се съгласиха да говорят за дългата сага. Двамата копаеха лук в градинката си. Захари казва, че се страхува да си отвори устата, защото каквото и да каже, каквото и да направи, стига до задънена улица и неведнъж са му отговаряли, че не може да получи нито цент. По техните думи съпругата му Анка е пряк наследник на Иван Чорбаджийозов, но тъй като се е разболяла, е дала право на съпруга си да движи всички неща по доказването на наследството. В момента освен Захари упълномощена от роднините била и правнучката на Чорбаджийозов Катя Кърчева, която живее в Белене. След като в България идва демокрацията, наследниците решават, че вече имат шанс да се сдобият с наследството си и тогава започват техните “битки”. Захари, заедно с останалите наследници, започва да пише жалби и да подава сигнали до всички институции, за които се сети. Освен че е проверявал във всички банки в региона дали има сметки на името на дядо му, той е подавал писмени сигнали неколкократно до Главна прокуратура. Според слуховете, които достигали до него и сега, дядото на жена му и в момента има две банкови сметки, които обаче вече не са на негово име и парите продължават да се превеждат от Щатите у нас. Според слуховете в село Ореш преводите от САЩ отивали направо в българското външно министерство. По този повод роднините неколкократно подават сигнали при бившия главен прокурор Иван Татарчев, при Симеон Сакскобургготски, а преди това при президента Желю Желев и до Страсбург. Наемат и адвокати. Всеки обаче, който се е захващал да им помага, освен че стигал до задънена улица, след това се оказвало, че или е уволнен от заеманата длъжност или е преместен на друга, коренно различна работа. Един от случаите, които разказва Захари, е с Христо Илиев Дипчиков, който работел в плевенска банка. Служителят в трезора според едните слухове изплатил голяма сума на част от наследниците, а според друга версия е прибрал парите за себе си, но в крайна сметка бил осъден и лежал няколко години зад решетките. Роднините сега смятат, че той е бил пратен в затвора, за да запази тайната за тяхното наследство. Един от праправнуците на Чорбаджийозов успял да намери връзки и с помощта на Тошо Пейков успял да се срещне на 4 очи със Симеон Сакскобургготски преди две години. Според роднините царят казал на праправнука, че проблемът е много сериозен и посъветвал роднините да изпратят пълномощник направо в Щатите, който да уреди нещата там. Праправнукът се явил на разговори в американското посолство за виза, но оттам му отказали такава. Това е и последният опит на роднините да изпратят човек през Океана, за да търси парите на дядо им.

Елена Димитрова, в-к “Стандарт”

Почти няма страна в Европа, в която да не са чували името на българина Койчо Белчев. 84-годишният ни сънародник се прочу в цял свят с перфектните копия на световноизвестни картини.

Повече от 20 години той продава репродукции на Да Винчи, Ван Гог, Салвадор Дали, Дега, Реноар, Модилиани, Климт и много други класици. Обича да казва, че призванието му е да продава “оригинални фалшификати”. И се забавлява с най-често задавания му въпрос - дали не се притеснява от преследване. Всъщност в бизнеса на Койчо Белчев няма нищо незаконно, защото властите в Европа отдавна са признали правото му да продава фалшификати на световноизвестни шедьоври. Белчев се занимава с този бизнес от 1990 г. Съдружник е на най-известния художник в света проф. Даниеле Ермес Донде, който вече 18 години рисува копия на старите майстори. Във фирмата им “Донде енд партнер” участва и племенникът на Донде. Тримата са организирали изложби и разпродажби с копия на световноизвестните класици почти във всички страни в Европа. Продавали са в най-скъпия хотел в Сардиния “Кала ди Волпе”. В чужбина цената на един фалшификат варира от 4 до 5 хиляди евро. От любов към родината си Койчо Белчев е извоювал пред съдружниците си правото да продава в България няколко пъти по-евтино. Само преди броени дни той организира в Бургас 13-ата поред разпродажба. Цените на фалшификатите варираха от 550 до 1800 евро. Най-скъпо се продаваха “Слънчогледите” и “Жътва” на Ван Гог и ”Дамата с хермелина” на Да Винчи.
 Освен с фалшификатите Койчо Белчев е известен и с потеклото си. Той е наследник на известната фабрикантска фамилия Белчеви, която се е занимавала с тютюнопроизводство. Преди 9 септември 1944 г. фирмата на дядо му “Марко Белчев и синове” е държала собствеността на прочутата цигарена фабрика “Слънце”. Въпреки че никога не се е занимавал с производство на тютюн, страстта към този бизнес все още е жива у Койчо Белчев. В края на 40-те години той завършва икономика в Цюрих, а докторатът му е бил на тема “Тютюнът в България”. Само преди една седмица издаде на български книга със същото име, която е единственият статистически справочник по темата. Белчев е признат не само у нас, но и по света като един от най-големите познавачи в тютюневия бранш. Преди 10-ина дни е бил помолен от ръководството на “Булгартабак” да им помогне в продажбата на 15 000 т ориенталски тютюни чрез фирмата му ”Слънце - Койчо Белчев” ООД. Дълги години се е занимавал в Швейцария с бизнес и финанси. Работил е с най-известните швейцарски банки и с инвестиции на частни клиенти. В България обаче не желае да подхваща този бизнес. Твърди, че българската борса е неликвидна и не разполага с достатъчно материал.
 Койчо Белчев има три деца и петима внуци. Всички те са родени в Америка. Най-голямата му дъщеря Надя живее в Бостън и е един от най-добрите компютърни специалисти там. Синът Александър пък се е установил в Тексас и работи като финансист. Най-малката София е майка на три деца и живее в Нион, Швейцария - града, основан от Юлий Цезар.
 Белчев твърди, че след повече от 50 години брак все още е щастлив със съпругата си Татяна, която е половин швейцарка и половин рускиня. Тя живее във фамилния им апартамент в Женева. Пренесли се в скромно жилище от 150 кв. м преди 15 г., когато децата пораснали и изхвърчали от семейното гнездо. Дотогава фамилията обитавала огромно имение на Женевското езеро, разположено върху площ от 4000 кв. м. Белчев с носталгия си спомня за бившия си дом. “Имахме три отделни къщи. Едната използвах аз за офис, другата беше за гости, а в третата естествено живеехме ние. Имението беше толкова голямо, че имахме 86 м бряг на Женевското езеро. След като децата се изнесоха, решихме, че няма смисъл да поддържаме толкова голям имот. Продадохме го и си купихме малко жилище”, връща се към онова време Белчев. Когато е в родината си, Белчев отсяда в апартамент на ул. “Раковски” в столицата, който е взел под наем. Белчев е собственик и на два огромни имота в Пловдив, които са му били реституирани през 1995 г. В единия от тях се помещава ПУ ”Паисий Хилендарски”, а в другия - Нов български университет.

Светият Синод на Българската православна църква не призна архонтската титла на Слави Бинев, получена на церемония в Рим.

Старозагорският митрополит Галактион не е имал благословия от патриарх Максим и синода, за да отиде в Рим и посещението му е било от частен характер. Той не е имал и разрешение да извърши въвеждането в архонтския сан на Слави Бинев, известен основно като собственик на чалга заведения. В наградния фонд на БПЦ не съществува званието “архонт”, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие, обявяват отците. С това като че ли поприключва скандалът с благородническите титли в българската Църква.

Раздаването на архонтски сан от родната православна църква започва преди 4 години. Хрумването е на Западно- и средноевропейски митрополит Симеон и най-вече на неговия викарий епископ Тихон. Той си навлече гнева на Синода в София, като започна да се подписва като Римски владика. Седалището му в италианската столица пък започна да се титулува като Света Римска православна епископия. Пред входа на епископския дом се развява знаме и собствен герб, изобразяващ два лъва, които държат владишка митра (корона), а под нея е изобразен храмът сърце “Св. св. Викентий и Атанасий”… Сред енориашите си Тихон силно пропагандира дарителството и ктиторството. Според българи в Рим към новоучредената епископия потичат реки от пари. Срещу всяко дарение се издава и съответната грамота индулгенция за заслуги към идеята за сближаване на католическата и православната църква, на Изтока и Запада. На най-щедрите се присъжда званието архонт.

Първият удостоен е известният на Запад българин Димитър (Джим) Велков. Той е американски поданик, който притежава огромни земи на Канарските острови и има политически и икономически връзки на високо ниво из цяла Европа. Освен титлата “архонт” Велков е два пъти носител на ордена “Свети Александър”, връчен му в Мадрид лично от Симеон Сакскобургготски, включително и като издател на книгата за цар Борис III “Корона от тръни”. В края на 2004 г. епископ Тихон го въвежда в архонтия след благосклонното съгласие на Светия престол. Другият мъж, удостоен с архонтия, е Илко Йоцев, бивш зам.-министър на енергетиката от кабинета на Симеон Сакскобургготски. Той пък е спонсорирал издаването на книгата “Цветя за България” на бившия изповедник на патриарх Максим, дядо Иларион, който сега е Доростолски митрополит. Освен издателската си заслуга обаче Йоцев е осигурил няколкото офиса в София, където работи екипът на епископ Тихон. Те носят гръмкото название “Евроинтеграционно представителство на Римската православна епископия при Европейската света митрополия”. Според информации има и още един провъзгласен с участието на Тихон за архонт преди скандала със Слави Бинев, но името му се пази в тайна.

Отсъствието и на дядо Симеон, и на дясната му ръка епископ Тихон от церемонията със Слави Бинев е донякъде изненадващо. Запознати обаче твърдят, че митрополит Галактион също има здрави връзки с Ватикана, най-вече по линия на някои германски католически конгрегации, и е ревностен привърженик на сближаването между БПЦ и Светия престол.

Титлата архонт означава буквалнo водач, предводител. Тя възниква в древна Атина, където така са се наричали деветимата управители на града, избирани от Народното събрание. Във Византия званието става висш ранг в църквата и администрацията. Постепенно губи религиозния си характер и се превръща в светска благородническа титла, предавана по наследство по мъжка линия от баща на син. Днес титлата архонт се дава единствено от Вселенския патриарх в Цариград.  Престолът в Цариград има цял набор от подобни звания, над 20, които се дават за различни заслуги на мирски лица към Църквата - книгопазител, нотар, протекдит и т.н. Те са останали от епохата на Византийската империя. Дават се както за материални дарения, така и за научни, юридически и други подобни заслуги към Църквата. Затова по-различно стои въпросът с титлата на проф. Иван Желев - директор на Дирекция “Вероизповедание” към Министерски съвет. Той получава титлата от Вселенската патриаршия като знак на уважение за работа си като преводач по време на различните православни съборни съвещания и срещи.

Никой дори от другите трима древни православни патриарси - Антиохийският, Йерусалимският и Александрийският, няма право да дава архонтска титла. Някои от тях обаче имат правото да провъзгласяват в рицарство. Единственият българин, който е получил подобна титла е бившият председател на Народното събрание Йордан Соколов. Преди седем години той беше официално провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за рицар на Светата гробница. Това стана на тържествена церемония посветена на 2000 години от Рождество Христово, на която Йерусалимската патриаршия направи рицари държавните глави на всички православни държави, включително предишния руски президент Борис Елцин.